Решение № 558 от 20.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Благоевград, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Коева при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело № 20221200100068 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Л. А., гражданин на И., чрез пълномощник адв. Г. П., с адрес гр.С., бул.“А.С.“ № 84, ет.2, офис 4, обективираща предявени при условията на: обективно кумулативно съединяване осъдителни претенции срещу Ю. Ю. К., ЕГН **********, гр.П., ул.“М.“ № 13 за сумите:

Сумата от 24 700 /двадесет и четири хиляди и седемстотин/ евро, представляваща дължима и неплатена главница, на основание Договор от 28.03.2018г.;

Сумата от 14 820 /четиринадесет хиляди осемстотин и двадесет/ евро, представляваща дължимо за 2018 г. и неплатено възнаграждение, на основание Договор от 28.03.2018 г., с падеж 28.02.2019 г.;

Сумата от 3 990 /три хиляди деветстотин и деветдесет/ евро, представляваща законна лихва за забава, дължима за възнаграждението /дължимо и неплатено/ в размер на 14 820 евро, за период на забава от 28.02.2019г. до датата на предявяване на иска /01.02.2022г./, ведно със законната лихва за забава на главниците, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Предявени са при поддържане в исковата молба при алтернативност осъдителни искове за присъждане на дадени без основание суми в размер на 2 000 /две хиляди/ евро по Договор от 13.02.2017 г.; 1 000 /хиляда/ евро по

Договор от 15.02.2017 г.; 2

900 /две хиляди и деветстотин/ евро по договор от 15.02.2017 г.; 1 950 лева, платени без основание на 17.02.2017г.; 2 000 /две хиляди/ щатски долара и 4 000 /четири хиляди/ евро по Договор от 15.02.2017 г.; 1 300 /хиляда и триста/ евро, платени на 16.10.2017 г.; 2 400 /две хиляди и четиристотин/ евро, платени на 20.10.2017г.; 1 970 /хиляда деветстотин и седемдесет/ евро, платени на 26.10.2017 г.; 2 500 /две хиляди и петстотин/ евро, платени на 15.12.2017 г.; 1 000 /хиляда/ евро, платени на 18.12.2017 г.; 1 000 /хиляда/ евро, платени на 05.01.2018 г.; 1 000 /хиляда/ 1 евро, платени на 26.01.2018г.; 1 000 /хиляда/ евро, платени на 13.02.2018 г., или общо 22 700 /двадесет и две хиляди и седемстотин/ евро, 1 950 /хиляда деветстотин и петдесет/ лева и 2 000 /две хиляди/ щатски долара, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на поканата - 23.06.2021 г. до окончателното им изплащане.

Ищцата твърди, че с ответницата е сключила няколко договора за инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност /от 13.02.2017 г., 15.02.2017 г./, по силата на които е заплатила на К. общо сумата от 24 700 евро както следва: на 13 февруари 2017 г. - сумата от 2 000 /две хиляди/ евро; на 15 февруари 2017 г. - сумата от 1 000 /хиляда/ евро; на 15 февруари 2017 г. сумата от 2 900 /две хиляди и деветстотин/ евро; на 17 февруари 2017 г. сумата от 1 000 /хиляда/ евро с левова равностойност 1 950 лева; през август 2017 г. - сумата от 2 000 /две хиляди/ щатски долара и 4 000 /четири хиляди/ евро; на 16 октомври 2017 г.- сумата от 1 300 /хиляда и триста/ евро; на 20 октомври 2017 г. - сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ евро; на 26 октомври 2017 г. -сумата от 1 970 /хиляда деветстотин и седемдесет/ евро; на 15 декември 2017 г. - сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ евро; на 18.12.2017 г.-сумата от 1 000 /хиляда/ евро; на 05.01.2018 г. - сумата от 1 000 /хиляда/ евро; на 26.01.2018 г. - сумата от 1 000 /хиляда/ евро; на 13.02.2018г. сумата от 1 000 /хиляда/ евро.

