Определение № 3322 от 22.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3322 гр. София, 22.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20251100606591 по описа за 2025 година В Софийски градски съд е депозирана въззивна частна жалба от упълномощения защитник на подсъдимата Л. М. С. срещу определение ,от 06.10.2025г., по НОХД 11375/2025г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 116 състав, с което е оставено без уважение искане на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбата на упълномощения защитник се излагат доводите, наведени и пред първоинстанционния съд, съдържащи твърдения за това , че в обвинителния акт , липсва описание на отношенията между обвиняемата С. и лицето,сочено за „посредствен“ извършител. Претендира се и липса на посочване в обвинителния акт на механизма на това посредствено извършителство, както и описание на факти, които не касаят инкриминирания период. Упълномощеният защитник моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на сочените нарушения.

Жалбата на упълномощения защитник е подадена от легитимирана страна в процеса и в законоустановения срок, поради което е допустима, но разгледана по същество, въззивния съд намира, че същата е неоснователна.

Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна 1 прокуратура обвинителен акт срещу Л. М. С. за престъпление по чл.210,ал.1,т.5;вр.чл.209,ал.1 НК, като се поддържа обвинение срещу С. за това,че: „На неустановена дата в края на м.01.2017г. в гр.София, с цел да набави за другиго- „М.С.И.Груп“ ЕООД, имотна облага възбудила у П.А.Л. и В.А.Т. заблуждение-че могат да закупят конкретно посочен недвижим имот, на 07.03.2017г. в гр.София, чрез посредственото извършителство на Ц.Й. поддържала това заблуждение, като на 07.03.2017г. причинила имотна вреда в големи размери от 55000 евро на В.Т..“

Настоящият въззивен съдебен състав ,също както това е направил и районния съд, приема, че в обвинителния акт – в неговата обстоятелствена и диспозитивна част, конкретно, подробно и изчерпателно са посочени всички фактически обстоятелства, които прокурора твърди да са съставомерни по конкретно посочените от него правни норми от Особената част на НК. В посочения процесуален документ, издаден от прокурора са налице конкретни твърдения за времето /датите/, за местата, за начина на извършване на инкриминираното деяние, за участието на С. в неговото осъществяване и за причинената на Тонина имотна вреда, а така също и за приложимите, според прокурора конкретни законови разпоредби. Така изразената от прокурора позиция, относно всички съставомерни признаци на деянието, е ясна и непротиворечива и позволява на подсъдимата С. и на нейния упълномощен защитник да разберат всички необходими фактически и правни характеристики на обвинението и да изградят адекватна защита срещу него.

Правилно районния съд е съобразил,че твърденията на защитата за липса на описание на отношенията между С. и Й., както и на деятелността на всяка от тях при осъществяване на инкриминираното деяние и субективното отношение, което всяка от тях е имала относно обективните характеристики на тази деятелност и нейната противоправност, са лишени от фактическа основа. Това е така, тъй като в коментирания обвинителен акт прокурорът е изнесъл конкретни твърдения за съществували между С. и Й. взаимоотношения, както и за ангажиментите, които всяка от тях е имала по повод дейността и управлението на дружеството „М.С.И.Груп“ ЕООД, направил е изявления, че свидетелката Й. реално не била запозната с обективните характеристики на сключваната от нея, в качеството й на „формален“ управител на търговското дружество „сделка“, като действувала по указание и под контрола на С.. Така формулираната от прокурора негова 2 теза предоставя достатъчно информация на подсъдимата и нейния защитник относно отправената спрямо С. наказателно правна претенция, за да упражни в пълнота процесуалните си възможности.

Отправената от защитата критика спрямо обвинителния акт е и за излагане на твърдения за факти, които предхождат инкриминирания с диспозитива му период. Този „порок“ на обвинителния акт, който действително е допуснат от прокурора, не води до неяснота в неговата позиция относно коментираните по-горе обстоятелства и направеното от него описание на фактите, които е приел за съставомерни и не поражда противоречие с цифровата квалификация на това деяние, направена с диспозитива на същия обвинителен акт.

Обоснован е направения от първия съд извод, че липсва процесуална пречка пред прокурора за проява на по-голяма детайлност и разширяване обема на фактическите обстоятелства, с които описва претендираната от него за престъпна дейност, при положение, че повествованието му е изградено върху правилата на формалната логика, ясна хронология на събитията и достатъчно конкретика на твърденията му, които не водят до непълнота и не влизат в противоречие с приетите в диспозитива на обвинителния акт за съставомерни факти. Правилно районния съд е приел,че с оспорения обвинителен акт прокурорът не е създал неяснота относно тези обстоятелства, като достатъчно подробно и ясно ги е описал и така е предоставил на С. и нейния защитник необходимата им информация, за да могат адекватно да противостоят на обвинителната му теза. Дали тези твърдени от прокурора действия са били осъществени, дали те са били осъществени от подсъдимата и дали са били осъществени по начина, описан в обвинителния акт, представляват въпроси по съществото на делото , по които въпроси първоинстанционния съд дължи отговор едва със своя заключителен съдебен акт.

Съобразявайки горните обстоятелства и доколкото самостоятелно не съзира допуснати други процесуални нарушения в досъдебната фаза на наказателния процес, които да са ограничили правата на подсъдимата или на нейния защитник, настоящият въззивен съдебен състав намира,че атакуваното определение на СРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради горните съображения и на основание чл.341,ал.2;вр.чл.249,ал.3 НПК и чл.345,ал.1 НПК, СЪДЪТ

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение ,от 06.10.2025г., по НОХД 11375/2025г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 116 състав, с което е било оставено без уважение искане на упълномощения защитник на подсъдимата С. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4