Решение № 187 от 11.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. ***, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно наказателно дело № 20254110201228 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН Производството е образувано по жалба на Б. О. Б., който не е съгласен с Наказателно постановление № *** от *** г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ – *** при ОД на МВР – ***, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е необосновано, издадено в нарушение на процесуалните норми и материалния закон, с искане за приложение на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника адв. И. Н. от ВТАК, поддържа депозираната жалба по изложени в нея съображения.

Административнонаказващият орган, чрез писмено становище от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ – ***, изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и 1 процесуалните правила при издаването му и като законосъобразно моли да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. на жалбоподателя Б. Б. е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия *** за това, че на същата дата, около 12,00 часа, в гр. ***, бул. ***, с посока на движение към гр. София, е управлявал лек автомобил ***, рег. № ***, собственост на ***, като по време на управление не използвал обезопасителен колан с какъвто моторното превозно средство от категория М1 е оборудвано - нарушение, квалифицирано като такова по чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП.

Процесният АУАН е издаден и връчен на Б. на *** г., подписан с „Нямам възражения“, като писмени възражения не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На *** г., въз основа на констатациите на съставения АУАН, срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № *** на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ – *** при ОД на МВР – ***, с което за гореописаното нарушение и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на Б. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева. Тук следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е административно наказание, а представлява вид регистрационен режим за отчитане на нарушенията, извършени от водачите на МПС, като отнемането на точки е обусловено само от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено съответното административно наказание.

Наказателното постановление е връчено на въззивника на дата *** г. и е обжалвано от него в законоустановения срок /жалба от 28.08.2025 г./.

Съгласно приетата по делото Заповед № *** г. на Министъра на вътрешните работи, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

За установяване фактическата обстановка обективно, всестранно и пълно, по делото бяха разпитани полицейските служители – В. У. и С. В. С.

/актосъставител и свидетел по акта/. Представени и приобщени като доказателства са и административнонаказателната преписка, свързана с издаденото наказателно постановление.

2

С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд.

Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно чл.

42, съответно и чл. 57 от ЗАНН. При съставянето им съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване правото на защита на жалбоподателя.

От събраните гласни доказателства от контролните органи се установява, че през деня на *** г., във връзка с мероприятие „Ден на отворените врати“, организирано от НВУ „Васил Левски“ - ***, са застанали с патрулния автомобил на бул. „България“, на 20-30 метра от изхода на бензиностанция „Петрол“, посока към гр. София, за спазване и ограничаване на движение на моторни превозни средства по крайната дясна лента, при което са видели излизащия от бензиностанцията и спрели „лек автомобил „Мерцедес“ с търновска регистрация, чийто водач не използва обезопасителен колан“. Така, свидетелят У. заяви: “Видях, че беше без колан. По време на движение водачът не използваше колан. Още преди да ни подмине, ние видяхме, че няма обезопасителен колан“, а свидетелят С.: „Аз видях, че водачът е без обезопасителен колан по време на движение на моторното превозно средство. В момента на спиране, той нямаше колан.“ Налага се извод, че Б. е имал качеството водач, доколкото е управлявал процесното МПС – ***, но без поставен обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила, установено от двамата полицейски служители, възприели непосредствено и лично, в светлата част на деня извършеното административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Обстоятелство, което не се оспорва и от самия жалбоподател. По делото няма твърдения от страна на въззивника и не са представени доказателства за някои от изключенията за неизползване на обезопасителен колан от водача, предвидени в разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП.

От друга страна, макар обществените отношения, които регулира Закона за движение по пътищата да са от особена обществена важност, не може да 3 бъде основание за наказващия орган и за съда да игнорират задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпроса дали случаят е маловажен или не, при съобразяване и постановеното от Конституционния съд на РБългария Решение № 4 от 30.04.2025 г. по к. д.

№ 29/2024 г. Предвид изложеното, в конкретния случай съдът прецени, че деянието и дееца се отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушения от този вид, поради незначителната степен на засягане на обществените отношения, които се охраняват от чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. За определяне на случая като маловажен, съдът прецени изключително краткото разС.ие от бензиностанция „Петрол“ до мястото на проверката – около 10-15 метра, в които се е движил без поставен обезопасителен колан; обстоятелството, че жалбоподателят по никакъв начин не е правил опити да възпрепятства или да избегне проверката след като му е подаден сигнал със стоп палката, а точно обратното – спрял е на указаното му място и е съдействал на полицейските служители при осъществяването на проверката. При това положение, настоящият съдебен състав приема, че макар да е извършено визираното в НП нарушение, формално законосъобразно наложеното наказание на дееца ще бъде несправедливо, доколкото ще бъде нарушен принципа на съответствие между деянието и наказанието, като спрямо жалбоподателя ще окаже необходимия възпитателен и предупредителен ефект налагането на предупреждение по чл. 63, ал. 4, изр. 2 от ЗАНН, като Б. Б. бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Според съдебния състав по този начин ще се постигнат в най-пълна степен целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН и ще бъде постигната необходимата съразмерност между превенция, тежест на деянието и лична обществена опасност и индивидуална вина на дееца.

Предвид изложените съображения процесното наказателно постановление следва да бъде отменено и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН нарушителят да бъде предупреден съобразно посоченото в разпоредбата.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, 4 съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от *** г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ – *** при ОД на МВР – ***, с което на Б. О.

Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 /петдесет/ лева и ПРЕДУПРЕЖДАВА Б.

О. Б., ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – *** в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 5