Решение № 103 от 30.05.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Айтос, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20222110101061 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от М. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р., общ. Р., *** и С. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Т., общ. Р., ***, чрез Адв.Т. срещу: З. А. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. Р., А. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. Р. и Е. Н. М., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. Р..

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения: В исковата молба се излага, че ищците и ответниците имат общ наследодател-М. Х. Е.(починал на ***г). По силата на наследствено правоприемство ищците са придобили 2/3 ид. части от следните недвижими имоти: Дворно място с площ от 768 кв.м., находящо се в с. Р., общ. Р., представляващо част от поземлен имот с пл. № 134 пo плана на селото, при граници на дворното място: улица, ПИ 127, ПИ 133, частта от ПИ 134 в УПИ XIV-134 и общинско място, за която част от ПИ 134 съгласно неприложимия регулационен план на с. Р. от 1962г. е отреден УПИ XIII 134 в KB. 10, с площ на УПИ от 801 кв.м., от които 33 кв.м. придаваемо общинско място, с неуредени регулационни сметки, при граници на УПИ: улица, УПИ XIV 134, УПИ VI 127, УПИ V 133, както и от построената в поземления имот Масивна жилищна сграда с площ от 81,47 кв.м.

Ищците твърдят, че владеят собствените сu 2/3 ид. части от недвижимите имоти, считат себе сu за собственици, респ. владелци, a не ползватели.Същите не живеят постоянно в имота, но винаги, когато са в България гo посещават, заплащат данъци и такси, поддържат го лично и като изпращат пари на останалите съсобственици — ответници пo делото, когато е необходимо да се извърши ремонтни дейности. Ищците са със съзнанието, че това е къщата на покойният им баща, в която са отраснали и винаги, когато са в страната те се прибират вкъщи, което се случвало пo няколко пъти в годината. Именно и затова на 17.10.2022г подали молба-декларация за обстоятелствена проверка no силата на която да се снабдят с 1 нотариален акт за собствените си идеални части. Имотът не се обитава и от другите съсобственици, a само се посещава.

C изненада ищците са установили чрез справка в Служба пo вписванията — Айтос през месец ноемви 2022r., че техните съсобственици и ответници no делото, са подали също молба - декларация за обстоятелствена проверка с изх. № 237/02.11.2022r. от кмета на с. Р. за същия имот, нo претендирайки трите да са единствени собственици. По този начин ответниците се снабдили с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит пo давност и наследство № 41, TOM III, peг. № 5554, дело № 200 от 04.11.2022r. на нотариус Ж. Д., peг. № 665, район на действие Районен съд — Айтос.

Непосредствено след снабдяване с горепосочения констативен нотариален акт, З. А. Х. продала на А. Н. Л. и Е. Н. М. в равни части своите 4/6 ид. части от същия недвижим имот, с което последните две стават изключителни собственици на имота, за което бил съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, тoм III, peг. № 5555, дело № 401 от 04.11.2022г.

Посоченият Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит пo давност и наследство № 41, TOM III, per. № 5554, дело № 200 от 04.11.2022r. на нотариус Ж.

Д., рег. № 665, район на действие Районен съд — Айтос подлежи на отмяна на основание чл.

537, ал. 2 от ГПК, тъй като с него се признават права на молителите, които те не притежават.

Лицата З. А. Х., А. Н. М. и Е. Н. М. притежават 1/3 ид. части от собствеността върху недвижимите имоти, a c издаденият нотариален акт им се признава право на собственост върху целия имот.

Отделно от гореизложеното, считано от месец януари 2020г. до настоящия момент включително, ответниците неоснователно не допускат ищците до съсобствения недвижим имот, поради което в техен интерес се поражда правото да претендират обезщетение за лишаване от ползването мy от месец януари 2020г. до окончателното предаване на владението, ведно със законна лихва, в размер на пo 20.00 лева месечно.

Ha следващо място, извършената последваща правна сделка, с която правото на собетвеност върху 4/6 ид. части от процесните имоти са прехвърлени от З. Х. на А. Л. и Е. М., е недействителна пo отношение на ищците и съсобственици М. А. и С. Х.. B този смисъл е съставен нотариален акт зa покупко- продажба на недвижим имот № 42, TOM III, per. № 5555, дело № 401 от 04.11.2022г. на нотариус Ж. Д., рег. № 665, район на действие Районен съд — Айтос. Съдебната практика е непротиворечива относно това, че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, нo същата не поражда вещно транслативно действие.

