Решение № 260010 от 03.08.2022, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 03.08. 2022 г. гр. Търговище,

В името на народа

Търговищкият окръжен съд, гражданско и търговско отделение, На шести юли 2022 година, в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

Секретар Жоржета

Христова, като разгледа докладваното от съдията Т. Даскалова, гр.д.№

9, по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс от М.С.С.– о.у.н.о.Т. адрес: ***, ЕИК: *********, e-mail: ******@**.*********, във връзка с пълномощно с изх. № 02-01- 308/28.09.2018г. на Петя Цветанова Аврамова, като министър на регионалното развитие и благоустройството и представител на държавата, против „КТМ ЕКС“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес за призоваване: гр. Варна, п.к. 9000, р-н Одесос, ***, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Тихомир Николаев Колев и М.И.А. с ЕГН: ********** и М.О.А. с ЕГН: **********,***.

С допълнителна молба ищецът уточни иска, като заведен само по реда на чл. 108 от ЗС по отношение на апартамент № 3, находящ се в четириетажна жилищна сграда на улица „Аксаков“ № 7, в град Търговище, целият със застроена площ от 127,80 кв. м., състоящ се от две свързани помежду си със стълбище нива, като първото ниво на апартамента е разположено срещу стълбището на втория етаж на жилищната сграда и се състои от спалня, дневна, столова, кухненски бокс, санитарен възел, преддверие и стълбище за второто ниво на апартамента, заедно с избено помещение № 5, с площ 9,05 кв. м., заедно с гараж с площ 20,60 кв. м., заедно с 1/5 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, придобит с нотариален акт № 52 от 01.07.1996 г., том IV, дело 1227/1996 г. Посоченият имот е с идентификатор ***, съгласно схема №15-823824-09.09.2020 г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК – гр. Търговище. Ищецът твърди, че имотът е придобит от държавата по силата на присъда, с която половината, собственост на М.И. е конфискувана, а останалата част е отнета в полза на държавата със съдебно решение. Наложени са били възбрани върху имота и от НАП.

Въпреки това, бившият ЧСИ Стойко Георгиев продава имота на публична продан, като възлага на взискателя „КТМ екс“

ЕООД ½ ид. част. Както обезпеченията, така и исковата молба са вписани преди възлагателното постановление и то не може да се противопостави на държавата. С оглед на това се иска да се признае за установено правото на собственост на държавата върху описания имот и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението му. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК постъпи отговор на исковата молба от ответниците М.И.А. и М.О.А., действащи чрез процесуалния си представител адв. И.З. от САК, със становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва се редовността на исковата молба и процесуалната легитимация на ищеца. Считат иска за неоснователен.

В срока по чл. 131 от ГПК постъпи отговор на исковата молба от ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД, действащ чрез адв. И.З. от САК, със становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Считат иска за допустим, но неоснователен, като по отношение на предаване на владението посочват, че не владеят имота. Има развити съображения и във връзка с неделимостта на съпружеската имуществена общност и как това се отразява на начина, по който е отнето имуществото. Направени са доказателствени искания.

В хода на делото са налице произнасяния на съда по отношение на допустимостта на иска и във връзка с конституирането на трето лице помагач. Тези въпроси са разрешени и не е необходимо да се излагат повече мотиви по тях.

В съд.зас. страните поддържат иска и отговорите на исковата молба.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:

Не се оспорва от страните, а това се установява и от писмените доказателства по делото – справка по вписванията от АВп – Търговище, съдебни решения и присъда, ответникът М.И.А. е осъден за извършено от него престъпление, като му е наложено наказание лишаване от свобода, с присъда № 33 от 19.06. 2007 г., по НОХД № 505/ 2006 г. на Окръжен съд – Търговище. Със същата присъда е наложено наказание конфискация на 1/2 идеална част от седем броя недвижими имоти, между които и процесния апартамент № 3, находящ се в четириетажна жилищна сграда на улица „Аксаков“ № 7, в град Търговище, целият със застроена площ от 127,80 кв. м. и гараж от 20 кв.м. Присъдата е потвърдена и е влязла в сила на 23.04. 2008 г.

