Решение № 704 от 03.11.2020, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 704 гр. Плевен, 03.11. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Венелин Николаев при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело № 833 по описа за

2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.13 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ и чл.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Образувано въз основа на жалба от С.Н.С. *** против Заповед №

ЗСП/Д-ЕН-ДМ/833 от 18.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Долна Митрополия, с която на жалбоподателя е отказана целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за отоплителен сезон 2020/2021 г.

В жалбата се навеждат доводи, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материално-правните норми на закона.

От ответника е депозирано писмено становище, в което се сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като лицето не отговаря на условията за отпускане на социална помощ.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с назначения служебен защитник адв. Д., който поддържа депозираната жалба на заявените в нея основания. Сочи, че за да реализира доходи от дейности, вследствие на притежаването на лек и товарен автомобил, лицето подлежи на регистрация в редица регистрационни и лицензионни режими. В заключение моли оспореният акт да бъде отменен и да се върне преписката на административния орган, за да се отпусне исканата помощ за отопление за 2020-2021 г.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че жалбата е неоснователна. Сочи, че лицето не отговаря на условията за отпускане на социална помощ. Счита заповедта за законосъобразна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление-декларация вх. № ЗСП/Д–ЕН –ДМ/833 от 27.07.2020 г., подадена до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Долна Митрополия, жалбоподателят С.Н.С. е поискал отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, като декларирал индивидуализиращите го данни и данни относно жилището, което обитава, с адресна регистрация в с. Горна Митрополия.

Посочил, че е пенсионер, разведен, притежава експертно решение на ТЕЛК, вписал брутните си доходи през последните 6 месеца в размер на 252 лева от пенсии, а в графа „здравословно състояние” декларирал, че с решение на ТЕЛК му е определена от 70% до 92 % неработоспособност. Към заявлението си приложил и съответните изискуеми документи.

Във връзка с постъпилата молба-декларация, социални работници при Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Долна Митрополия на 27.07.2020 г. изготвили социален доклад, в който е попълнена анкетна карта, в която е отразено, че С. е разведен; пенсионер; няма съжителстващи лица; няма лица, задължени по закон да осигуряват издръжка; в добро здравословно състояние; има доходи от пенсия в размер на 1514,04 лв.; обитава собствено жилище, което се състои от три стаи; няма друг жилищен имот; притежава два леки автомобила – „***“ с рег. № ***, регистриран през май 2020 г., „***“ с рег. № ***и товарен автомобил “***“ с рег. № ***, които могат да бъдат източник на доход; има продажба на поземлен имот през предходните пет години за сумата от 3962.20 лева, който не е декларирал в заявлението; няма прехвърляне чрез договор за дарение собственост върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот през последните пет години; не е регистриран като ЕТ; не е сключвал договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане; няма налагани санкции през последните три години по ЗДДФЛ. В графа „Други констатирани обстоятелства” е посочено, че лицето живее на посочения адрес, родителите му са починали. Има сестра, която е семейна, живее в гр. Долна Митрополия. Близките му не са в състояние да осигурят финансова подкрепа. Лицето няма потребност от социална услуга. Въз основа на констатираното е направена следната преценка: С.Н.С. обитава собствено жилище, представляващо едноетажна постройка, от която обитава една стая в лошо техническо състояние; битовите и хигиенни условия в жилището са лоши; дворното място е запустяло, отъпкано и не се обработва. От направената справка в Агенцията по вписванията и видно, че лицето е извършило прехвърляне срещу заплащане през последните 5 години. На 07.11.2017 година е продал поземлен имот от 760 кв. м. за сумата от 3962.20 лв., попада в изключенията на чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП. Лицето декларира доходи през предходни 6 месеца само от инвалидната си пенсия. От направената служебна проверка в МДТ е получена информация, че лицето притежава лек автомобил „***“ с рег. № ***, регистриран през май 2020 г., за същият автомобил е получена винетка. На негово име има регистриран от 01.12.2015 г. „***“ № ***, и на 10.07.2020 г. има регистриран „***“ – товарен автомобил до 3.5 т. с рег. № ***, недекларирани в заявлението. В заключение е направено предложение за отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво на основание чл.2, ал.1 от Наредба № РД 07-5/2008 г. вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, тъй като лицето притежава движима собственост - два 2 бр. леки автомобила и един товарен автомобил, придобит в търсеният период/възможен източник на допълнителни доходи.