Твърди се в молбата, че на 28.03.2018 г. между страните бил сключен консолидиран Договор, с който обединили всички сключени до момента между тях договори, както и суми, които ищцата заплатила на ответницата без договор, в обща стойност 24 700 евро. С договора страните уговорили задължение за ответницата да заплаща на ищцата печалба в размер не помалко от 60 % от вложените от А. суми, считано от февруари 2019 г. По силата на чл.3.1. от договора при продължително постоянно неизпълнение на задълженията на коя и да е от страните, страните уговорили прекратяване на договора.

Ищцата твърди, че е изправна страна по договора, тъй като предоставила уговорените парични средства на ответницата, както и че до момента на депозиране на исковата молба в съда /01.02.2022 г./ ответницата не е изпълнила задължението си по договора, за изплащане на печалба.

Твърди, че въпреки положените усилия за доброволно и извънсъдебно уреждане на спора, такова не е постигнато. Сочи, че на 15.06.2021 г. е изпратила чрез „Еконт“ покана до ответницата, да изпълни доброволно задължението си по Договора от 28.03.2018 г., в едноседмичен срок от получаването й. Твърди, че ответницата е отказала да получи поканатаобстоятелство, удостоверено от куриера.

Твърди, че в дадения срок ответницата не изпълнила задължението си.

В тази връзка счита, че договорът помежду им е развален, на основание чл.87, ал.1 ЗЗД във вр.с чл.79 ЗЗД и чл.4, т.1 от Договора, считано от 23.06.2021 г., когато е изтекъл срокът на поканата.

С гореизложеното обосновава искане за осъждане на ответницата да изпълни задълженията си по процесните договори, като заплати дължимите и неизпълнение парични задължения /за главница и възнаграждение по Договор от 28.03.2018г./, както и мораторно обезщетение за забава на възнаграждението по Договор от 28.03.2018 г. с падеж 28.02.2019 г., считано от 28.02.2019 г. до депозиране на исковата молба в съда, както и законна лихва за забава на вземанията, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Алтернативно заявява воля, че процесните суми са дадени на ответницата без основание, с което обосновава правния си интерес от предявяване на претенции за осъждане на ответницата да заплати на ищцата дадените без основание суми /процесните/, ведно със законната лихва за 2 забава, считано от 23.06.2021 г. до окончателното им изплащане.

В законоустановения срок ответникът депозира чрез пълномощник писмен отговор, с който изцяло оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че между страните са сключени няколко договора за инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност, които са приложени към исковата молба. По силата на тези договори ищцата се задължила да предоставя на К. парични средства за отглеждане на животни, а К. се задължила към ищцата парично -за печалба при продажба на животни /телета/. Кравите следвало да се намират във фермата до прекратяване на договорите.

Ответницата К. твърди, че не й става ясно на какво основание се претендират от нея сумите : 22 070.00 евро, 1 950 евро и 2 000 щатски долара.

Твърди, че не дължи на ищцата сумите от 24 700 евро -главница по договор от 28.03.2018г.; 14 820 евро възнаграждение по Договор от 28.03.2018 г. с падеж 28.02.2019 г. и 3 900 евро лихва за забава на възнаграждението за периода от 28.02.2019 г. до предявяване на иска, 22 070 евро и 1 950 лева и 2 000 щатски долара, ведно със законната лихва върху сумите. В тази връзка твърди, че според първия договор тя /К./ дължи плащане на печалба през 2019 г., а предполагаемата печалба била платена преди да настъпи крайния срок на договора- 01.03.2018 г. Сочи, че представя доказателство в подкрепа на твърдението -извлечение от плащане от „Мъниграм“.

Сочи се в отговора, че Договор № 1 е единственият подписан пред нотариус, с който К. признава, че е получила сумата от 2 000 евро. С последващ договор страните уговорили всички парични преводи да се извършват по банков път.

Оспорва съществуването на Договор 2.1. във вида, представен от ищцата.