С влязло в законна сила на

30.12. 2010 г. решение № 53/ 08.20. 2009 г., по гражданско дело № 240/ 2008 г., по описа на Окръжен съд – Търговище, на основание чл. 28, във връзка чл. 4, ал.

1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД – отм.), се отнемат в полза на държавата от М.И.А., М.О.А. и СД „Албаш-А., И. и СИЕ“ недвижими имоти, включително останалата 1/2 идеална част от посочения по-горе недвижим имот, предмет на конфискация и с присъдата.

Видно от приложените справки от АВп, започващи от л. 35 от делото и завършващи на л. 42, върху процесния имот има наложени редица възбрани и отбелязвани вписвания.

Първата възбрана е наложена от данъчната администрация на 20.04. 2005 г. и касае задължения на ответника И. и неговото дружество „Албаш – А., И. и с-е“ СД – л. 41 от делото.

Втората наложена възбрана е такава за обезпечаване на бъдещ иск на държавата, чрез бившата Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Обезпечението касае множество недвижими имоти, сред които и процесният, а страни са М.И.А. и М.О.А., както и събирателното дружество на А.. Вписването на възбраната е от 19.10. 2006 г. – л. 39, стр. 2 от делото.

На 19.06. 2008 г. е вписана исковата молба, по която е допуснато горното обезпечение – л. 39, стр. 1 и 2 от делото.

На 16.06. 2011 г. е вписано отбелязване, направено по вписана искова молба, като е посочено отнемането на процесния недвижим имот – апартамент и гараж на *** в гр. Търговище – л. 31, стр. 2 от делото.

На 26.09. 2011 г. е вписано и съдебното решение, с което се конфискуват и отнемат в полза на държавата редица имоти от семейство Алиеви, включително и процесният имот, включващ апартамент и гараж.

Вписването касае целите имоти, в режим на СИО, както личи от справката – л.

30-31 от делото.

На 06.10. 2011 г. е вписано постановление за възлагане на недвижим имот чрез публичен търг по ГПК, за ½ ид. част от процесния имот, с купувач „КТМ Екс“ и длъжник М.И.А. – л. 36 от делото.

По отношение на М.А. от справката на АВп на нейно име няма вписване на постановление за възлагане в полза на „КТМ ЕКС“, за неин дълг.

За „КТМ ЕКС“ ЕИК201171629, по справката от АВп е видно, че на 03.01. 2011 г. е вписана възбрана върху ½ ид. част от процесния недвижим имот, собственост на М.А., като тя е длъжник – л. 27, стр. 2.

На 06.10. 2011 г., пореден номер по справката 8, на л. 27 от делото е видно вписване на придобиване чрез публичен търг на ½ ид. част от процесния имот от „КТМ Екс“, с длъжник М.И.А..

От изисканото и приложено копие на изпълнителното дело, по което на ответника „КТМ Екс“ ЕООД е била възложена половината от процесния имот, се установява следното: ИД № 121/ 2010 г. е образувано в РС – Търговище, като това става на основание представен от „КТМ ЕКС“ ЕООД изпълнителен лист срещу ответника А.,***, за сумата от 50 000 лв., законна лихва върху нея и разноски от 1000 лв. Предприети са първоначални действия и е наложена възбрана върху процесния недвижим имот и върху други имоти, вписана на 03.01. 2011 г. Изискани са и данни от НАП за наложени възбрани и наличие на задължения на длъжника. Изпратено е писмо от 15.02. 2011 г. от НАП, в което пише, че се представят 11 на брой удостоверения.

От тях по делото има само за апартамента, за който пише, че няма задължения. За обезпечителни мерки не е отбелязано нищо.

В последствие делото преминава по молба на взискателя към ЧСИ Стойко Аспарухов от гр. Търговище – месец март 2011 г. Делото е образувано при него под № 81/ 2011 г.

Той на свой ред също изпраща уведомление по чл. 458 от ГПК до НАП. Оттам получава отговор за образувано принудително изпълнение срещу длъжника за 155 914,78 лв.

