Решение № 2065 от 16.12.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2065 гр. Варна, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110108756 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от И.. Д. Р., ЕГН ********** иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане ответника Н. С.. С.., ЕГН ********** да му заплати сумата от 3000лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди във вид на физически и душевни болки и страдания, търпяни в резултат на причинена на 21.02.2018г. лека телесна повреда- изразяваща се в оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око, кръвоизлив по конюнктива на лява очна ябълка, левостранен травматичен конюнктивит, ведно със законната лихва считано от увреждането- 21.02.2018г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С влязло в сила решение по анд № 5382/2019г. на ВРС, ответникът е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му е наложено адм. наказание глоба в размер на 1000лева, за това че на 21.08.2018г. в гр. Варна е причинил на ищеца лека телесна повреда по хулигански подбуди, престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. чл.130, ал.1 НК. Твърди, че в резултат на причинените увреждания на здравето му продължително врече е изпитвал силни болки, налагало му се е да приема обезболяващи, а понякога и сънотворни. Наред с физическата болка, от активните действия на ответника по време на инцидента твърди да е преживял страх, безсилие, безпомощност. Дълго време се е чувствал депресиран, неуверен, подтиснат, лишен от възможност да води обичайния си социален живот. Затова заявява настоящата искова претенция за обезвреда на търпяните от него неимуществени вреди, чийто паричен еквивалент определя в размер на исковата сума. Искането е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен, евентуално основателен до размер от сумата от 300лева.

Оспорва ищецът да е търпял сочените неимуществени вреди. Оспорва ищецът да се е почувствал безсилен, безпомощен и неуверен, като твърди, че от собствените му изявления правени пред органите на досъдебното и съдебното производство се установява, че всъщност той е настигнал ответника- велосипедист нанасяйки му множество удари и ритници в главата, докато е лежал в безпомощно състояние на земята. Твърдяните чувства на страх, депресия и лабилност счита, че е житейски нелогично да са изпитвани от ищеца, предвид че същият работи като охрана в дискотека, а ответникът визуално е описан с физика на дете. В потвърждение на това се сочат изявленията на ищеца в съдебно заседание от 20.02.2020г.- „казах, че съм удовлетворен- удари ме и аз го ударих“, „нито ми счупи колата, нито ме наби. Набих го аз“, както и пред разследващ полицай- „аз слязох и хукнах след него. Настигнах го след около 100м., като не съм го губил от поглед…В този момент аз го ударих с ръка в главата. Ударът не мога да кажа точно къде попадна. Мъжът падна, заедно с велосипеда…Мъжът след като падна тръгна да става… Тогава го ритнах веднъж в главата и той отново се опита да стане. Ударих го и с ръка пак отново в главата, но не мога да кажа къде попадна удара…Мъжът тогава не ме е удрял“. Сочи, че самият ищец две години след инцидента твърди, че „подутините минаха за две седмици“. Характерът на увреждането се сочи да изключва продължителност на търпяна физическа болка и необходимост от прием на обезболяващи и сънотворни. Ударът е бил лек, вкл. с оглед неудобната позиция, в която се е намирал ответникът, за да проникне през прозореца на МПС-то. Исковата претенция се оспорва по размер като се твърди да е опит за финансово облагодетелстване на ищеца. Счита, че справедливият размер на обезщетението следва да се определи до сумата от 300лева. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

Приет е за съвместно разглеждане насрещен иск на Н. СП. СП., ЕГН ********** срещу ИВ. Д. Р., ЕГН ********** с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3000лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди във вид на физически и душевни болки и страдания, търпяни в резултат на причинена на 21.02.2018г. лека телесна повреда изразяваща се в увреждане тялото и дъгата на дясна скулова кост с надлежен оток на меките тъкани на дясна скула и буза, ожулване в областта на основата на носа, кръвонасядане по долен клепач на дясното око, ведно със законната лихва считано от 21.08.2018г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът по насрещната искова молба основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената й част: Твърди, че по повод инцидента, за който ищецът е осъден с решение по анд № 5382/2019г. на ВРС, ответникът го е настигнал и му е нанесъл многобройни удари в главата, вкл. с крак, докато той се е опитвал да се изправи, лежейки в безпомощно състояние на земята. Реакцията на ответника не би могла да се характеризира като съответна и реципрочна на първоначалното 2 действие на ищеца. Причините, поради които за това деяние не е ангажирана наказателната отговорност на ответника се сочи да е приетият от РП Варна извод, че се касае за престъпление по чл. 130 НК, за което 6-месечният срок за подаване на тъжбата от пострадалия е изтекъл. В резултат действията на ответника твърди, че е претърпял следните увреждания- счупване тялото и дъгата на дясна скулова кост с надлежен оток на меките тъкани на дясна скула и буза, ожулване в областта на основата на носа, кръвонасядане по долен клепач на дясното око. Впоследствие е констатирано, че реално счупване няма, но въпреки това мястото и силата на удара са довели до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за поне месец. Нарушен е бил сънят му, способността му да се храни спокойно и с твърди храни изискващи дъвчене. От инцидента е останало у него чувство на страх от физическа саморазправа по всеки един повод. Твърди да е преживял унижение лежейки в безпомощно състояние на публично място и посред бял ден. Накърнено е било чувството му на справедливост и достойнството му пред приятели и съпругата му, предвид че първоизточник на конфликта е била направена забележка за преградена велосипедна алея, а той не е успял да се защити. Събитието породило у него и негативни асоциации към колоезденето. Счита че за обезвредата на така причинените му вреди паричният еквивалент е в размер на исковата сума. Искането е за уважаване на претенцията.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който насрещният иск се оспорва като неоснователен. Счита, че доколкото вината на ответника за извършеното от него противоправно деяние е установена с влязло в сила съд. решение, със същото е констатирано, че реторсия не е налице. Цитираните от ответника пасажи от протоколи за разпит и съд. заседания сочи, че следва да се ценят в съвкупност с останалите по делото доказателства. Посочва, че ударът, който му е нанесъл ответникът в лицето като неочакван и стресиращ, е предизвикал у него нормална ответна реакция. Отрича обаче тази реакция да е твърдяната в насрещната искова молба изразяваща се в побой над беззащитен човек и твърди да е била само в търсене на обяснение за случилото се без особена причина.

