Решение № 1132 от 12.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. София, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20221100902093 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „ЗАД А.“ АД срещу „П.И.А. БГ“ ЕООД, както следва: иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) вр.чл.49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 27656.71 лева – суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане на т.а.

„Ауди Q 3“ с рег.№ ******* за имуществени вреди от настъпило на 26.06.2018г. застрахователно събитие – пожар, възникнал в резултат на неположена от ответника грижа за вещта, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 7183.64 лева – мораторна лихва за периода 25.04.2020г. – 16.11.2022г.

Ищецът твърди, че е страна по валидно възникнало договорно правоотношение по договор за застраховка „Каско и злополуки“, сключен със собственика на т.а. „Ауди Q 3“ с рег.№ *******, по силата на който поел задължение да заплати обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, покрит риск по договора, каквото било и събитието пожар. Посочва, че на 22.06.2018г., в срока на действие на договора, автомобилът претърпял пътно-транспортно произшествие, поради което бил транспортиран за ремонт в сервиз на ответника, находящ се в гр.Пловдив, бул.

1

*******, за което било издадено възлагателно писмо. Пояснява, че негови служители са посетили сервиза на 26.06.2018г. за извършване на оглед на застрахованата вещ и опис на вредите, а същия ден, около 23.00 часа, възникнал пожар, при който оставеният за ремонт в сервиза на „П.И.А. БГ“ ЕООД автомобил изгорял до степен, че ремонтирането му било икономически неизгодно. Твърди, че по образуваната за вредите от ПТП щета № 26018030102970 (първо застрахователно събитие) определил дължимо на собственика на вещта обезщетение в размер на 15972.29 лева, а по образуваната за вредите от пожара щета № 26018030103033 (второ застрахователно събитие) определил обезщетение в размер на 27656.71 лева при условията на тотална щета, като общият сбор от 43629.00 лева бил заплатен на 12.12.2018г. на собственика на застрахованото МПС – „П.Л. БГ“ ЕООД. Поддържа, че с плащане на сумата от 27656.71 лева - обезщетение за вредите от пожара, е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, който твърди да е ответника, като излага съображения, че възникналият пожар е резултат от бездействие на служителите на ответника, които не са взели минимално необходимите мерки за обезопасяване на превозното средство. Твърди също, че е отправил покана до ответника, в която е изложил съображенията си, че отговорността за обезвреда на щетите от пожара е на ответника и с която го е поканил да заплати търсената главница в допълнително определен срок, с изтичане на който ответникът е изпаднал в забава. Претендира разноски.

Ответникът не оспорва, че процесният автомобил е претърпял ПТП; че същият е бил предаден за ремонт в стопанисван от него сервиз, находящ се в гр.Пловдив, бул.

*******; че на 26.06.2018г. е възникнал пожар, при който същият автомобил е изгорял до степен, че икономически е било неизгодно ремонтирането му; че ищецът е заплатил на собственика на вещта застрахователно обезщетение за вредите от пожара в размер на 27656.71 лева. Оспорва пряката причинно-следствена връзка между твърдяното от ищеца бездействие на служителите му и възникналия пожар, като поддържа, че не е нарушил свое договорно или законово задължение във връзка с опазването на вещта, положил е дължимата грижа към автомобила, поради което самозапалването му е било непредотвратимо и непредвидимо за него събитие. Претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която е възникнала вредата. За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на 2 договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение; пряка причинно-следствена връзка между поведението на служителите на ответника и настъпилото застрахователно събитие, като вината се предполага, ако се докаже тяхно противоправно поведение - действие или бездействие.

По делото не се спори и се установява от приложена застрахователна полица № 0000626350 от 2018г. /л.36 от делото/, че ищецът е сключил договор за имуществено застраховане „Каско и злополуки“ с период на валидност 12.05.2018г. – 11.05.2019г. за т.а. „Ауди Q 3“ с рег.№ *******, собственост на „П.Л. БГ“ ЕООД. Съгласно договора и приложимите към него ОУ вреди, причинени на автомобила в срока на действие на застраховката от пожар били покрит риск – т.12 вр.т.7.1 от ОУ.

Видно от представените по делото документи по щета № 26018030102970 застрахования автомобил е претърпял ПТП, като след произшествието същият е бил транспортиран в сервиз на „П.И.А. БГ“ ЕООД в гр.Пловдив, бул. *******, където е престоявал на открито – обстоятелства, които не се оспорват от ответната страна и които се установяват от събраните гласни доказателства (така в показанията на свидетелите Р., П. и Н.). Видно от изготвен доклад по така образуваната щета стойността на ремонта на превозното средство била определена на 15972.29 лева.

Установява се от издадено от РДПБЗН – Пловдив удостоверение (л. 34), че на 26.06.2018г. т.а. „Ауди Q 3“ с рег.№ ******* е бил опожарен на територията на сервиза на ответника на бул. „******* в гр.Пловдив. Същите обстоятелства се установяват и от съставените от същата служба документи, приложени от ищеца и от вещото лице инж.

В. С. (телефонограма, справка към нея и статистически лист за произшествие). По отношение на автомобила пожарът се явява второ по ред застрахователно събитие, настъпило в срока на действие на договора за застраховка с ищеца. Видно от приложените документи по образуваната по случая щета № 26018030103033/2018г. застрахователят е приел, че ремонтът на обгорелия автомобил е икономически неизгоден, поради което е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, тъй като стойността на разходите за възстановяване на вещта надвишавала 70 на сто от действителната й стойност. Определено било обезщетение в размер на 27656.71 лева – така в доклад на застрахователя от 11.09.2018г. (л.22 от делото). Общо дължимото обезщетение по двете щети в размер на 43629.00 лева било заплатено от „ЗАД А.“ АД на собственика на застрахованата вещ „П.Л. БГ“ЕООД на 12.12.2018г. (платежно нареждане, л.12), а регистрацията на автомобила била прекратена, съгласно отбелязване на талона от 31.08.2018г. (л.23 от делото).

