Решение № 228 от 14.12.2023, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Бяла, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20224510100593 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. С. М. срещу „Земеделска кооперация за производство и услуги - Златен клас Обретеник“ за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца от ответника за сумата от 4 500 лв. – главница, представляваща наем по Договор за наем на земеделски земи, вписан под акт № 73, т.7 от 29.11.2016 г., за поземлени имоти в землището на село Обретеник, област Русе, както следва: за стопанската 2017/2018 г. - за имоти №№ 105007, 109025, 016038 и 052001, за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. – за имоти №№ 105007, 109025 и 016038, ведно със законната лихва върху главницата считано от входиране на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на дължимото, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 265/2022 г. по описа на РС-Бяла. Претендира се и присъждане на разноски, включително за заповедното производство.

Ищцата твърди, че като наемодател и ответникът като наемател са сключили договор, вписан в Службата по вписванията на 29.11.2016 г., с предмет отдаване под наем за срок от 10 години - за времето от 01.10.2017 г. до 30.09.2027 г., на следните земеделски земи в землището на село Обретеник, обл.Русе: поземлен имот № 105007 с площ 0,604 дка, поземлен имот № 109025 с площ 0,499 дка, поземлен имот № 016038 с площ 18,607 дка и поземлен имот № 052001 с площ 13 дка, срещу наемна цена в размер на 5% от средния добив на есенните култури, но не по-малко от 15 лв. на декар.

Твърди, че наемната цена се дължи след приключване на съответната стопанска година. Твърди още, че за процесните години дължимият размер на наема е по 49 лв. на декар. Твърди неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на наемната цена по договора за посочените стопански години. Заявява, че се снабдила със заповед за изпълнение по 1 чл.410 от ГПК срещу ответника, срещу която същият възразил, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

По реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се заема становище за допустимост на иска, но неоснователност на същата по основание и размер. С отговора и с подаденото в срока по чл.414, ал.2 от ГПК възражение се оспорва дължимостта на исковата сума. Ответникът признава, че на 23.11.2016 г. с ищцата са сключили договор за наем на земеделски земи за четири имота с обща площ от 32,710 дка, като при изясняване на фактическата страна на спора в съдебно заседание заявява, че предмет на договора са посочените от ищцата като номера и площ поземлени имоти в землището на село Обретеник. Възраженията на ответника се свеждат до следното:

- при сключване на договора ищцата е действала в качеството си на наследник на починалата на 20.01.2014 г. М. К. Ц., нейна майка, като другият наследник се явявал братът на ищцата - М. Р. Р., с оглед на което на всеки от двамата се следва наем за обработване за по 16,355 дка;

- на 13.09.2018 г. поземлен имот № 052001 с площ 13 дка, собственост на ищцата, е продаден на публична продан и по този начин на същата се следвал наем само за 3,355 дка;

- с плащания на 05.11.2019 г., 13.11.2020 г. и 01.11.2021 г. е платил полагащия се на ищцата наем в размер на 1 301,94 лв., а на 10.12.2021 г. и 30.11.2021 г. на М. Р. Р. е заплатил наем в общ размер на 2 711,34 лв., с което счита, че е изпълнил задължението си по договора за наем;

- вземането за стопанската 2017/2018 г. е погасено по давност.

Във връзка със своевременно заявено с отговора на исковата молба искане от ответника, като трето-лице помагач на ответника по делото е конституиран М. Р. Р.. От същия е постъпило становище, в което се сочи, че с ищцата са брат и сестра и след извършена съдебна делба в дял на ищцата са поставени процесните земеделски земи, останали в наследство от майката им, като решението е влязло в сила на 20.06.2017 г., а впоследствие по негово искане за погасяване на дължими му от ищцата задължения, нивата от 13 дка била изнесена на публична продан. Признава, че е получил от ответната кооперация сумата от 2 711,34 лв. Заема становище за неоснователност на исковата претенцията с довод, че ищцата сама се е поставила в неизгодно за нея положение, тъй като не е уведомила ответника за възложения дял.

Навежда твърдения, че поради невъзможност да установи контакт с ищцата, с получената от кооперацията сума закупил различни вещи на дъщерята на ищцата.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител – адвокат З. П. от АК-Русе, поддържа исковата молба.

Ответната кооперация, чрез пълномощника си адвокат К. Ф. от АКРусе, поддържа подадения отговор на исковата молба, като с писмена молба преди датата на последното по делото открито съдебно заседание моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото. В предоставения по искане на страната срок по чл.149, ал.3 от ГПК не е постъпила писмена защита.

