Решение № 1397 от 01.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1397 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000501171 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 26004 от 05.01.2023 г., постановено по гр. д. № 2457/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 12 състав, ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъден да заплати на В. П. И., сумата от 50 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на нейния близък М. Б. Д., с който е имала особено близка връзка и който е починал вследствие на ПТП от 21.03.2019 г., настъпило по вина на водача Д.

Т. Д. на МПС марка и модел „Ивеко 35.10“, рег. № ********, чиято гражданска отговорност на водач на МПС е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано то 09.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер то 150 000 лв. ответникът е осъден за заплати на ищцата сумата от 118, 38 лв., представляваща разноски по делото, както и да заплати по сметка на СГС, сумата от 2 000 л, представляваща разноски по делото. Ответникът е осъден за заплати на адв.

Т. Р. П., сумата от 3 550 лв., представляваща възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 4 779, 33 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищцата В. П. И.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е постановено в противоречие с принципа на справедливост и по тази причина не репарира нанесените вреди от морално естество. Счита, че решаващият съд не е съобразил размера на обезщетението със сходни спрямо настоящото събитие случаи, осъществени 1 през 2019 г. Твърди, че е формирала фактически отношения с М. Д., идентични с тези между баща и дете (дъщеря), поради което има право на обезщетение. Майката на ищцата П. Х. Д. и пострадалия М. Б. Д. били съпрузи до неговата смърт на 21.03.2019 г. Те, заедно с ищцата, били семейство в продължение на 31 години. Ищцата не познавала биологичния си баща и нямала изградени отношения с него. Била е отгледана и възпитавана от М. Б. Д.. Относно обема на претърпените неимуществени вреди е разпитана майката на ищцата. Поддържа, че претендираното обезщетение в размер на 150 000 лв. кореспондира с формираната съдебна практика, както и е в рамките на увеличаващите се лимити на застраховката „Гражданска отговорност“. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски за оказана безплатна правна помощ.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е обсъдил в съвкупност конкретни обстоятелства, приложими към процесния случай и на база на тях е обосновал изводите си. Поддържа, че ищцата не е успяла да докаже претендирания размер на неимуществените вреди. По делото не е установено наличието на изключителна и близка връзка с пострадалия. Независимо от това присъденото обезщетение отговаря на проведеното доказване. По делото е разпитана майката на ищцата, която е заинтересована от изхода на делото.

Майката е дала показания, че ищцата е живяла с пострадалия от първата си годинка, а съгласно представените писмени доказателства майката на ищцата и пострадалия са сключили граждански брак, когато е била на 3 години.

Счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с формираната съдебна практика.

Съгласно съдебната практика застрахователните лимити са ориентир за икономическите условия, но не са пряк израз на справедлив размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претенидра сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото съдебно решене, в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 25 000 лв. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че правилно решаващият съд е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение, но неправилно е приел, че не е налице принос от пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Поддържа, че в хода на процеса е доказано, че пострадалият е имал обективна възможност да възпреме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпването на процесното ПТП. Такава възможност водачът не е имал, тъй като не е могъл да възприеме пострадалия, който се е намирал в невидима за водача зона.

Твърди, че пострадалият е навлязъл внезапно платното на движение на товарния автомобил, а е бил длъжен да се съобрази с приближаващото МПС.

Счита, че пострадалият е нарушил и задълженията си за безопасност по трудовото правоотношение, по което е бил страна. Счита, че приносът на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат е 50 %. Моли съда да отмени 2 решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск за сумата над 25 000 лв. до 50 000 лв. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата, с който я оспорва. Излага съображения, че решенето в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че ответникът не е доказал по делото наличието на принос то страна на пострадалия. Счита, че възражението на ответника се основава на предположения, а не е доказан по безспорен начин. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната от процесуалния му представител безплатна правна помощ.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 21.03.2019 г., около 14.15 ч., в гр. София, автомобил марка „Ивеко“, модел „35.10“, рег. № ********, управляван от Д. Т. Д., се е движил по ул. „Инж. Иван Иванов“, с посока от ул. „Гюешево“ към ул.