В последствие ½ ид. част от имота е продадена на публична продан и възложен на ответника „КТМ ЕКС“, с постановление от 21.07. 2011 г.

На 04.08. 2011 г., с протокол за въвод във владение, „КТМ Екс“ е било въведено във владение на възложения имот. Посочено е в протокола, че в жилището живее длъжникът Мюжгян А., която доброволно предаде владението на представителя на купувача Метин Мустафов Мехмедов. Същият е бил надлежно упълномощен за въводите по делото от адв. Велчева, упълномощена по изпълнителното дело.

От разпита на ответника А. в съдебно заседание се установи, че неговият постоянен адрес от 10 години е в с. Лозен, община Стражица и повече от 10 години той и съпругата му не ползват процесния имот.

Тези факти съдът приема за установени на основание представените писмени доказателства по делото и справките от Агенцията по вписванията. Не се установи някаква разлика в представените разпечатки и направената от съда справка в ел. регистър, който е достъпен по отношение на релевантните за изхода на спора вписвания. На практика ответниците не са оспорили нито една дата от вписванията, които касаят техните права и нито една дата и съдържанието на вписванията, направени от държавата, не са въвели и твърдения, заради които съдът следва да подлага на официална проверка тези вписвания и да изисква пълните преписки за всяко едно от тях.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

Ищецът твърди, че е носител на правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот. Поради което следва да установи, че е носител на правото на собственост по отношение на спорния имот и как е придобил правата си. В тази връзка, при условията на пълно и главно доказване, следваше да докаже факта на придобиването на имота, както и това, че ответникът упражнява фактическата власт, без да има основания за това, като по този начин оспорва правата заявени от ищеца.

Събраните по делото доказателства сочат, че ищецът е придобил права по отношение на процесния имот по силата на конфискацията, наложена с присъдата и отнемането му в полза на държавата с влязло в сила съдебно решение, което е вписано на 16.06. 2011 г.

Ответникът „КТМ Екс“ ЕООД основава възраженията си на постановление на ЧСИ за възлагане на ½ ид. част от недвижимия имот, като имотът е придобит след изнасяне на публична продан, а самият взискател е бил участник в проданта. Това постановление е от 21.07. 2011 г. и е влязло в сила на 28.07. 2011 г. Няма данни то да е било вписано, защото вписването на подобен акт на 06.10. 2011 г. касае ответника М. И.А., а не съпругата му, която е била длъжник по делото.

Безспорно както решението и присъдата на съда, така и постановлението за възлагане, са актове, с които се прехвърля правото на собственост върху съответния недвижим имот и това са актове, които подлежат на вписване, по силата на чл. 112, б.“а“ от ЗС.

По силата на чл. 113 от ЗС, при конкуренция на актове, подлежащи на вписване, този, който е вписан по-рано, може да се противопостави на следващия по вписване акт.

Т.е., при конкуренция на правни основания, предимство има този акт, който е бил вписан по-рано. След като отнемането на собствеността от вторите двама ответници е вписано на 16.06.

2011 г., всякакви други актове не могат да бъдат противопоставени на правата на държавата, която е придобила на основание влезли в сила съдебни актове. Дори и да се приеме, че именно постановлението от 21.07. 2011 г. за възлагане в полза на „КТМ ЕКС“ ЕООД е било вписано на 06.10. 2011 г., то тази дата е последваща.

Т.е. „КТМ ЕКС“ ЕООД не може да противопостави своя акт на държавата, която е придобила собствеността на валидно правно основание и то е оповестено преди акта на дружеството.

Както е видно от изпълнителното дело, в нарушение на разпоредбата на чл. 484 от ГПК, при описа на процесния имот, ЧСИ Ст. Георгиев не е изискал от службата по вписванията данни дали върху имота вече има наложени възбрани и не е описал в протокола задълженията на длъжника към държавата. Това е грубо нарушение на закона. Не са описани и наложените преди това възбрани както от данъчната администрация, така и от комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, просто защото не е направена справката.