Определение № 327 от 14.05.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Шумен, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500165 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 1935/18.03.2024 г. от „Банка ДКС“ АД гр. София, ЕИК ....., действаща чрез пълномощника си юрисконсулт Н.Х.В., срещу разпореждане № 411/01.03.2024 г. по ч.гр.д. № 272/2024 г. по описа на НПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Х. А. М. за сумата от 75 лв. заемни такси, съставляващи такси за нереволвиране на кредитна карта. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Претендираната сума била посочена в извлечението от счетоводна книга като заемни такси. Същата била сбор от дължими и неплатени еднократни такси за нереволвиране на отпуснатия кредит. В чл.11 от Допълнителното споразумение за кредитен лимит по КК на ФЛ било предвидено, че клиентът е длъжен ежемесечно в рамките на определен в Условията срок след падежната дата /гратисен период/ да револвира кредита си, като заплати минимална сума за револвиране. Съгласно чл.11, ал.4 при невнасяне на минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата се начислявала такса за невнесена минимална сума, съдържаща се в Условията и в Тарифата на банката. Към заявлението били представени Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти МАХI GO на Банка ДСК, където в т.ІІ „Такси и комисионни за ползване на картата“ била посочена месечна такса от 15 лв.

Кредитополучателят не внесъл минимални суми за револвиране за 5 м., при което общият размер на таксите бил 75лв. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за посочената сума. Претендира и присъждане на заплатените разноски в настоящото производство и определяне на юрисконсултско възнаграждение.

1

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, установи от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 272/2024 г. по описа на НПРС е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 от ГПК от „Банка ДСК “ АД София, като кредитор срещу длъжника Х. А. М. от с. ......, общ. Нови пазар, обл. Шумен, за заплащане на сумите: 980,13 лв. главница; 178,08 лв., договорна лихва за периода от 20.10.2023 г. до 16.10.2023 г.; 48,51 лв. законна лихва за периода от 17.10.2023 г. до 27.02.2024 г.; 75,00 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2024 г. до изплащане на вземането.

С разпореждане № 441/01.03.2024г., заповедният съд отхвърлил частично заявлението на “Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК ....., със седалище гр.София, Община Оборище, ул.”......” № 19, представлявана от изпълнителните директори както и от юрисконсулт, за издаване на заповед за изпълнение срещу Х. А. М., за сумата от 75,00 лв. заемни такси.

В останалата част съдът е уважил заявлението и издал Заповед № 142 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 01.03.2024 г. и изпълнителен лист в полза на заявителя.

За да отхвърли искането за издаване на заповед по чл.417 ГПК за заемни такси, заповедния съд е приел, че същото било нищожно, поради противоречието му с нормата на чл. 10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Не било и изрично предвидено в договора и Общите условия.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав може да се оспори само с възражение, основано на допълнителен факт /основание по чл. 26 и сл. от ЗЗД/, новото 2 правило на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и защитата на правата на потребителите, изисква от съда да изясни въпроса относно валидност на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори и да няма възражение от длъжника - потребител. За специфичните сделки, какъвто е договора за потребителски кредит, законодателят е преценил толкова високи рискове за потребителите, че освен най-общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне /чл.146, ал.1 от ЗЗП/ са въведени и специални правила, ограничаващи допълнително договорната свобода, като засилена защита на потребителя кредитополучател по ЗПК.

С жалбата заявителят претендира сумата общо 75лв. – 5 такси по 15лв. за нереволвиране на кредитна карта въз основа на чл.11 от Допълнителното споразумение за кредитен лимит по КК и ФЛ, според който клиентът е длъжен ежемесечно в рамките на определен в Условията срок след падежната дата /гратисен период/ да револвира кредита си, като заплати минимална сума за револвиране /МРА/. Съгласно чл.11, ал.4 при невнасяне на минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата се начислявала такса за невнесена минимална сума, съдържаща се в Условията и в Тарифата на банката.

Съдът след като съобрази препращащите уговорки в Допълнителното споразумение за кредитен лимит по КК за ФЛ към връченото на потребителя приложение с описание на списък от такси и императивното изискване за обосноваване на този вид разходи за кредитополучателя с предоставени допълнителни услуга, съпътстваща изпълнението на договора, намира, че претенцията на заявителя противоречи на чл.10а от ЗПК. Списъкът не разграничава кои от посочените суми се отнасят до кредитната сделка и кои до самото ползване на платежния инструмент, поради което и преценка за естеството на услугата може да се направи само съгласно посоченото в извлечението от счетоводните книги.

Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а съгласно ал.2, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая вземането за нереволвиране на карта не може да се свърже с такса, обявена на потребителя и действие, което не е част от същинското кредитиране.

Таксата за нереволвиране на кредитна карта, не може да се отнесе към действията свързани със самия инструмент, тъй като "револвирането" като задължение на клиента е уредено в раздел по обслужване на кредита, а не в издаването и използването на картата и по съществото неизпълнението му представлява неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да спазва уговорените срокове за внасяне на минимални вноски, определяеми според текущия размер на усвоен лимит. Това налага съмнение, че таксата за нереволвиране не е компенсация за направен разход по допълнителна услуга, а компенсация за забава и според тази своя характеристика би попаднала под забраната на чл.33 от ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

В заключение, въззивният съд намира, че по отношение на сумата от 75 лв.

3 заявлението не е съобразено с изисквания на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК и не следва да се уважава.

Ето защо разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата 75 лв., представляваща такси за нереволвиране на кредитна такса, следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя разноски не се следват.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 1935/18.03.2024 г., подадена от „Банка ДКС“ АД гр. София, ЕИК ....., действаща чрез пълномощника си юрисконсулт Н.Х.В., срещу разпореждане № 411/01.03.2024 г. по ч.гр.д. № 272/2024 г. по описа на НПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Х. А. М. за сумата от 75 лв. заемни такси, съставляващи такси за нереволвиране на кредитна карта.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4