Ищците твърдят, че ответниците владеят и ползват техните 2/3 ид.ч. от имота без правно основание, като същевременно възпрепятства упражняването на правото на собственост в пълен обем.

Поради изложеното ищците считат, че за тях е налице правен интерес да искат от съда след като установи, че са собственици на 2/3ид.ч. от Дворно място с площ от 768 кв.м., находящо се в с. Р., общ. Р., представляващо част от поземлен имот с пл. № 134 пo плана на селото, 2 при граници на дворното място: улица, ПИ 127, ПИ 133, частта от ПИ 134 в УПИ XIV-134 и общинско място, за която част от ПИ 134 съгласно неприложимия регулационен план на с.

Р. от 1962г. е отреден УПИ XIII 134 в KB. 10, с площ на УПИ от 801 кв.м., от които 33 кв.м. придаваемо общинско място, с неуредени регулационни сметки, при граници на УПИ: улица, УПИ XIV 134, УПИ VI 127, УПИ V 133, както и от построената в поземления имот Масивна жилищна сграда с площ от 81,47 кв.м. , да осъди ответниците З. А. Х., А. Н. М. и Е.

Н. М. да предаде владението върху процесния имот.

На следващо място ищците претендират на осн.чл.31, ал.2 ЗС съдът да осъди ответниците да платят на ищците обезщетение в размер от пo 20.00 (двадесет) лева месечно за периода от месец януари 2020г. до окончателното предаване на владението, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение на лишавано от право на ползване на собствените им 2/3 ид. части от горепосочения недвижим имот.

Ищците считат също, че на основание чл. 537, ал. 2 от ГПK трябва да бъде отменен Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит пo давност и наследство № 41, TOM III, per. № 5554, дело № 200 от 04.11.2022г. на нотариус Ж. Д., рег. № 665, район на действие Районен съд — Айтос пo отношение на собствените на ищците М.

М. А., и С. М. Х. 2/3 ид. части от съсобствения недвижим имот.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от З. А.

Х., А. Н. М. и Е. Н. М., чрез адв.Г., според който ищците и ответниците действително имат общ наследодател- М. Е., но той никога не се е афиширал, нито се е легитимирал като собственик пред различни институции. Общия наследодател отишъл да живее в друга къща в селото при друга жена, а владението над имота е упражнявал синът му-Н. М. Х. (баща и съпруг на ответниците). Ответниците отричат ищците да са владели имота като свой, а твърдят че последните са посещавали като гости, т.к. след 1992г също са се преместили да живеят в Т. . Ответниците оспорват твърдението ищците да са изпращали средства за поддръжка на имота, както и да са плащали каквито и да било данъци през годините.

Ищците твърдят, че през целия период от време след 1991г до момента Н. Х. заедно със съпругата си З. са владели имота, обработвали са дворното място, поддържали са сградата, в имота са се родили и израснали децата им –ответниците А. Л. и Е. М.. Въз основа на посочените факти ответниците, считат че ищците не са собственици на имота в посочените квоти и молят иска по 108 ЗС да бъде отхвърлен

Относно предявения иск по чл.31, ал.2 ЗС излагат съображения в посока, че също трябва да бъде отхвърлен, т.к. същия е неоснователен позовавайки се на съдебната практика и закона, съгласно които е задължително съсобственикът да е поискал писмено вещта да му бъде върната. По делото не се съдържат доказателства ищците да са искали писмено от ответниците да им бъде предадено владението върху имота.

Ответниците оспорват част от писмените доказателства представени от ищците като твърдят, че общия наследодател никога не е плащал данъци за процесния имот.

3

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че ищците М. М. А. и С. М. Х. нследодателя на ответниците -Н. М. Х.), са брат и сестри с общи родители -М. Х. Е.(починал на ***г) . В наследствената маса на техните наследодатели е бил включен и процесния имот: Дворно място с площ от 768 кв.м., находящо се в с. Р., общ. Р., представляващо част от поземлен имот с пл. № 134 пo плана на селото, при граници на дворното място: улица, ПИ 127, ПИ 133, частта от ПИ 134 в УПИ XIV-134 и общинско място, за която част от ПИ 134 съгласно неприложимия регулационен план на с. Р. от 1962г. е отреден УПИ XIII 134 в KB. 10, с площ на УПИ от 801 кв.м., от които 33 кв.м. придаваемо общинско място, с неуредени регулационни сметки, при граници на УПИ: улица, УПИ XIV 134, УПИ VI 127, УПИ V 133.