Въз основа на изготвения социален доклад от

Директора на Д ”СП”-Долна Митрополия е издадена Заповед № ЗСП/Д-ЕН-ДМ/833 от 18.08.2020 г., с която на С. е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2020/2021 г. с мотиви, че лицето притежава движима собственост (два броя леки автомобила и един товарен автомобил), възможен източник на доходи и недекларирани данни относно това обстоятелство – чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/2008 г., вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП.

По подадена жалба от С. е издадено от

Директора на РД “СП“-Плевен Решение № 15-РД06-0035/08.09.2020 г., с което същата е отхвърлена при позоваване на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/2008 г. и чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП и с мотиви, че лицето притежава два леки автомобила и това обстоятелство не е декларирано от него в подаденото заявление-декларация. Посочено е, че притежаването на повече от един лек автомобил обективно може да се приеме, че е възможен източник на приходи за семейството, доколкото не съставлява „вещ за обичайно потребление“ по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ППЗСП. Посочено е още, че е ирелевантно дали лицето е получавало доходи от тази движима собственост или не, тъй като в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП не се съдържа изискване реално да са получават доходи, както не е и предвидено ограничение относно начина, по който движимата или недвижимата собственост може да бъде източник на доходи. Отразено е още, че за целите на социалното подпомагане са без значение причините и мотивите, поради които тази собственост реално не носи доходи, а релевантно и достатъчно е дали обективно притежаваното имущество може да бъде източник на доходи.

В хода на съдебното производство, като писмени доказателства са приобщени документите съдържащи се в административната преписка, както и представеното от жалбоподателя заверено копие от свидетелство за регистрация на товарен автомобил „***“ с рег. № ***.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, разполагащ с необходимите правомощия съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, вр. с чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане.

Обжалваната заповед е обективирана в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. кореспондиращи си правни и фактически основания за издаването й. Ето защо съдът намира, че при издаване на заповедта е спазена установената в закона форма.

При извършената служебна проверка, не се констатира в административното производство да са допуснати нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените такива, които да дават основание за отмяна на административният акт на процесуално основание. В срока по чл. 4, ал. 3 от с.н.а. социален работник е извършил социална анкета и е изготвил въз основа на нея социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отказ от отпускане на целева помощ за отопление за твърдо гориво. Оспорената заповед е издадена при спазване на срока предвиден в чл. 4, ал. 4, Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. и след като са изяснени всички релевантни за случая обстоятелства.

Съдът намира оспорения административният акт за издаден при спазване на материалноправните разпоредби на закона, като съображенията за това са следните:

В Закона за социалното подпомагане е предвидена възможност за отпускане на месечни, целеви и еднократни социални помощи, а условията и реда за предоставянето на социалните помощи, както и прекратяването им са уредени с ППЗСП, както и с други подзаконови нормативни актове. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба

№ РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Условията на които следва да отговарят лицата за отпускане на целева помощ са регламентирани в чл.

2, ал. 1 от Наредбата, според която разпоредба право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

От фактическа страна е безспорно между страните, че С. притежава два леки автомобила и един товарен автомобил. Спорно е дали притежаването на последния представлява пречка за отпускане на помощта, или при липсата на реално доказани доходи от този автомобил помощта следва да се отпусне.

В конкретния случай съдът счита, че правилно ответникът приема, че товарния автомобил обективно може да е източник на приходи за жалбоподателя, доколкото не съставлява „вещ за обичайно потребление” по см. на §1, т. 7 от ДР на ППЗСП. Ирелевантно в случая е обстоятелството дали С. действително получава или е получавал доходи от тази движима собственост или не. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП не се съдържа изискване реално да са получени доходи от притежаваното имущество, а единствено се въвежда условие от така притежаваната движима или недвижима собственост да е възможно да се получават доходи. Във въпросната нормата дори не е предвидено ограничение и относно начина, по който движимата или недвижима собственост може да бъде източник на доходи. За целите на социалното подпомагане са без значение причините и мотивите, поради които тази собственост реално не носи доходи, а релевантно и достатъчно е дали обективно притежаваното имущество може да бъде източник на доходи. Ето защо и правилно органът приема, че в случая е налице неизпълнение на условието на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, поради което и законосъобразно формира отказ по конкретната молба-декларация, подадена от С.Н.С..

Изискванията за отпускане на целева помощ за отопление в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-5 от