Решение № 199 от 12.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Велико Търново, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110102505 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са искове , имащи за предмет претендирано обезщетение за поправяне на претърпени имуществени вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.432, ал.1,вр. с чл.493, ал.1, т.1 от КЗ, включващ като негов добавъчен елемент вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, търсено от датата на настъпване/и уведомяване на/ за събитието / чл.493, ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД /

Ищецът Т. К. Р. , с ЕГН: ********** от с. ***, Община ***, ул. “***“ № ** чрез пълномощника си адвокат А. П. от *АК, твърди, че на **.**.**** г. около **.** часа на Път ***, км. ** + ***, посока гр. *** - гр. *** при управление на собствения си лек автомобил „***“ модел „***“, с рег.№ ** **** ** е участвал в пътно- транспортно произшествие, виновно причинено/ вината е установена по **-** ***/**** г. по описа на РУ на МВР ***/ от Г. Н. С. – водач на лек автомобил „***“ с рег.№ ** **** **/ загинал на място/ , при което двата насрещно движещи се автомобила се удрят , завъртат , автомобилът на първия се удря в товарен автомобил „***“ с румънска регистрация и възникват тежки повреди по него, превърнали го в погинала вещ .

Регистрацията му в ОД на МВР *** - „ПП“ е прекратена поради настъпила тотална щета , считано от **.**.**** г.

Виновният водач , причинил вредите е бил застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал.2 от КЗ на основание юридическия факт на сключен с ответника „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“Джеймс Баучер“ № 87 договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите“, във формата на полица № **/**/************, валидна за въпросния лек автомобил.

Предявил е на **.**.**** г. към застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение , покриващо действителната стойност на претърпените имуществени вреди в размер на 9000 лева, но същият го е определил в размер на 3779,83 лева и му е изплатил тази сума по банков път на **.**.**** г.

Предвид това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника – застраховател да 1 му заплати допълнително обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 5220 лева заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизащо на сумата от 3706,45 лева, считано от **.**.**** г. до **.**.**** г., както и от **.**.**** г. / датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане и направените по производството разноски На устните състезания чрез пълномощника си поддържа предявения главен иск, намалявайки го до размер на 3494,17 лева, а иска за лихвата за забава – до размер на 2995 лева .

Ответникът оспорва иска с възражения , основани на обстоятелствата , че ищецът в разрез с изискването на чл.498, ал.1 от КЗ не е предявил извънсъдебна претенция за претърпените имуществени вреди от събитието, свързани с погиване на въпросното МПС; действителната пазарна стойност на увредения автомобил към датата на събитието не е посочената от ищеца / 9000 лева/ поради обстоятелството, че е на 25 години и няма как всички негови части, възли и механизми да са били в добро състояние , а дори и да се приеме, че щетата е „тотална“, то от обезщетението следва да се приспадне стойността на запазените му части в размер на 25 % от общата му стойност , които не са засегнати от удара и може да се продадат на вторичния пазар; тъйкато ищецът не е представил на застрахователя доказателства за ремонт на автомобила , обезщетението следва да бъде определено съобразно методиката съобразно наредбата по чл.504, ал.2, т.2 от КЗ.

Претендира присъждане на разноските по производството .

Съдът следа като прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Настъпилото по време, място и начин застрахователно събитие с характер на ПТП , от което са произлезли имуществени вреди за ищеца по отношение на собствения му лек автомобил , виновното им причиняване от загиналия водач на лек автомобил „***“ с рег.№ ** **** **, чиято гражданска отговорност във връзка с ползването му е била застрахована при ответното дружество/ чл.477, ал.2 от КЗ/, прекратената регистрация на повреденото моторно превозно средство , подадената до застрахователя по електронна поща на **.**.**** г. и на **.**.**** г.

/конкретизирана/ претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и изплатеното на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 3779,83 лева, са безспорни/ направено е само едно странно, нелогично и разбира се- неоснователно, оспорване на обстоятелството ищецът да е предявявал извънсъдебно претенция за изплащане на обезщетение за имуществени вреди!? / и документално установени факти по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК/ вж. констативен протокол за ПТП от **.**.**** г. , протокол за оглед на ПТП , постановление за прекратяване на наказателно производство от **.**.**** г. на ***, удостоверение на ОД на МВР *** - сектор „Пътна полиция“, разпечатка на хартиен носител на застрахователна претенция подадена по електронна поща , разпечатка на проведена по електронна поща кореспонденция, информация от „ОББ“ АД за извършен платежен превод /.

Затова случаят свидетелства , че вследствие на поведението на водача на лекия автомобил „***“ е накърнено благо на ищеца , явяващо се предмет на абсолютното право на собственост: една сложна движима вещ/ лек автомобил / и по–точно: конструктивна част от нея/ предна броня /, което накърнение съставлява за него имуществена вреда по смисъла на параграф 1, т.5 от ДР на КЗ, чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят е поел задължение да покрие в границите на определената в него сума един застрахователен риск, наречен опасност от възникване на задължение на застрахованото лице да заплати обезщетение на трето увредено лице за причинени му вреди от виновно и противоправно деяние при управление на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде ангажирана деликтната му отговорност- чл. 429, ал.1, т.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ.