Оспорва ответникът да е търпял болки и страдания подлежащи на търсеното обезщетяване.

Оспорва да е нанасял побой на ответника, като не отрича, че двамата са се сборичкали и че го е ударил в състояние на афект, което несъмнено е било установено и в наказателното производство. Искането е за отхвърляне на насрещната искова претенция.

В с.з. исковата и насрещната искова молба и отговорите се поддържат.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по вътрешно убеждение, съобразявайки приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоначалният иск е с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД.

За да бъде уважена исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат налице в условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав на правото: настъпване на сочените по вид и интензитет неимуществени вреди в патримониума му, произтичащи пряко и непосредствено от противоправното деяние на ответника, за което последният е признат за виновен с влязло в сила решение по анд № 5382/2019г. на ВРС.

3

Предмет на претенцията са неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на нанесени на ищеца от ответника телесни увреждания изразяващи се в оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око, кръвоизлив по конюнктива на лява очна ябълка, левостранен травматичен конюнктивит.

От ангажираните по делото писмени доказателства /материалите по д.п. № 314/2018г. на Първо РУ Варна и а.н.д № 5382/2019г. на ВРС/ се установява следното: На 21.08.2018г. в Първо РУ Варна е образувано д.п. № 314/2018г. за причинена на Н.С. лека телесна повреда.

В рамките на него, ищецът Р. е бил разпитан като свидетел и в протокола му за разпит от 22.02.2018г. /л.27/, т.е ден след инцидента същият е заявил следното: „Настигнах го пред сградата на банката, която е на улицата на комплекс Атриум и бул. М. Л. на ъгъла.

Настигайки го, той се обърна и ме погледна. В този момент аз го ударих с ръка в главата.

Ударът не мога да кажа точно къде попадна. Мъжът падна заедно с велосипеда. Всичко стана много бързо. Не мога да кажа точно дали си разменихме някакви реплики. Мъжът след като падна тръгна да става и опита да ме хване за краката, за да ме събори. Тогава аз го ритнах веднъж в главата и той отново опита да стане. Ударих го и с ръка пак отново в главата, но не мога да кажа къде попадна ударът.. Мъжът тогава не ме е удрял“. По д.п. е приложено медицинско удостоверение, съобразно което от извършения на ответника преглед на 22.02.2018г. съдебният лекар е констатирал следните увреждания: контузия на дясната долночелюстна става, травматичен оток и кръвонасядане по лицето, контузия и ожулване в областта на носа, които увреждания биха могли да са резултат на удари с или върху тъпи предмети. Останалите доказателства по д.п. /свидетелски показания, съдебни експертизи/ не следва да бъдат коментирани като недопустими доказателствени средства, събрани в нарушение принципа на непосредственост заложен в чл. 11 ГПК. С влязло в сила постановление на ВРП от 25.11.2019г. д.п. № 314/2018г. е било спряно за срок от 6месеца, като ВРП е достигнала до извод, че престъплението, за което е водено е такова по чл. 130 НК, т.е от частен характер. След изтичане на този 6м. срок с влязло в сила постановление на ВРП от 16.06.2020г., д.п е било прекратено. От него обаче с постановление на ВРП от 31.05.2019г. са били разделени материали и същите образувани под № 970/2019г. на Първо РУ Варна за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 НК спрямо ищеца Р. на 21.02.2018г. Ответникът С. е бил привлечен в качество на обвиняем и на 25.11.2019г. ВРП с постановление е внесла във ВРС предложение за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание. В рамките на съдебното производство, ищецът Р. е разпитан като свидетел и в протокол от о.с.з. от 20.02.2020г. са обективирани показанията му: „Удари ме в лицето, окото и носа. После се качи на колелото си и избяга, замина на някъде. Аз излязох от колата, видях го в гръб, беше с шапка и яке. Настигнах го, ударих го с шамар и той падна на земята. Ударих му още два-три шамара. Опита се да ме хване за краката, ритнах го… След като го ударих се върнах, взех колата и замирах. Детето още не беше излязло. Добчо не остана в колата. Посетих лекар след инцидента, мисля, че на следващия ден. След като се прибрах окото ми беше синьо и имах кръвоизлив в окото.

Носът ми беше подут. Подутините минаха за 2 седмици. Докато преминат подутините ми се 4 виеше свят. Казаха, че е нормално.“ Цитираните изявления от разпитите на ищеца Р. следва да се ценят като извънсъдебно признание на факти неизгодни за издателя им, обективирани са в официални документи, с безспорно установено авторство, и като такива имат доказателствена сила срещу него. С влязло в сила решение по анд № 5382/2019г. на ВРС ответникът С. е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му е наложено адм. наказание глоба в размер на 1000лева, за това че на 21.02.2018г. в гр. Варна е причинил на ищеца лека телесна повреда изразяваща се в оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око, кръвоизлив по конюнктивата на лява очна ябълка, левостранен травматичен конюнктивит обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е причинено по хулигански подбуди, престъпление по чл. 131, ал.1, т.