Решение № 1592 от 11.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6291/2024
- Вид
- Решение № 1592
- Подписан
- 11.03.2026
- В сила
- 11.03.2026
- Състав
- Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова, Златка Чолева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 430, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1592 гр. София, 11.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Златка Чолева
Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря М.а Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100506291 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №3121 от 21.02.2024г., постановено по гр.дело №50984/2022г. по описа на СРС, ГО, 178 с-в, е отхвърлен предявения от „ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК131001375 против Н. Д. И., ЕГН **********, по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4287,48 леваглавница за периода от 17.12.2015 г. до 17.05.2019 г., по Договор за потребителски кредит №РК14-024477 от 04.02.2014г., сключен със „Сибанк“ЕАД, което вземане е прехвърлено в полза на ищеца по силата на договор за цесия от 25.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 28.10.2021г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.11.2021г. по ч.гр.д.№64589/2021г. по описа СРС, 178 състав.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че представения по делото погасителен план, макар и издаден от ОББ, съдържал необходимите реквизити, от които да е видно, че се отнася до процесният договор. Не оспорва, че погасителният план е отпечатан на 16.06.2021г., но при настъпило правоприемство между „Сибанк“ ЕАД и ОББ нямало как да бъдат изискани документи от първата банка, която вече не съществувала. Твърди, че в договора е посочено, че потребителския кредит се издължава с месечни анюитетни 1 погасителни вноски, включващи главница и лихва, посочени в погасителен план- неразделна част от договора, поради което липсата на конкретен размер на погасителната вноска не представлява пропуск, обуславящ недействителност на договора. Обсъжда подробно отделните хипотези на фиксирана и анюитетна вноска, като цитира релевантната според него съдебна практика и общностно законодателство и практика на СЕС. Оспорва извода на първоинстанционния съд за изтекла погасителна давност като твърди, че началният момент на същата не е датата на усвояване на кредита 05.02.2014г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено на 11.11.2021г., от която дата давността била прекъсната. За вземанията на банките по договори за банков кредит с погасителен план давността била 5-годишна и започвала да тече от крайния падеж на кредита- уговорения краен срок за погасяването му. Претендира отмяна на обжалваното решение, уважаване на иска и разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ответник, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като копира изцяло мотивите на обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно възприети от първостепенния съд въз основа на представените и приети по делото доказателства, подробно описани в обжалваното решение, поради което настоящият състав не намира за необходимо да ги преповтаря изцяло и тук.
Действително ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира заплащането на задълженията на ответника по договора за банков кредит от 05.02.2014г., сключен между последния и "Сибанк"АД. Служебно известно на съда е и правоприемството между „Обединена Българска Банка“АД и „Сибанк“АД. Не могат да бъдат споделени 2 изложените от жалбоподателя съображения относно валидността на договора за кредит при липса на подписан от страните по него погасителен план, както и заместването на последния от разпечатан такъв от електронната система на цедента ОББ. Процесният договор не отговаря на изричното, точно и ясно изискване на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, поради което е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Както правилно е посочил и първостепенния съд, в случая не е достатъчно посоченото в договора съдържание- общ размер на дължимата сума и броя на вноските, тъй като последните са анюитетни и размерът на всяка от тях следва да бъде посочен именно във въпросния погасителен план, който на практика липсва.
Съгласно чл.23 ЗПК в такъв случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита /главницата/, която видно от заключението на вещото лице по ССЕ е в размер на 4198,48 лв.
Това вземане обаче е погасено по давност на 05.02.2019г., далеч преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Доводите на жалбоподателя относно началния момент на погасителната давност също не могат да бъдат споделени, тъй като договорът за кредит е нищожен и посочената от него съдебна практика е неотносима, а представеният погасителен план- неприложим. Извършените от ответника частични плащания през периода от датата на сключване на договора за кредит до 05.02.2019г. не могат да бъдат възприемани като признание на целия дълг, съгласно константната практика на ВКС по този въпрос и не прекъсват теченето на погасителната давност за остатъка от задължението.
Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено като правилно.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата не е направил разноски и е бил защитаван от адвокат безплатно, поради което и на него разноски не се дължат. Настоящият състав намира, че не следва да присъжда възнаграждение на адвоката за оказана безплатна адвокатска защита, тъй като отговорът на въззивната жалба не просто преразказва, а директно копира мотивите на обжалваното решение, тоест- не съдържа нито един собствен довод на защитника. Последният не се е явил в нито едно от двете проведени по делото открити заседания.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3121 от 21.02.2024г., постановено по гр.дело №50984/2022г. по описа на СРС, ГО, 178 с-в.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4