Решение № 516 от 11.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. София, 11.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110113450 по описа за 2023 година

ЮЛ е предявило срещу Г. И. Г. и М. В. Г. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че същите дължат на ищеца следните суми: сумата от 1294.86 лв., представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ********, аб. № ********* за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 30.05.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 222.81 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 21.04.2022 г., сумата от 37.50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6.58 лв. за периода от 31.05.2019 г. до 21.04.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 28250/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, при следните квоти:

- Г. И. Г.-1/2 от общото задължение, а именно сумата от 647.43 лв., представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***********, аб. № ********* за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 30.05.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 111.41 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 21.04.2022 г., сумата от 18.75 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3.29 лв. за периода от 31.05.2019 г. до 21.04.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 28250/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

- М. В. Г. -1/2 от общото задължение, а именно сумата от 647.43 лв., представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***********, аб. № ********* за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 30.05.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 111.41 лв. за периода от 15.09.2019 1 г. до 21.04.2022 г., сумата от 18.75 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3.29 лв. за периода от 31.05.2019 г. до 21.04.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 28250/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба. Оспорват наличието на облигационно отношение с ищцовото дружество, както и съдържанието на издадените фактури. Пред съда ответниците поддържат отговора на исковата молба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ******** изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор от 19.09.2002 г., сключен между ******** и етажната собственост с адрес **********, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и 2 топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е представен договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.09.1990 г., съгласно който Г. И. Г. и М.

В. Г. са закупили ап. 37, находящ се в ************. В разглеждания случай по делото се установява, че ответниците притежават правото на собственост върху процесния имот, което налага приемането на извод, че през процесния период ответниците са имали качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са ответниците по силата правото на собственост. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно Г. И. Г. - 1/2 ид. ч. и М. В. Г. – 1/2 ид. ч. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователно се явява възражението на ответниците за липсата на облигационна връзка.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в имота през процесния период 4-те отоплителни тела били демонтирани и нямало изчислена ТЕ за отопление на имот. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 139 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. В процесния имот имало 1 брой водомер за топла вода, който бил отчетен през 2019 г., 2021 г. и 2022 г., като отчетите били с подпис на потребител. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., като при изравнителната сметка за 19/20 г. било отразено промяната на цената за ТЕ и имало за връщане сумата от 125.78 лв. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 1294.90 лв. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка през 32 месеца, вместо през 24, но същият не бил сменян и при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.

202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране 3 заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответниците до процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка.

При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.

Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, в това число и от представените от третото лице помагач документи. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 1294.90 лв. С оглед на диспозитивното начало, доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер, а именно 1294.86 лв., то предявения иск се явява основателен в така посочени размер. В случая всеки един от ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него идеални части от собствеността на процесния имот, поради което ответникът Г. И. Г. следва да отговора за 1/2 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 647.43 лв., ответникът М. В. Г. за 1/2 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 647.43 лв., в които размери така предявените искове следва да бъдат уважени.