Решение № 119 от 25.03.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. ХАСКОВО, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря Д. Г. П. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500258 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.294 ГПК.

В.гр.дело № 258/2023 г. по описа на ОС-Хасково е образувано след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда в изпълнение на решение № 6/20.04.2023 г. на ВКС- София, ТК, Първо отделение по т.дело № 2355 по описа за 2022 г.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 261001/01.04.2022 г. подадена от адв. И. И. АК-Хасково, като пълномощник на Х. П. П. от **** против решение № 260036/04.03.2022г. по гр.дело № 676/2021 г. на Районен съд - Хасково.

С решение №6/20.04.2023 г. по касационно търговско дело № 2355 по описа за 2022 г. на ВКС – първо търговско отделение е отменено решение № 212/29.06.2022 г. по в.гр.дело № 259/2022 г. на Окръжен съд- Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на възвивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия – допускане на съдебна медицинска експертиза, която да даде заключение за естеството на заболяването на Х. П. П., неговата давност, дали поради това заболяване към 27.02.2013 г. и 02.08.2014 г. е била нарушена възможността й да разбира правните последици на споразуменията от 27.02.2013 г. и от 02.08.2014 г., с конкретното им съдържание, както и да ръководи действията си.

1

С решение № 260036/04.03.2022г. по гр.дело № 676/2021 г. Районен съд – Хасково е признал за установено, че Х. П. П. с ЕГН ********** дължи на „Делта Кредит" АДСИЦ, с ЕИК 175145295, с адрес на управление: ****, представлявано от Г. А. Г. изпълнителен директор, следните суми: 5885, 91 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № **** от 11.07.2005г., сключен между В. С. С. и „Българска пощенска банка" АД /"Юробанк и Еф Джи България" АД/ и по договор за спогодба и встъпване в дълг от 02.08.2014г., сключен с Х. П. П.: 915, 59 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 12.03.2020г. вкл., 318.82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до 25.01.2021г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението - 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 260079 от 27.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 157 по описа за 2021 г. на Районен съд - Хасково.

Х. П. П., с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Делта Кредит" АДСИЦ, с ЕИК 175145295, с адрес на управление: ***, представлявано от Г. А. Г. - Изпълнителен директор, сумата в размер на 785,44 лв. от която 593,03 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 192,41 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 157/2021 г. по описа на Районен съд Хасково.

Недоволна от решението е останала Х. П. П., която чрез процесуалния си представител адв. И. И., АК - Хасково го обжалва в законоустановения срок. Във въззивната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд при тълкуване на събраните доказателства, които нарушения правят решението неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата, че главният длъжник по дължимия банков кредит подписан на 11.07.2005г. В. С. С. не е бил надлежно уведомен за прехвърляне на вземането на цедента. Представеното удостоверение за прехвърляне на вземания няма достоверна дата, подпис на длъжника В. С. и дата на получаване. Нарушавайки разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД банката кредитор и цедентът нямат право да ангажират отговорността на длъжника по прехвърленото вземане.

Неправилно съдът приел, че ответницата по предявения иск е уведомена законосъобразно за прехвърляне на вземането от банката към ищеца с подаване на исковата молба по делото, която не е страна по договора за кредит, като считат, че и длъжникът В. С. С. е следвало да бъде конституиран от първоинстанционния съд като необходим другар в исковия процес.

Последният е титуляр по договора за кредит и солидарен длъжник в заповедното производство, поради което разделянето в производството по чл.422 ГПК е недопустимо и производството следва да се води срещу всички лица против които заповедното производство е започнало.

Във въззивната жалба се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест по оспорване изцяло на твърдените за подписани от ответницата Х. П. две споразумения от 27.02.2013 г. и от 02.08.2014г., като е възложил тежестта на доказване на ответницата. Споразуменията не са породили правни последици, 2 тъй като подписалият ги за кредитодател не е разполагал с представителна власт и не е бил изрично упълномощен за подобни правни действия, като считат, че тежестта за това доказване с оглед същността на оспорените документи е на ищеца. При разглеждане на делото и постановяване на решението съдът не съобразил обстоятелството, че при ответницата се появили симптоми на загуба на паметта вследствие развитие на болестта на ****, видно от представената по делото медицинска епикриза, установяваща лошото ментално състояние на ответницата довело до ТЕЛК категоризация й диагностицирането й със заболяването, за което била подложена на лечение. Поддържа се становището, че дори да се приеме, че ответницата е подписала споразуменията, тя не е разбирала значението им и последствията които ще доведат за нея и правните последици на споразуменията, като се позовават и на изтека погасителна давност и считат за основателно направеното възражение за изтекла погасителна давност. Отделно от това и двете споразумения били изготвени по начин и съдържали текстове, които подвеждат съконтрахента и не изясняват дали подписалият ги е встъпил в дълга на длъжника или става само солидарен длъжник, което е основание за унищожаемост на клаузите за задлъжнялост.

Моли съда да постанови решение с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноските направени и пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“АДСИЦ, с ЕИК 175145295/, с който се оспорва въззивната жалба. В отговора на жалбата се твърди, че за извършената цесия длъжникът е уведомен надлежно с връчването на исковата молба и приложенията към нея, включително и на уведомлението за прехвърляне на вземането.

