Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 536 от 22.11.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 792/2024
Вид
Определение № 536
Подписан
22.11.2024
В сила
21.11.2024
Състав
Мариета Неделчева, Виктория Росенова Стоилова, Кристина Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 536 гр. София, 21.11.2024 г.

С. о. с., IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20241800600792 по описа за 2024 година Делото е образувано въз основа на подадена в ОС – С. частна жалба от адв.

А. В., защитник на подс. Г. С. Л. против определение, постановено на 28.10.2024 г. по НОХД № 2/2022 г. по описа на РС – И. по реда на чл. 309, ал.1 от НПК. С определението първоинстанционният съд след обявяване на присъдата по делото е потвърдил мярката за неотклонение на подс. Г. Л.

„задържане под стража“. Защитникът сочи, че определението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като определената от съда мярка се явява прекомерно тежка и продължаването на същата се явява необосновано и незаконосъобразно, с оглед изолирането на подсъдимия от обществото. Адв.

В. счита, че от наличните данни по делото не се установява реална опасност подзащитният й Л. да се укрие или да извърши друго престъпление. Намира, че целите на мерките за неотклонение могат да бъдат постигнати и с налагането на по-лека мярка за неотклонение. Иска въззивният съд да прецени всички обстоятелства, свързА. със законността на задържането и да определи по-лека мярка за неотклонение на подзащитния й.

С. о. с. след като се запозна с материалите по делото и доводите на стрА., установи следното:

Депозираната частна жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано да стори това лице – защитникът на подс. Г. И. Л.

– адв. А. В., в определения в разпоредбата на чл.309, ал.6 от НПК срок. По 1 съществото си частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Правилно и въз основа на закона първоинстанционният съд е достигнал до извода, че са налице предпоставките на чл.309, ал.2 от НПК за потвърждаване на мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета по отношение на подс. Г. Л.. Видно от материалите по делото подс. Г. И. Л. с присъда № 22/28.10.2024 г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1 от НК. РС – И. е наложил на подсъдимия наказА.е при условията на чл.54 от НК в размер на 3 години „лишаване от свобода“. Съдът е постановил така наложеното наказА.е да бъде изтърпяно на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от НК при първоначален „строг“ режим, респ. изтърпяването на наказА.ето не е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

Налице е и втората предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.309, ал.2 от НПК по отношение на подс. Г. Л. да продължи да действа мярка за неотклонение „задържане под стража“, а именно налице е опасност същият да се укрие от правораздавателните власти и да осуети своевременното приключване на наказателното производство.

Правилно първоинстанционният съд се е позовал в мотивите към атакуваното определение на некоректното процесуално поведение на подсъдимия. Същият се е явил в съдебно заседА.е, проведено на 03.09.2024 г. в нетрезво състояние, като се е държал агресивно и неуважително към съдебния състав. Това обстоятелство е отразено в протокола от заседА.ето.

Действително подсъдимият има постоянен адрес по местоживеене в гр.Д. б., но той не е трудово ангажиран, както и няма семейство или подкрепяща среда около себе си. Освен всичко гореизложено както обремененото съдебно минало на подсъдимия, така и поведението му в хода на проведеното съдебно производство сочат, че същият е личност, която не е склонна да спазва законите в страната и установените морални норми на поведение. Напротив подсъдимият е осъждан за извършването на тежко умишлено престъпление по чл.116 от НК, не е спазвал взетата по отношение на него мярка за неотклонение „домашен арест“, като по делото са събрА. доказателства, че системно злоупотребява с алкохол, под чието влияние извършва закононарушения.

Воден от гореизложеното и на осн. чл. 342, ал.2 във вр. с чл.309, ал.2 от 2

НПК С. о. с., четвърти въззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.10.2024 г., постановено по НОХД №2/2022 г. по описа на РС – И., с което съдът е потвърдил взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подс. Г. С. Л..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3