В посочения имот видно от удостоверение за Търписмост № 176/20.09.2022г (л.8) през 1962г била построена масивна жилищна сграда с РЗП 81,47кв.м.

На 04.11.2022г ответниците се сдобила с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит пo давност и наследство № 41, TOM III, peг. № 5554, дело № 200 от 04.11.2022г. на нотариус Ж. Д., peг. № 665, район на действие Районен съд — Айтос (л12) .

На същата дата (04.11.2022г) ответницата З. А. Х. продала на А. Н. Л. и Е. Н. М. в равни части своите 4/6 ид. части от същия недвижим имот, с което последните две стават изключителни собственици на имота, за което бил съставен нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 42, тoм III, peг. № 5555, дело № 401 от 04.11.2022г. (л.13).

Представено е и удостоверение за наследници /л.5/, скица и данъчна оценка на имота (л.6,7), от които е видно че в имота има само една сграда.

И от двете страни по делото бяха представени писмени доказателства за платени данъци такси върху имота към община Р. от ищците (на името на общия наследодател) на 04.06.2021г /л.14/, от ищцата С. Х. на 30.03.2022г /л.17/ ,от ищцата М. А. на 30.03.2022г /л.18/ на ответниците /л.15,16,19,20,21, 22 / от наследодателя Н. Х. /л.47-55/; данъчни декларации, попълнени от Н. М. Х. /л.56-62/ и М. Х. Е. /л.63-68/.

В качеството на свидетели бяха разпитани З. М. М., М. А. М., Х. М. С. ,С. М. М., М.

А. М., А. ИС. Н.. По време на разпита свид. М. А. М. разказва, че по време на сватбата на Н. с ответницата З. баща му казал пред всички, че къщата ще остане на Н. и семейството му. В последствие бащата на страните се преместил да живее при друга жена в същото село, а процесния имот бил обитаван и стопанисван единствено от Н. и З., а когато Н. починал, а имота останала да се грижи само З.. Свидетелят М. А. М. твърди, че ищците са заминали отдавна за Т. и рядко се връщат в страната,основно за празници. Процесната къща през годините била стопанисвана от Н. и съпругата му, които направили ремонт на баня и талетна, сменили дограма, покрив и изолация. Свид. Х. М. С. разказва, че много добре познава страните , с които е в добри отношения и твърди че заедно тримата с родителите си участвали в строежа на къщата,а докато е бил жив Н., заедно са правели ремонтите по 4 къщата, като сестрите изпращали част от парите, а Н. ръководел ремонтите. Ищците често се прибирали от Т., като винаги оставали да спят в къщата . Свид. С. М. М. –братовчедка на страните разказва, че си спомня много добре строежа на спорната къща, която била построена от родителите на ищците и наследодателя на ответниците. След като заминали за Т. през 1990г ищците не спрели да се прибират по някоко пъти в годината и активно участвали в поддръжката на имота, като свид.твърди категорично, че сестрите са изпратили пари за ремонта на покрива, който ремонт е бил ръководен от Н.. Също така свид.разказва, че едната от страните изпратила пари за закупуване на обзавеждане за спалня. Свидетелката не си спомня ищците да са споменавали дали имат ключ за къщата, но през миналата година за първи път й споделили, че когато се прибрали от Т. не намерили ключа за къщата на обичайното място и не успели да влязал. После разбрали, че З. си е извадила НА и не ги допуска да влязат в имота. Според свид.М. М. –съсед на имота къщата е подарена на Н. от баща му по време на сватбата със З.. Той самия участвал в част от ремонтите на къщата срещу заплащане, като му било плащано от Н., но не може да отговори дали сестрите са изпращали пари за тези ремонти. Според свидетеля по думи на Н. сестрите му нямали претенции към къщата. Свид.А. Н. разказва, че е съсед на процесния имот, в който има построени две къщи- по-стара, в която живеел бащата на Н. и по-нова, в която Н. и З. заживели заедно след сватбата. През ходините в къщата били направени много ремонти, като една част оН. извършвал сам, а за други- викал хора. Ищците се прибирали в страната само през лятото. Докато бил жив Н. сестрите знаели, че къщата е негова и спорове не е имало. Споровете започнали след смъртта на Н.. За отношенията между страните свидетелят има информация от самия Н., които му бил приятел.