Предявяването на иска срещу солидарния длъжник е право на избор на кредитора, което не налага конституирането на главния длъжник като страна в исковия процес. Съгласно чл.193, ал.3, изр.първо ГПК доказателствената тежест е на страната, която оспорва представените споразумения, които са частни свидетелстващи документи, поради което правилно първоинстанционният съд е възложил доказателствената тежест на ответницата.

По делото не са били ангажирани доказателства за това ответницата като солидарен длъжник да не е разбирала значението на действията си свързани с подписване на споразуменията, поради което за ответницата са настъпили правните им последици. Съдът е приел, че задълженията за главница и лихва не са погасени по давност, доколкото не е изтекъл предвидения в закона срок.

Молят въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В производството пред въззивната инстанция и в изпълнение на задължителните указания дадени в решение № 6/20.04.2023г. по касационно търговско дело № 2355/2022 г. на ВКС, първо търговско отделение, пети състав по делото е назначена съдебно психиатрична експертиза, със задача да даде заключение за естеството на заболяването на Х.

3

П. П., неговата давност и дали поради това заболяване към 27.02.2023 г. и 02.08.2014 г. е била нарушена възможността й да разбира правните последици на споразуменията от 27.02.2013 г. и 02.08.2014 г. с конкретното им съдържание, както и да ръководи действията си.

По искане на процесуалния представител на ответницата по делото са приети писмени доказателства : епикриза от 22.09.2016 г., етапна епикриза амбулаторен лист № 25/19.01.2018 г. ,етапна епикриза амб.№ 1/06.01.2023 г.,експертно решение № 1611/099 от 25.06.2018 г.,скринингов тест правен от въззиваемата, ротокол за предписани лекарства заплащани от НЗОК/РЗОК № 1/79 от 06.01.2023 г.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно - психиатрична експертиза прието по делото в с.з. на 31.01.2024 г. няма данни за наличие на психично заболяване или деменция към 27.02.2013г. и 02.08.2014 г., които да обуславят нарушена възможност Х. П. да разбира правните последици от споразуменията от 27.02.2013 г. и от 02.08.2014 г., с конкретното им съдържание, както и да ръководи действията си.

Компютърната томография на мозъка през 2016 г. не е установила наличието на дегенеративни промени в мозъчната материя.

Убедителни данни за наличен дементен процес уточнен като вероятна **** са представени през 2018 г. Въззивницата Х. П. П. страда от вероятна ****, установена в началото на 2017 г. Според експертизата представените психологични тестове са достатъчно убедителни и съответстват на изложените в етапните епикризи и в ЕР на ТЕЛК клинични данни, поради което може да се приеме, че понастоящем Х. П. страда от вероятна ****.

В с.з. на 31.01.2024 г. вещото лице д-р Р. Ц. потвърди, че към 27.02.2013 г. и 02.08.2014 г. няма данни за наличието на психично заболяване или деменция, които да обуславят нарушена възможност на

Х. П. да разбира правните последици от споразуменията от посочените дати с конкретно съдържание, както и да ръководи действията си.

По делото са приети като писмени доказателства и изпратените с писмо вх.№ 5414/21.06.2023 г. писмени документи от НАП, ТД Пловдив справка за актуално състояние на действащи трудови договори за период от 01.01.2013 г. до 31.05.2023 г. на Х. П. П..

Като писмени доказателства са приети и представените от ищеца от „Делта Кредит“ АДСИЦ, гр.София с писмена молба вх.№ 7498/08.09.2023 г. банкови извлечения. С писмо вх.№ 9076/30.10.2023 г. от „Банка ДСК“ АД е предоставена информация относно внесени суми по сметка с IBAN**** и IBAN BG ***, с титуляр „Делта Кредит“ АДСИЦ, с ЕИК 175145295 от името на Х. П. П., с основание „ вн. по дог.*** В. С. С., с ЕГН **********“.

Видно от заключението на допълнителната съдебно - икономическа експертиза, назначена във въззивното производство, поради липсата на операционните бележки, които представляват първичен счетоводен документ въз основа на които в счетоводството на 4

„Банка ДСК“ АД е отразено касово внасяне на суми по сметките на „Делта Кредит“ АДСИЦ, гр.София, експертизата не може да даде категоричен отговор на въпроса кой е наредител/вносител на описаните в констатациите на заключението 16 бр. касови вноски по разплащателни сметки : сметка с IBAN **** и IBAN BG ****, с титуляр „Делта Кредит“ АДСИЦ, с ЕИК 175145295, и двете разкрити в „Банка ДСК“ ЕАД, по които са постъпвали изброените по-горе суми с дати основания, номер и дата на банковото извлечение. На назначената по делото съдебно икономическа експертиза е поставена допълнителна задача, която да отговори на въпроса: След извършването на справка в счетоводството на „Делта Кредит“ АДСИЦ, гр.София и „Банка ДСК“ АД може ли да посочи кой е наредител на банковите преводи – 16 бр. преводи отразени в първоначалното заключение, с които по сметката на дружеството са преведени сумите за погасяване на вноските дължими от Х. П. П..

По делото са приети като писмени доказателства писмените документи приложени към представената по делото молба на „Делта Кредит“ АДСИЦ, гр.София както следва : банково удостоверение с рег.№ ***/12.12.2023 г. от „Банка ДСК“ АД и приложените към него 16 бр. извлечения за периода от 12.04.2013 г. до 16.06.2016 г..

Банковото удостоверение е издадено в уверение на това,че вносител на описаните в него 16 вноски на каса е Х. П. П., с ЕГН ***.