Решение № 16948 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16948 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110101737 по описа за 2025 година

Постъпила е молба с вх. № 250648/10.08.2026 г. от ответниците Т. И. П., Е. И. С. и Л. Г.

П., действащи чрез процесуалния си представител – адвокат С. В. от САК, с която се иска да бъде допуснато изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от по 750 лева за всеки ответник, колкото са заплатили на адвоката. Молителите считат, че размерът на определеното от съда адвокатско възнаграждение е занижен, а заплатеното от тях не е прекомерно, тъй като ищецът е имал предходно образувано дело срещу тях, като по този начин е създал неудобства и притеснения за ответниците. Изтъква се, че адвокатът е изготвил отговори на исковата молба за всеки един ответник. Ако това искане не бъде уважено, ответниците молят да бъде допусната по реда на чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските, като отново бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от по 750 лева.

Насрещната страна -*********** е подала отговор на посочената по – горе молба, като моли същата да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 27 с-в, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на ответниците и доказателствата по делото, намира следното:

Молбата е подадена от легитимирани страни в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. По същество съдът приема следното:

Неоснователно е искането за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. От изложените в молбата с вх. № 250648/10.08.2026 г. доводи съдът не намира основание да ревизира изложените съображения по отношение на това кому следва да се възложи отговорността за разноски, съответно размерът им. С оглед на разясненията, дадени с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, в случаите на релевирано възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/9.07.2004 г., а възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа. Посочените в Наредбата размери 1 на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. В случая ответниците Е. И. С. и Т. И. П. са заплатили в брой по 750 лева за адвокатско възнаграждение, а Л. Г. П. - 385 евро. В решението съдът е посочил, че установителните искове срещу тримата ответници не се характеризират с особена фактическа и/или правна сложност, като размерите на заявените от ищеца претенции са изключително ниски. Адвокатът е подал два идентични отговора на исковата молба от името на Е. И. С. и Т. И. П. и се е явил в единственото проведено открито съдебно заседание по делото, след което делото е обявено за решаване. От името на Л. Г. П. адвокатът не е подал отговор на исковата молба. Такъв е подаден лично от ответницата, поради което адвокатското възнаграждение в размер от 385 евро се явява заплатено от Л. П. единствено за явяване на адвоката в зала. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че определеният размер на адвокатското възнаграждение за исковото производство, което съответства на извършената адвокатска работа, фактическата и правната сложност на делото, възлиза на сумата от по 250 лева (127,82 евро) за всеки ответник, поради което не намира основание да измени постановеното решение в частта за разноските.

Искането за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК, което е заявено в условията на евентуалност – ако искането по чл. 248 ГПК бъде отхвърлено, също е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил извод във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи. Или очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно проявление в писмения текст на решението; когато има противоречие между формираната в мотивите на решението воля и тази, която е отразена в диспозитива, а данни, относно наличието на очевидна фактическа грешка, следва да се черпят само от мотивите на решението.

В случая такава грешка по отношение на размера на определеното адвокатско възнаграждение не е допусната. В мотивите на решението съдът е посочил критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на адвокатското възнаграждение в случаите на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и е формирал извод, че неговият размер възлиза на сумата от по 250 лева (127,82 евро) за всеки ответник за исковото производство. Така формираният извод на съда е надлежно отразен и в диспозитива на съдебното решение, като -*********** е осъдена да заплати на всеки един от Т. И. П., Е. И. С. и Л. Г. П. сумата в размер от по 127,82 евро (с левова равностойност 250,00 лева). Дали този извод на съда е правилен, или не, т.е. дали правилно са преценени критериите, служещи като ориентир за определяне на размера на адвокатското възнаграждение за оказаната адвокатска защита, не може да бъде преценяван в производството по чл. 247 ГПК, в което съдът проверява само дали има допусната очевидна фактическа грешка в решението /противоречие между мотиви и диспозитив/ и дали същата следва да бъде отстранена. Неотносими за производството по чл. 247 ГПК са също така и предходните искови производства, които са се развили между страните. В настоящия случай действителните изводи на съда са правилно отразени в диспозитива на съдебното решение, поради което не е налице допусната очевидна фактическа грешка, поради което искането по чл. 247 ГПК следва да се остави без уважение.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 13336 от 03.07.2026 г. по гр.дело № 1737/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за 2 разноските, както и искането по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 13336 от 03.07.2026 г. по гр.дело № 1737/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските, които искания са обективирани в молба с вх. № 250648/10.08.2026 г., подадена от ответниците Т. И. П., Е. И. С. и Л. Г. П., действащи чрез процесуалния си представител – адвокат С. В. от САК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3