Третото лице – помагач, чрез пълномощника си адвокат М. С. от АКРусе, в съдебно заседание поддържа подаденото писмено становище. С 2 писмена молба, постъпила преди последното открито съдебно заседание по делото моли за отхвърляне на исковата претенцията и за присъждане на разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с предявен по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК установителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр.чл.228 вр.чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД и акцесорно искане с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане по договор за наем за наемна цена, ведно със законната лихва, за което е издадена заповед за изпълнение, с насрещно възражение с правно основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД за погасяване на част от вземането по давност.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 265/2022 г. по описа на РС-Бяла, въз основа на подадено на 18.03.2022 г. заявление от Т. С. М. срещу „Земеделска кооперация за производство и услуги – Златен клас – Обретеник“ е издадена Заповед № 118/14.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата от 4500 лв. - главница, представляваща дължима наемна цена по Договор за наем на земеделски земи, вписан в СлВп-Бяла под акт № 73, т.7 от 29.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.03.2022 г., до окончателното ù плащане; сумата от 90 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса и сумата от 1 000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Посочената главница заявителят е претендирал като наем за поземлени имоти в землището на с.Обретеник, обл.Русе - № 105007 с площ 0,604 дка, № 105007 с площ 0,499 дка, № 016038 с плащ 18,607 дка и № 052001 с площ 13 дка, за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. В едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед за изпълнение, подадено по пощата на 13.05.2022 г., с твърдение за извършено плащане на сумите по заповедта. Поради различните правни последици от подаването на възражението по чл.414а от ГПК с твърдение за извършено плащане в срока за доброволно изпълнение и общото възражение по чл.414 от ГПК, по реда на чл.101, ал.1 от ГПК на длъжника са дадени указания да посочи на коя дата е извършил плащане и в случай, че тази дата попада в срока по чл.412, т.8 от ГПК /едномесечен срок за доброволно плащане от връчването на заповедта/ да посочи размера на платената в полза на заявителя сума и да представи доказателства за това с препис за заявителя за изпълнение на процедурата по чл.414а, ал.3 и ал.4 от ГПК. Поради липса на изпълнение, следва да се приложи указаната на длъжника процесуална санкция – съдът приема, че е сезиран с общото възражение по чл.414 от ГПК с произтичащите от това правни последици. На заявителя е указана възможността в едномесечен срок от уведомяването да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си по издадената заповед за изпълнение. За указанията заявителят е уведомен на 27.06.2022 г., като на 26.07.2022 г. в съда е постъпила исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Предвид изложеното, предявеният иск съдът намира за допустим – същият изхождат от лице с правен интерес, предявен е в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и е обусловен от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – подадено в срок от длъжника по заповед по чл.410 от ГПК възражение, 3 като исковата претенция е насочена срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по същата.

Основателността на претенцията е предпоставено от установяването, че между ищеца и ответника е сключен договор за наем на земеделски земи с твърдяното съдържание; изпълнение на задължението на наемодателя по договора за предоставяне на наемателя на земеделските земи, предмет на договора, за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г.; настъпила изискуемост на вземането за наемната цена по договора за процесните стопански години и нейният размер, както и забава на длъжника за плащането.

Не е спорно по делото съществуването на облигационна обвързаност между ищцата и ответника по договор за наем на земеделски земи. Препис от договора е представен по делото и приобщен към доказателствения материал.

Видно от същия на 23.11.2016 г. ищцата в качеството си наемодател и ответника в качеството си на наемател са сключили писмен договор с предмет възмездно отдаване под наем на земеделска земя, находяща се в землището на с.Обретеник, общ.Борово, обл.Русе, в общ размер от 32,710 дка както следва: поземлен имот № 016038 с площ 18,607 дка, поземлен имот № 052001 с площ 13 дка, поземлен имот № 105007 с площ 0,604 дка и поземлен имот № 109025 с площ 0,499 дка., представен в Службата по вписванията с вх.№ 5776/29.11.2016 г., вписан под № 73, том 7, дв.входящ регистър 5750. Видно от съдържанието на договора същият е сключен за срок от десет години за времето от 01.10.2017 г. до 30.09.2027 г., като страните са уговорили размер на наемната вноска – 5% от средния добив на есенните култури, но не помалко от 15 лева на декар, платима след приключване на съответната стопанска година, за начало на която са посочили първи октомври и край – същата дата през следващата календарна година. Уговорена е възможност за промяна размера на уговорения наем – след решение на общото събрание на кооперацията след приключване на стопанската година, както и по взаимно съгласие на страните при извънредни обстоятелства /суша, градушка, пожари, наводнения и други/, довели до пълно или частично увреждане или унищожаване на посевите. Уговорено е още, че за земеделската земя, запазена за лично ползване, наем не се плаща.

По делото нито се твърди, нито се установява договорът да е прекратен предсрочно, поради което ищецът и ответникът по делото са били валидно обвързани от същия за процесните стопански години - 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г.

Установимо от ангажираното от ответника постановление от 13.09.2018 г., влязло в законна сила на 01.11.2018 г., след извършена публична продан по изп.дело № 130/2017 г. по описа на ДСИ при РС-Бяла, имот № 052001 е възложен на трето за спора лице.

Не е спорно по делото, че ищцата е изпълнила задължението си за предоставяне за ползване на кооперацията-наемател земеделските земи, предмет на договора, за процесната 2017/2018 година, а за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. – имоти №№ 016038, 105007 и 109025. В тази насока са и данните от представените от ответника извлечения от програмен продукт /Агро Офис/, видно от които кооперацията е начислила за плащане по банков път парично рентно плащане на името на ищцата за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. Изпълнението на това задължение от страна на наемодателя е основание и обуславя изпълнението на 4 насрещното задължение на наемателя да заплати уговорената наемната цена, като в случая не се твърди, нито се установява размерът на наемното възнаграждение по сключения между страните договор да е изменян впоследствие, нито отдадената под наем земя да е запазена от ищцата за лично ползване.