Ищецът като увредено лице / чл.478, ал.2 от КЗ/ от събитието е носител на пряко имуществено притезателно право /вземане/ за изплащане на застрахователно обезщетение, покриващо претърпените имуществени вреди - чл. 432, ал.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ, чието съдържание е еднакво с обезщетението, което причинителят на вредите /делинквента/ дължи 2 и би платил, ако първият бе упражнил срещу него насрещното си произтичащо от закона субективно притезателно право, тъй като са налице предпоставките за осъществяване на деликтната му отговорност- чл. 45, ал. 1, ал. 2, вр. с чл. 51 от ЗЗД.

Страните спорят относно каква е действителната стойност на претърпените от ищеца и подлежащи на обезщетяване имуществени вреди във вид на пълна загуба на собствения му лек автомобил, тъй-като в случая категорично е налице явлението тотална щета, т.е. такава, когато стойността на разходите за необходимия ремонт на моторното превозно средство надхвърлят 70 на сто от действителната му стойност / чл.390, ал.2 от КЗ/ и затова, независимо че дори и да би било възможно от техническо конструктивно гледище да бъде възстановено и използвано по предназначение , то това възстановяване от финансова гледна точка би било напълно нецелесъобразно понеже със същите похарчени за целта пари би могло да се закупи друго еднакво или подобно с такива или с по-добри качествени характеристики .

Приложими за определянето й са основните правила на чл.386, ал.2, чл.390, ал.2, т.2 , чл. 400, ал.1 и ал.3 , чл.394 от КЗ.

Тя / размерът на действително претърпяната и подлежаща на поправяне вреда/ би трябвало да бъде онази парична стойност, която без да превишава размера на посочената в полицата застрахователна сума и действителната застрахователна, т.е. пазарна, стойност на увредения автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие / чл. 386, ал.1, чл.400, ал.1, ал.3 от КЗ/, включва сумата на разликата , получена след приспадане от пазарната му стойност, на ползите, които е извлякъл или е могъл да извлече собственикът / застрахованото лице от продажбата на неговите остатъчни , запазени и годни за повторна употреба елементи/ части, включително и получената цена от предаването му за скрап/ до този начин на определянето й водят резултатите от систематичния тълкувателен прочит на нормите на чл.386, ал.2, чл.390, ал.2 от КЗ, вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД/.

Съдът на основата на приетото по делото и неоспорено от ответника обосновано изготвено заключение на съдебно тетхнико-оценъчната експертиза на вещото лице Ц. Л. М. , приема , че действителната стойност на вредата в резултат на пълната загуба на лекия автомобил, определената от пазарната му оценка към момента на събитието е в размер на 7 274 лева, без да може обективно да се определи стойността на запазените му части и каква сума евентуално е получена от продажба за скрап , поради неналичност на останките му при ищеца .

След като от този размер се приспадне сумата на изплатеното обезщетение от 3779,83 лева , се получава остатък от 3494,17 лева, преобразувана в 1786,54 евро , който е неизплатената част от общо дължимото обезщетение .

С предявената по реда на чл.380, ал.1 , вр. с чл.498, ал.1 от КЗ на **.**.**** г и **.**.**** г.. претенция е упражнено правото на ищеца да иска заедно с обезщетението за имуществени вреди и заплащане на обезщетението за забава в размер на законната лихва , което делинквентът- застрахован би му дължал считано от деня на непозволеното увреждане/ чл.84, ал.3 от ЗЗД/ и по силата на нормите на чл. 493, ал.1, т.5 , вр. с чл.429 , ал.2, т.2 от КЗ е вменено в задължение и на застрахователя, само че от по късен момент: или от деня, в който е уведомен от застрахования за събитието по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице , която е по –ранна- чл.429, ал.3, изр.2-ро от КЗ .

В случая няма писмени доказателства за уведомяване по реда на чл. 430, ал.1, т.2 от КЗ , нито за по-ранно уведомяване от датата на предявяване на застрахователната претенция-**.**.**** г. , поради което задължението на ответника е възникнало и станало изискуемо на тази дата и изпълнението му е следвало да се извърши, заедно с определянето и изплащането на същинското застрахователно обезщетение за имуществени вреди най- късно да изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ / три месеца от предявяването на претенцията/, доколкото няма твърдения и представени доказателства за изключението уредено в хипотезата на чл.497, ал.1, т.2 , нито за приложението на срока от 15 работни дни в хипотезата на чл.497, ал.1 ,т.1 от КЗ. Плащане е 3 направено , но не е удовлетворено в пълен обем правото на обезщетение действителната стойност на вредите. съобразно

По изложените съображения вземането за лихва за забава на основание чл.493, ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2 ,изр.2-ро от КЗ , възлизащо на сумата от 1531,32 евро като добавъчен елемент на обезщетението за имуществени вреди подлежи на присъждане за времето от **.**.**** г. до **.**.**** г. , а от **.**.**** г./ от тогава е поискано/ ответникът дължи обезщетение за собствената си забава в размер на законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане – чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 1354,30 евро , представляваща направени по производството разноски във вид на заплатена държавна такса, разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 от ГПК / л.80 от делото/ .

Предвид гореизложеното , съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1, вр. с чл. 493, ал.1, т.1, т.5, вр. с чл. 429, ал.2, т.2 , изр.2-ро от Кодекса за застраховането, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД „БУЛ ИНС“ АД , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 , с ЕИК 831830482 да заплати на Т. К.