Определение № 46 от 13.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 766/2024
- Вид
- Определение № 46
- Подписан
- 13.01.2025
- В сила
- 14.05.2025
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.538, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 51 · Закон за наследството
- чл. 51, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 51, ал. 2 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46 гр. Стара Загора, 13.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500766 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частна жалба от М. Я. И. и В.
Я. М. срещу определение № 152 от 03.10.2024 г., постановено по ч.гр.дело № 389/2024 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, с което е постановено вписването в книгата на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН, че жалбоподателите са загубили правото да приемат наследството на Е.М.И., починала на *** г., т.е. е вписан мълчаливият им отказ да приемат наследството.
Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като молителят няма качеството на заинтересовано лице, евентуално това качество е отпаднало в хода на делото. Твърдят, че на 30.09.2024 г. са погасили напълно и изцяло задълженията на наследодателката си по кредита й, поради което банката няма правен интерес и не притежава качеството на заинтересуван. Евентуално твърдят, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и че е необосновано и постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърдят, че преди приключване на устните състезания и постановяване на обжалваното определение е налице мълчаливо приемане на наследството, поради което отказът е недопустим, респ. недопустимо било и искането за вписване, че наследникът е изгубил правото да приеме наследството, след като вече го е приел. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното определение и да остави молбата на „Б.Д.“ ЕАД без разглеждане и да прекрати производството, евентуално да остави молбата без уважение.
Ответникът по частната жалба считат, че частната жалба е процесуално недопустима и излага съображения.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, поради следните съображения:
Атакуваното определение на районния съд не подлежи на обжалване.
Същото е постановено в рамките на производство по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН, за което доколкото друго не е предвидено, важат правилата за охранителните производства, установени в част VI, глава 49 от ГПК. Охранителните производства са едностранни и могат да се развият само като безспорни.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован районният съд определя срок на лице, което има право да наследява, да заяви дали приема наследството. Последица от неприемането на наследството в дадения от съда срок, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗН, загубване на правото на наследника да приеме наследството впоследствие. Съгласно чл.
537, ал.1 ГПК решението, с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава, не подлежи на обжалване. Възможност за обжалване е предвидена изрично по отношение на отказите да се издаде съответния охранителен акт – чл.538, ал.1 ГПК. Следователно хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК в случая не е налице. Същевременно обжалваното определение не прегражда понататъшното развитие на делото, а приключва охранителното производство. При наличието на позитивно решение на районния съд за вписване на отказ от наследство по реда на чл. 51, ал. 2 ЗН, се обосновава правен извод за недопустимост на предприетото обжалване, по аргумент от чл.
537, ал. 1 ГПК и се изключва наличието на процесуална възможност за настоящия съдебен състав да се произнесе по основателността на направените от жалбоподателите оплаквания, независимо от евентуалния порок на постановения в охранителното производство акт, в т. ч. наличието или не на правен интерес от инициирането му. Освен това съдебната практика приема, че наследникът, чийто отказ е вписан по реда на чл. 51 ЗН, може да установява нищожност на този отказ, поради това, че преди това е приел наследството, с иск срещу всяко лице, което му го противопоставя. Поради естеството на производството няма противна страна, засегната от акта. Ако с охранителния акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, се засягат правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков път (така О-184-2017, ІІ г.о.; О-33-2014, ІІІ г.о.).
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на М. Я. И. и В. Я. М. срещу определение № 152 от 03.10.2024 г., постановено по ч.гр.дело № 2
389/2024 г. по описа на Районен съд - Гълъбово.
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в 1-седмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3