Решение № 5441 от 22.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5441 гр. София, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110151410 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Х. К. Д. срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 193,12 лв. - главница, която е била неоснователно заплатена на 08.08.2025 г. и която ответникът претендирал от ищцата съгласно издадени фактури № *********/06.2008 г. и № *********/07.2008 г.

Ищецът твърди, че неоснователно заплатеното в полза на ответника вземане е било отречено с влязло в сила решение от 18.03.2020 г. по гр.д. № 59513/2018 г. по описа на СРС, 36 състав, влязло в сила. Въпреки това, ищецът е била уведомена от служители на ответника, че дължи тази сума и че същата следва да бъде заплатена, в противен случай ще бъде инициирано съдебно производство. Ищецът заплатила сумата на 08.08.2025 г., като със същата ответникът погасил именно вземанията по двете фактури. Счита, че плащането е извършено без основание, доколкото тези вземания са били съдебно отречени с влязло в законна сила решение. Моли за постановяване на решение, с което искът да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като недопустима, доколкото, счита, че бил предявен отрицателен установителен иск, а в условията на евентуалност неоснователна. Посочва, че макар да е било погасено по давност, вземането е останало да съществува в естествено състояние и плащането му не е извършено без основание. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски. Позовава се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

1

Страните не спорят, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че с влязло в сила на 21.03.2021 г. решение № 69977/18.03.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 161624/27.07.2020 г., постановено по гр.д. № 59513/2018 г. по описа на СРС, 36 състав, е признато за установено по иска с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, че Х. К. Д. не дължи на Т.С. ЕАД, сумата 511,80 лева – представляваща незаплатена топлинна енергия за имот с местонахождение: гр. *********, аб. № *********/ за периода м.12.2007 г. – м.07.2008 г., както и сумата 300 лева, представляваща неплатено задължение за топлинна енергия за същия имот за периода м.10.2011 г. – м.12.2012 г.

Установява се на следващо място, че ответникът е изпратил до ищцата писмо, с което я уведомява, че към 08.07.2025 г. има неплатени задължения за топлинна енергия и за услугата за дялово разпределение за процесния имот, вкл. неплатени задължения по фактури за периода м.12.2007 г. – м.07.2008 г. Видно е, че в изпратеното уведомление ищецът е посочил, че г-жа Д. има неплатени задължения за главница по фактура № *********/06.2008 г. в размер на 58,00 лв. и по фактура № *********/07.2008 г. в размер на сума 135,12 лв. или общо 193,12 лева.

В заповедното производство е представена, съответно е приета като доказателство в настоящото производство разписка № *********/08.08.2025 г., видно от която на посочената дата ищцата е заплатила по сметка на ответника сумата по процесните две фактури на обща стойност 193,12 лева, начислена като главница за ТЕ за недвижим имот на адрес: гр. *********, инсталация № *********.

Ответникът не отрича да е получил заплатената от ищцата сума по представената разписка.

Ищцата е подала пред РС – Т. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и е било образувано ч.гр.д. № 1046/2025 г. по описа на този съд. По същото е издадена заповед за изпълнение № 530/29.08.2025 г., срещу която ответникът (длъжник в заповедното производство) е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК.

Налице е спор между страните дали след постановяването на влязло в сила съдебно решение, с което е отречена дължимостта на вземанията, начислени за периода м.06.2008 г. – м.07.2009 г., ответникът е получил на валидно правно основание процесната сума и има право да задържи същата.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда основание да приеме, че е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след постановяване на влязло в сила решение, с което процесните вземания са отречени, е заплатила същите на ответника.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже, че въпреки влязлото в сила съдебно решение, с което вземанията са отречени, е налице основание да задържи заплатената му сума.

В случая ответникът не оспорва, че е обвързан от силата на пресъдено нещо, с което са отречени начислените от него вземания за топлинна енергия за периода м.06.2008 г. – м.07.2008 г. Решението е влязло в сила и същото е задължително за 2 страните, които следва да съобразяват поведението си с него.

Въпреки това, ответникът е продължил да претендира наличието на вземания на основание процесните две фактури, като е изпратил през м.август 2025 г. покана до ищцата да ги заплати. Въз основа на същата покана (на л. 6 от делото) се установява, че ответникът е начислил за периода, за който вземанията му са отречени (м.12.2007 г.