Приложена е покана от ищеца до ответника от 03.04.2020г. (л.10), с която застрахователят е посочил, че „П.И.А. БГ“ ЕООД му дължи сумата от 27656.71 лева или стойността на вредите, причинени на застрахования автомобил от пожара.

3

Основанието за така отправеното искане е твърдението, че пожарът е резултат от неположена от ответника дължима грижа към вещта след транспортирането й за ремонт в сервиза в гр.Пловдив, а именно – непредприети действия за обезопасяването й, както и че с плащането на застрахователно обезщетение за покриване на щетите от пожара застрахователят е встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата, поради което е носител на твърдяното парично притезание.

Изводът се основава на изготвена по възлагане на застрахователя експертиза на вещо лице специалист по противопожарна техника и безопасност, който след преглед на събраните доказателства, вкл. след оглед на автомобила, е обосновал заключение, че пожарът се дължи на късо съединение в двигателния отсег на автомобила, възникнало в резултат на увредени при ПТП електрически връзки, който пожар не би възникнал, ако са били взети минимално необходимите мерки за обезопасяване – отстраняване на акумулатора. С поканата е предоставен двуседмичен срок за заплащане на претенцията, който е започнал да тече на 09.04.2020г., когато видно от приложено известие за доставяне поканата е била надлежно връчена на адресата. Не са налице доказателства за извършено плащане на търсеното вземане.

Спорна по делото е причината, поради която е възникнал пожар в сервиза на ответника, който е унищожил процесния автомобил, както и дали същата е могла да бъде предвидена и предотвратена от служителите на ответника. Спорът произтича от твърдението на ищеца, че ответникът не е обезопасил автомобила, като не е премахнал източника на електричество, и възраженията на ответника, че пожарът е случайно събитие и въпреки положената грижа то е настъпило.

За изясняване на спора са събрани гласни доказателства и са приети заключения на допуснати автотехническа и пожаро-техническа експертизи.

От разпита на свидетеля Д. Й. се установява, че на 05.07.2018г. същият е извършил оглед на автомобила в сервиза на ответника като експерт на „ЗАД А.“ АД и установил, че пожарът е унищожил двигателния отсег на превозното средство и купето. Заявил е, че с оглед стопяванията по акумулатора е счел, че пожарът е възникнал в предна дясна част на двигателя и е резултат от късо съединение, а не от палеж или незагасена цигара, подхвърлена в близост до горими материали на автомобила.

От изслушването на свидетеля П. П. – Началник на сервиза на „П.И.А. БГ“ ЕООД в гр.Пловдив, се изяснява, че автомобилът е бил транспортиран със специализиран превоз на „Пътна помощ“ до сервиза за ремонт след ПТП, където би огледан от експерти на застрахователя на 26.06.2018г., както и че вечерта след огледа възникнал пожар, при който превозното средство било обгоряло до овладяването на огъня от бригада на РДПБЗН-Пловдив. Потвърждава, че в сервиза нямат практика да се отстраняват акумулаторите на увредените автомобили. Уточнява, че процесният 4 автомобил бил оставен за ремонт със затворен преден капак, поради което при валеж навлизането на дъжд в двигателния отсег било изключено и не допуска възможност за поява на късо съединение.

От разпита на свидетеля Х. Р. – приемчик в сервиза, се установява, че е приел автомобила непосредствено след претърпяното произшествие и същият бил оставен за съхранение в двора на открито. Посочва, че приемането е станало в петък, като след почивните дни експерти на застрахователя са извършили оглед на превозното средство за опис на щетите. Потвърждава уврежданията на преден капак на автомобила, както и отварянето му за извършване на огледа и последващото му затваряне. Уточнява, че преценката за обезопасяване на увреден автомобил е винаги конкретна и признава, че превозното средство е било оставено в двора на сервиза с поставен акумулатор.

Разпитан е свидетеля С. Н. – експерт мобилни групи към „ЗАД А.“ АД, който е извършил оглед на процесния автомобил в двора на сервиза на ответника в гр.Пловдив след претърпяното пътно-транспортно произшествие. Уточнява, че при заснемане на арматурното табло същото е светело, което означавало, че акумулаторът е бил на мястото си. Заявява, че е правил и повторния оглед след опожаряването на автомобила отново на същото място, като при този оглед заварил предния капак отворен и установил стопяване на материала в двигателния отсег, поради което приел, че е възникнало късо съединение именно в тази част на превозното средство, довело до пожара.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че при приемане на автомобила за ремонт служителите на сервиза са били длъжни да предприемат необходимите мерки за безопасното му съхранение, което в настоящия случай вещото лице е приело, че не е сторено, тъй като автомобилът бил оставен с активна захранваща електрическа верига, т.е. с оставен на място акумулатор, въпреки урежданията от удара, които са компрометирали електрическите връзки, в резултат на което е възникнало късо съединение, довело до опожаряване на вещта. Експертът е посочил, че описаните от застрахователя вреди по втората по време образувана щета са в пряка причинно-следствена връзка от пожара, т.е. негова закономерна последица са.

Разпечатката съдържа 29 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76b8c8b7-60bd-4169-939a-9f5a1e745c1a