Определение № 2372 от 20.07.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2372 гр. Варна , 06.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100501449 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 6490/19.04.2021г., депозирана от П.

ИВ. Ж., ЕГН **********, с адрес: .................., действаща чрез пълномощника си адв. К.К. от ВАК, срещу Решение № 165/01.04.2021г., постановено по гр. д. № 10894/2020г. по описа на ВРС, 7-ми състав, с което са уважени предявените от ЛЮБ. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: .................. и М. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: .................., срещу въззивницата, субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като последната е осъдена да заплати на всяка от ищците сумата от по 5000 лева, представляваща 1/2 ид. ч. съобразно наследствените им квоти в наследството на техния баща Стою Христов Михалев (поч. на 05.07.2020г.), с която той е обеднял, а ответницата се е обогатила и представляваща платена от наследодателя продажна цена в размер на общо 10 000 лева за придобит от ответницата л. а. „Сузуки Гранд витара“ с рег. № В 8268 ВС с Договор за покупко-продажба от 03.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението се оспорва с твърдения за неговата неправилност и необоснованост.

Излага се, че наследодателят на ищците е извършил плащането на продажната цена на лекия автомобил с оглед на продължилото повече от 15 години фактическо съжителство между него и ответницата. Акцентира се върху това, че същият приживе лично е използвал процесния автомобил (в какъвто смисъл са и твърденията на ищците), като не е предявявал каквито и да е претенции към ответницата досежно собствеността върху него. Въззивницата сочи, че процесната сума никога не е постъпвала в нейния патримониум – същата е 1 преведена по сметка на продавача на автомобила, с оглед на което счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 73, ал.1 от ЗЗД, съответно искът, с който е следвало да се защитят ищците, е този по чл. 74 от ЗЗД. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемите ЛЮБ. СТ. М. и М. СТ. М., чрез процесуалния си представител адв. М.М. от ВАК, са депозирали отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за неоснователност на същата и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Изложени са подробни съображения в насока правилността и законосъобразността на последното. Претендират се разноски за въззивната инстанция, като е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивницата, в случай че същото надвишава минималното такова по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отправено е и изрично искане, при невъзможност за явяване в съдебно заседание, делото да се огледа в отсъствие на въззиваемите и процесуалния им представител.

По допустимостта на обжалването:

Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателката. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.

Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.

Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

С въззивната жалба и отговора доказателствени искания не са направени.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 6490/19.04.2021г., депозирана от П. ИВ. Ж., ЕГН **********, с адрес: .................., действаща чрез пълномощника си адв.

К.К. от ВАК, срещу Решение № 165/01.04.2021г., постановено по гр. д. № 10894/2020г. по описа на ВРС, 7-ми състав, с което са уважени предявените от ЛЮБ. СТ. М., ЕГН 2

**********, с адрес: .................. и М. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: .................., срещу въззивницата, субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като последната е осъдена да заплати на всяка от ищците сумата от по 5000 лева, представляваща 1/2 ид. ч. съобразно наследствените им квоти в наследството на техния баща Стою Христов Михалев (поч. на 05.07.2020г.), с която той е обеднял, а ответницата се е обогатила и представляваща платена от наследодателя продажна цена в размер на общо 10 000 лева за придобит от ответницата л. а. „Сузуки Гранд витара“ с рег. № В 8268 ВС с Договор за покупко-продажба от 03.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1449/2021г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.10.2021г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивницата да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3