Решение № 2066 от 23.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2066 гр. Пловдив, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20215330206152 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалваното е Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-66 от 30.08.2021г. на Директор на РЗИ-Пловдив с което на И.А.В.. от гр.Х., обл.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по т.7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021г. на Министъра на здравеопазването, във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.

С жалба от жалбоподателя И.В., чрез процесуален представител адв.М.К. се прави искане за отмяна на НП поради неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Представят се и основания за това искане.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител адв.К., който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Ангажира събирането на гласни доказателства. В пледоарията си представи доводи по същество на искането си за отмяна на издаденото НП.

Прави искане за присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна редовно призована в съдебно заседание се представлява от гл.юристконсулт Р.Г. която представя становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени доказателства и ангажира разпита на актосъставителя. В пледоарията си представи доводи по същество на искането си за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

В изпълнение на Заповед № РД-01-646/29.07.2021г., в сила от 29.07.2021г. на министъра на здравеопазването, на 22.08.2021г. , в 00,20 часа служители на РЗИ Пловдив, съвместно със полицейски служител, представител на сектор „СПС“ към ОДМВР Пловдив извършили проверка в ресторант „Извора“ в гр.Х., алея „Момина сълза“ представляващо закрито обществено място по смисъла на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето и т.10 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021г. на министъра на здравеопазването. В хода на проверката било констатирано че лицето И.А.В.. – **** в заведението не е поставило защитна маска за лице. Констатациите от проверката проверяващите отразили в съставен Протокол от извършена проверка от 22.08.2021г. На 22.08.2021г. от свидетел Ат. В. Ч. на длъжност държавен ****, против жалбоподателя И.В. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 001692 за административно нарушение по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във вр. с т.7 от Заповед РД01-646/29.07.2021г. на министъра на здравеопазването. Актът е съставен в в присъствието на жалбоподателя, който не се вписал възражения или обяснения след запознаване със съдържанието на акта. Актът е подписан от посочените в него лица. Актът е бил връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, надлежно удостоверено с разписка за връчване, неразделна част от акта. Пред АНО в законоустановения срок не са били представени писмени възражения от жалбоподателя относно съставения акт и нарушението посочено в него. На 30.08.2021г. от АНО бил издадено наказателно постановление № РД-04-Х-Б-66 с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по т.7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021г.

2 на Министъра на здравеопазването, във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето. Издаденото НП на 09.09.2021г. е било надлежно връчено на жалбоподателя, който в срок го е обжалвал пред Районен съд гр.Пловдив.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителят Ат. В. Ч. разпитан като свидетел, чиито показания съдът кредитира като обективни и достоверни и подкрепящи се от писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от показанията на свидетел М.Г.П., които също се подкрепят от приетите по делото гласни и писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.

Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ 3 или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския районен съд , достигна до следните правни изводи: С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП, както и приложената административна преписка намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи 4 притежаващи нужните правомощия за тези действия. Атакуваното НП е издадено в срок. При съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаване на административнонаказателното производство и до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, в какъвто смисъл е и основаният довод на жалбоподателя.

От приетите по делото доказателства и не оспорено от страните се установи че жалбоподателят, по време на проверката е бил на работното си място в ресторант „Извора“ находящ се в гр.Х., алея „Момина сълза“, при въведена в страната извънредна епидемична обстановка. Съгласно разпоредбата на т.7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021г. на Министъра на здравеопазването за лицата намиращи се в закрити обществени места, включително и ресторанти, тъй като в тях се обслужват граждани, са длъжни да имат помещения поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3 към заповедта.

От приетите по делото доказателства съдът намира че безспорно е установено, че в състояние на противоепидемична обстановка, жалбоподателят не е спазил въведените с министерска заповед, на основание Закона за здравето противоепидемични мерки – носене на маска за лице, поради което и извършил нарушението посочено в НП с което е ангажирана неговата отговорност. Ирелевантен за делото е факта че проверката е започнала след приключване на работното време на заведението. АНО в съответствие с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложил на жалбоподателя административно наказание Глоба в размер на 300 лева който размер не е в правомощията на съда да изменя в насока неговото намаляване.

При така установеното съдът счита че в настоящия случай не се касае за нарушение което да се определи като „маловажно” по смисъла на ЗАНН.

Съгласно чл.28 от ЗАНН „За маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може: да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание“. Според съда в случай че веднага след предупреждението което е било отправено към жалбоподателя, да покрие носа и устата си с предпазна маска или „друго средство“, е било изпълнено, то тогава нарушението което е констатирано от контролните органи би следвало да се третира като маловажно. Такива 5 действия от страна на жалбоподателя съдът не констатира поради което и счита че не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Съобразно изхода на спора, на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има въззиваемата страна, която прави искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение. Съдът намира че следва да присъди такова възнаграждение в размер на 80 лева съобразно действащото законодателство и съдебна практика.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-66 от 30.08.2021г. на Директор на РЗИ-Пловдив с което на И.А.В.. от гр.Х., обл.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по т.7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021г. на Министъра на здравеопазването, във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.

ОСЪЖДА И.А.В.. от гр.Х., обл.Пловдив, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на РЗИ Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред