Определение № 556 от 06.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 556 гр. София, 06.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002103717 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. П., действаща чрез адвокат В. С., срещу въззивно решение № 813 от 12.06.2025 г., постановено по в. гр. дело № 764/2025 година по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, в която след частична отмяна на решение № 6373 от 20.11.2024 г., постановено по гр. д. № 650/2024 г. по описа на СГС, ГО, съдът е отхвърлил предявения иск от Д. К. П. против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата над 3 000 лв. до присъдената от 6 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от повдигането на обвинение на 11.05.2017 г. за престъпление по чл. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК , за което е била оправдана с присъда, влязла в сила на 03.07.2023 г., постановена по НОХД № 2390 от 2019 г. по описа на РС - Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2023 г. до датата на окончателното й изплащане.

Въззивното решение се обжалва и в частта му, в която е потвърдено решение № 6373 от 20.11.2024 г., постановено по гр. д. № 650/2024 г. по описа 1 на СГС в останалата му обжалвана част, в която предявеният от Д. К. П. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния му предявен размер от 30 000 лева.

В касационната жалба се излагат съображения, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Излагат се съображения, че при определяне на размера на обезщетението не е отчетен страхът и притесненията на ищцата, породени от това, че обвинението е било за престъпление, извършено в изпитателния срок, и тя е можело да получи ефективно наказание.

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса за критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от наказателно преследване и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед конкретно установените по делото обстоятелства.

Посочва следната съдебна практика: т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК и множество решения на състави на ВКС, напр. - решение № 197/16.11.2016 г. по гр. д. № 1845/2016 г., III г. о., решение № 293/17.03.2020 г. по гр. д. № 3963/2018 г., IV г. о., решение № 12/30.04.2020 г. по гр. д. № 1513/2019 г., III г. о., решение № 174/12.12.2018 г. по гр. д. № 546/2018 г., IV г. о.

Като основание за допускане на въззивното съдебно решение на касационен контрол се сочи и това, че решението е очевидно неправилно – чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Прокуратурата на Република България като ответник по касация не е депозирала отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно 2 обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел от фактическа страна, че досъдебното наказателно производство е започнало срещу Д. К. П. на 11.05.2017 г., когато с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, същата е била привлечена в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 1191/2016 г. по описа на РУ на МВР [населено място], пр. пр. № 2993/2016 г. по описа на РП Пазарджик, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.

20, ал. 2 от НК за това, че на 05.08.2016 г. , в съучастие като съизвършител със С. Г. от [населено място], чрез използване на МПС, е отнела чужди движими вещи, подробно изброени, всички на обща стойност от 500 лв. от владението на К. П. от [населено място], без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; че с постановлението спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение „подписка”; че с последващо постановление от 10.11.2017 г. за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по същото досъдебно производство Д. К. П. е била привлечена като обвиняем и за престъпление по чл. 290, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК - за това, че на 14.05.2017 г. в [населено място], обл. Пазарджик е подбудила Н. А. Х., в качеството му на свидетел по ДП № 1191/2016 г. по описа на РУ МВР Пазарджик устно и съзнателно да потвърди неистина пред надлежен орган на властта като с постановление от 29.11.2017 г. спрямо П. е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България"; че на 13.12.2019 г. за повдигнатите й обвинения е бил внесен обвинителен акт в РС - Пазарджик, по който е било образувано НОХД № 2390/2019 година.

Въззивният съд е констатирал, че с присъда № 260003/12.09.2022 г., постановена по НОХД № 2390/2019 г. по описа на РС - Пазарджик ищцата П. е призната за невиновна и оправдана по първото от повдигнатите й обвинения за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК като със същата присъда е призната за виновна в извършването на второто от повдигнатите й обвинения - за извършено престъпление по чл. 290 от НК. Посочено е, че присъдата е влязла в сила на 03.07.2023 г.

Съдът е посочил, че от данните по приобщеното вцялост НОХД № 3

2390/2019 г. се установява, че в хода му са проведени дванадесет открити с.з. пред първата инстанция и едно пред въззивната такава като в рамките на първоинстанционното производство П. се е явявала лично и с адвокат на десет от тях, като две от заседанията са били отложени поради представени болнични листа от нея.