„Житница“. В района на номер 67 е извършвал маневра „движение назад“, в резултат на което участва в ПТП с намиращия се на платното за движение пешеходец М. Б. Д., който починал. Твърди, че е имала връзка с пострадалия като тази баща-дъщеря, макар той да не е неин биологичен баща. Била отгледана от починалия. Той заел ролята на глава на семейството и неин баща, тъй като сключил граждански брак с нейната майка, когато е била на 3 години. Той е осигурявал и създавал такива условия на живот и родителски грижи, явяващи се абсолютна предпоставка за най - добро нравствено и пълноценно развитие на едно дете. Внезапната смърт на починалия е приета изключително болезнено от ищцата. Загубата н един от най - близките й хора е довела до нестихващи душевни болки и страдания. Приживе помежду им е съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич и уважение, която е била прекъсната. Ищцата загубила един от най - ценните хора в живота си. Ищцата черпела от него знания, стабилност и подкрепа, изградил я като човек. Липсата на бащина упора ще я съпътства през остатъка от живота й. била съкрушена от загубата на М. Д.. В първите седмици след инцидента непрекъснато плачела и тъгувала. Появили се симптоми на тревожност, потиснато настроение и безпокойство. Обличала се само в тъмни дрехи, занемарила външния си вид, отказвала да се среща с познатите си, самоизолирала се. Мъката, скръбта и липсата на бащина упора ще я съпътстват и за в бъдеще. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника . моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че твърденията на ищцата са бланкетни и не са подкрепени с доказателства. Оспорва вината на водача на товарния автомобил, както и механизма на ПТП твърди, че инцидентът е настъпил по вина на пешеходеца, който е навлязъл на пътното платно без да 3 се огледа. Същевременно водачът на товарния автомобил не е имал техническата възможност да възприеме пострадалия и да предотврати настъпването на ПТП. Твърди, че непосредствената причина за смъртта на пешеходеца са негови предходни съпътстващи заболявания. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от пострадалия, който е навлязъл на пътното платно без да се огледа. Счита, че пострадалият е имал обективна възможност да възприеме автомобила, обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с което да предотврати настъпването на ПТП. Твърди, че пешеходецът е бил в тежка степен на алкохолно опиянение, довело да не може да преценява обективно заобикалящата го среда. Оспорва наличието на силна, изключителна и трайна емоционална връзка между пострадалия и ищцата. Счита, че претендираното обезщетение е завишено по размер. Моли съда да постанови решение ,с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

С определение, постановено в проведеното на 07.04.2022 г. открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на предявения иск чрез увеличаване на неговия размер на 150 000 лв.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 15.04.2019 г. наследници по закон на М. Б. Д. са: П. Х. Д. – съпруга, М. М. Д. – син и В. М. Д. – син.

От представения по делото трудов договор № 196/23.01.2019 г. се установява, че М. Б. Д. е работил при „Алди Комерс Груп“ ЕООД, като е заемал длъжността „работник озеленяване“.

На 06.01.2020 г. ищцата е депозирала при ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 21.03.2019 г. ПТП в размер на 200 000 лв.

С писмо то 09.01.2020 г. ответникът е уведомил ищцата, че отказва да заплати застрахователно обезщетение, тъй като не е доказана особено близка връзка с починалия.

Видно от представената справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество за периода 08.06.2018 г. – 07.06.2019 г. е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № ********.

С присъда № 46 от 18.03.2022 г., постановено по НОХД № 496/2022 г. по описа на СГС, НО, 25 състав, Д. Т. Д. е признат за виновен в това, че на 21.03.2019 г., около 14.30 ч., в гр. София, при управление на МПС – товарен автомобил марка „Ивеко“, модел 1 3510, рег. № ********, при извършване на маневра „движение назад“, движейки се на заден ход по ул. „Инж. Иван Иванов“, с посока от ул. „Житница“ към ул. „Гюешево“ и в района на ул.

„Инж. Иван Иванов“ № 67, нарушил правилата за движение, както следва: чл.40, ал.1 ЗДвП, чл.40, ал.2 ЗДвП, като е реализирал ПТП с намиращия се зад автомобила пешеходец М. Б. Д. и по непредпазливост причинил смъртта на последния, който починал на място, вследствие на получената при ПТП тежка и несъвместима с живота съчетана травма на тялото, състояща се от черепно - мозъчна, лицева, шийна и гръдна травми, с увреждания на анатомичните структури и вътрешни органи, несъвместими с живота, поради което е ангажирана наказателната му отговорност.

С решение № 161/09.06.2022 г., постановено по ВНОХД № 450/2022 г. по описа на САС, НО II състав, е изменена присъдата в частта на 4 определеното наказание и е потвърдена в останалата й част.

В производството пред СГС е изслушана комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. В. Д. и д-р Б. Б.. От експертното заключение се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 21.03.2019 г., около 14.15 ч. водачът на товарен автомобил марка „Ивеко 35.10, рег. № ********, управляван от Д. Т.