Оспорва верността съдържанието на договора.Оспорва съществуването на Договор 2.2. във вида, представен от ищцата. Оспорва верността на съдържанието на договора. Оспорва съществуването на Договор 2.3. във вида, представен от ищцата. Оспорва верността на съдържанието на договора. Оспорва съществуването на Договор 3 във вида, представен от ищцата. Оспорва верността на съдържанието на договора. Твърди, че с почерка на А.а са дописвани пояснения за получаване на лихви, каквито не били договорени между страните.

Твърди, че „договор обезателства“ е договор за задълженията на ищцата, като за същите суми сочи и „своден договор“. Сочи, че двата договора са подписани на една дата, като „сводной договор“ е подписан след „договор обезателства“, поради което вторият няма правно действие.

Твърди, че „сводной договор“ сочи задълженията на ищцата, както и правото на К. да получи пари : 1 900 евро през месец април и 1 000 евро през месец май, за да закупи животни. Твърди, че за същите суми е сключен договор от 28.03.2018 г. Оспорва верността на договора.

Твърди, че в последния договор от 28.03.2018 г. страните посочват, че това е договор към 13.02.2017 г., както и че други договори не са посочени и не съществуват.Твърди, че след 28.03.2018 г. няма извършвани преводи, както и че на 25.02.2017 г. е сключен договор, с който страните договарят плащанията да се извършват само по банков път.

Сочи, че в периода между първия и втория договори К. е върнала 1 000 евро, представляващи „върната сума от платените на ищцата 2 000 евро“.

Твърди, че по договор за съвместна дейност и предполагаема печалба парите е следвало да бъдат върнати в края на 2019 г., а парите са върнати с лични средства на К. през 2018 г.

По отношение на договор № 1 сочи, че „общие закупки“ означава „бъдещи покупки“. По този договор К. няма общо задължение с ищцата за 3 покупки.

Счита, че дори и да се приеме, че по договора за съвместна дейност се закупуват животни с общи средства, то половината от тях принадлежат на К..

Твърди, че при отглеждането на животните К. е вложила средства, грижи и труд за изхранването им, което ищцата не е сторила.

Ответницата твърди, че между представените от двете страни договори има разминаване в съдържанието. Сочи, че представените от ищцата договори съдържат подписи, които не са нотариално заверени, нито заверени по реда на чл.32 от Закона за адвокатурата. С това оспорва тяхната вярност.

Сочи, че в представените от ищцата договори има допълване, което не отговаря на постигнатите договорености - допълнително и едностранно въведени клаузи за дължими договорни лихви; допълнителен брой животни; допълнителни парични задължения на К. към ищцата. Сочи, че тези действия са в противоречие с морала и добрите нрави.

Относно представена от ищцата обратна разписка сочи, че никога ответницата не е получавала документите и не е отказвала пратката, не е получавала покана за доброволно плащане. Сочи, че във всички договори е сгрешено името на ищцата като към действителното „А.“ е добавено „а“.Оспорва представените от ищцата документи, удостоверяващи плащания, като неотносими в казуса.

Твърди, че сумата от 2 000 евро е използвана за закупуване на 2 броя телета и на 2 броя крави, от продажбата на каквито животни е реализирана печалба, която е предадена на ищцата по-рано от крайния срок. Счита, че договорът има характер на договор за гражданско дружество. Цитира разпоредбите на чл.357 и сл. ЗЗД.

Твърди, че договорът за инвестиции, сътрудничество и съвместна дейност не е прекратен преди изтичането на срока му на основанията, уговорени от страните.

С горното обосновава становище за неоснователност на предявените искове и прави искане за отхвърлянето им.

С определение № 396 от 04.04.2022г. производството по делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като е обявен проект за доклад, в който е дадена правна квалификация на предявените искове и е прието, че се касае до предявяване на обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.87, ал.1 ЗЗД. При условията на алтернативност са предявени множество кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

В съдебно заседание от 16.06.2022г. е допуснато изменение в проекта за доклад в раздел Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и задължения на ответника, в частта относно вида на съединяване на предявените искове и е прието, че исковете с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД са предявени при условията на евентуалност.