Съдът е обсъдил показанията на свидетеля Д. К., който твърдял, че е съсед на ищцата в [населено място] /живеели в един двор, но в съседни къщи/, който заявил, че през периода на воденото срещу нея наказателно дело П. била много притеснена и угрижена; през същия период от време се родили и двете й деца и тя се тревожела, че ако влезе в затвора няма да има кой да се грижи за тях и ще й ги вземат; че по време на втората си бременност вдигала високо кръвно; че знае, че често я викали в следствието и в съда ходила няколко пъти, като всеки път била много притеснена, плачела; че след като била оправдана вече се поуспокоила.

Съдът е посочил, че от приложеното свидетелство за съдимост на ищцата е установено, че последователно с две споразумения /имащи характера на влезли в сила присъди/, съответно № 233/24.09.2015 г. по НОХД № 1813/2015 г. по описа на РС - Пазарджик и № 285/02.11.2015 г. по НОХД № 2102/2014 г. по описа на РС Пазарджик, същата е била призната за виновна, както следва: 1/ в извършване на престъпления от общ характер - по чл. 286, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години и 2/ по чл. 286, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, за което й е определено наказание от три години лишаване от свобода; по чл. 293, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което й е определено наказание лишаване от свобода за период от четири месеца; по чл. 290, ал. 1 НК, за което й определено наказание „лишаване от свобода“ от три години, като й е наложено общо най-тежко наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години.

При така изложеното въззивният съд е достигнал до извода, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди се явява доказан по основание, предвид че същата е била призната за невиновна с влязла в сила присъда в извършване на тежко умишлено престъпление /предвижда се наказание лишаване от свобода от 4 една до десет години/, за което й е било повдигнато обвинение и е воденото наказателно производство /досъдебно и съдебно/ в рамките на близо шест години.

По отношение размера на този иск съдът е изложил съображения, че еднозначно в съдебната практика се приема, че понятието „справедливост“, установено в чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно такова, а поставено взависимост от преценката на конкретни и обективно установени обстоятелства, които съдът съобразява при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди; че в производство по предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива обстоятелства са не само общо относимите - видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, но и тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, вида на последните и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение - нейния вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване, при съобразяване дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, броят на съдебните инстанции, разгледали делото.

Въззивният съд е посочил, че от значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо - цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало; че наред с тези обстоятелства съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване.

5

Гореизложените критерии, отнесени към установените по настоящия казус факти, налагат, според въззивния съд, извод за частична основателност на оплакванията във въззивната жалба на Прокуратурата на Република България за неадекватност на определеното като размер обезщетение за причинените неимуществени вреди на Д. П. от воденото срещу нея наказателно производство по НОХД № 2390/2019 г. по описа на РС Пазарджик, приключило частично с оправдателна присъда.

В подкрепа на своя извод съдът е приел, че първоинстанционният съд не е взел предвид при определяне размера на претендираното обезщетение фактите относно възрастта на ищцата, съдебното й минало и най-вече фактът, че наказателното производство срещу нея е водено за две умишлени престъпления, като приключило само частично с оправдателна присъда за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, а за престъплението по чл. 290, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 НК същата е била призната за виновна и е осъдена на пробация за срок от една година.

Съдът е отбелязал, че към момента на образуване на досъдебното производство срещу нея Д. П. е била на 26 г. и вече е била осъждана с влезли в сила две присъди /споразумения/ за престъпления по чл. 286 НК и по чл. 290 НК, като най-тежкото й наложено наказание е лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години; че престъплението, за което е осъдена с влязлата в сила присъда от 12.09.2022 г. на РС Пазарджик по НОХД № 2390/2019 г. по описа на РС Пазарджик осъществява идентичен състав - по чл. 290, ал. 1 НК, при това - в изпитателния срок на предходно постановените присъди, като единствено определеното като вид наказание от съда е причината, същите да не бъдат изтърпени ефективно.