– м.07.2008 г.) стойност на топлинна енергия за същия имот именно в размер на 511,80 лева, на каквато стойност е отречено вземането му спрямо г-жа Д. с влязлото в сила съдебно решение на 36 състав. Следователно и не е налице съмнение, че вземанията по процесните две фактури ( за периода 01.06.2008 г. – 31.07.2008 г.) се обхващат от силата на пресъдено нещо, т.е. след влизане на съдебното решение в сила ответникът не може да ги претендира на валидно правно основание.

За пълнота и във връзка с доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че се касаело за вземания, останали да съществуват в естественото си състояние, с оглед погасяване единствено на правото на принудително изпълнение за същите, съдът в настоящия си състав обръща внимание, че съгласно диспозитива на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 59513/2018 г. на СРС, 36 състав, не е посочено, че сумите не се дължат с оглед погасяване по давност на възможността за принудителното им изпълнение. Независимо, че мотивите на съдебния акт не се ползват с обвързваща страните сила, следва да се посочи, че в същите съставът на СРС изрично е посочил, че отвтеникът в това производство („Т.С.“ ЕАД) не е ангажирал никакви доказателства за наличието на договорно правоотношение между страните или друг източник, от който тези задължения са възникнали. След като вземанията са отречени с влязло в сила решение (и то не защото са погасени по давност) всички доводи на ответника, че се касаело за отказ от давност и че погасени по давност задължения били валидно доброволно заплатени от страна на ищцата, се явяват напълно неоснователни и не могат да обосноват наличието на правно валидно основание за задържане на заплатеното от страна на ищцата.

В настоящото производство ответникът не е ангажирал твърдения и доказателства относно наличието на годно правно основание да задържи платеното, с оглед което и предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.

По разноските:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи да репарира направените от ищеца разноски за исковото и заповедното производство, доколкото е подал възражение по чл. 414 ГПК, респ. е оспорил предявения установителен иск.

Не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответникът е дал повод за предявяване на иска, тъй като с извънпроцесуалното си поведение е станал причина за извършеното от страна на ищцата плащане. Въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение, с което вземанията са отречени, ответникът е продължил да претендира от ищцата заплащането на тези суми, като освен че същите са водени счетоводно, ищцата е получила уведомление, че същите не са платени, т.е. по тях кредиторът, чието качество е отречено със сила на пресъдено нещо, очаква плащане.

Такова становище е застъпено и с отговора на исковата молба. Не е налице валидно признание на иска от страна на ответника. Последният освен, че е подал възражение и е изложил становище за недопустимост на иска, е направил признание, че вземането е погасено по давност. Предметът на производството е различен, а ответникът не е признал, че не е налице основание да получи и задържи заплатената му от ищцата сума. Следователно и не са налице и двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските следва да се възложат в тежест на ответника.

На ищцата следва да се присъдят разноските за заплатена държавна такса в 3 размер на сумата 25 лева (12,78 евро) за исковото и 25 лева (12,78 евро) за заповедното производство

Претендират се адвокатски възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв., които да бъдат присъдени в полза на адвокат С. Д., с която ищецът е сключил договор за безплатно процесуално представителство за исковото производство, и в полза на адв. С. С., представлявал безплатно ищцата в заповедното производство.

Съдът, като прецени ниската фактическа и правна сложност на спора, невисокия материален интерес (под 100 евро), срочното приключване на производството, както и задължителната актуална практика на СЕС и на ВКС по приложението на чл. 38 ЗАдв., определя в полза на адв. С. С. С. адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на сумата 100 евро, а в полза на адв. С. Д. адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на сумата 160 евро. Разноски в посочения размер следва да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по предявения от Х. К. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ********* срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.*********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че „Т.С.“ ЕАД дължи на Х. К. Д. сумата 98,74 евро (еквивалент на 193,12 лева), представляваща недължимо заплатена на 08.08.2025 г. сума, дължимостта на която е отречена с влязло в сила на 21.03.2021 г. решение № 69977/18.03.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 161624/27.07.2020 г., постановено по гр.д. № 59513/2018 г. по описа на СРС, 36 състав, ведно със законна лихва от 29.08.2025 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 530/29.08.2025 г. по ч.гр.д. № 1046/2025 г. по описа на РС – Т. I гр. състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, да заплати на Х. К. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ********* сумата 12,78 евро - разноски в исковото производство (гр.д. № 51410/2025 г. по описа на СРС, 41 състав) и сумата 12,78 евро разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 1046/2025 г. по описа на РС – Т., I гр. състав).

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ********* да заплати на: адв. С. Й. Д., ЕГН **********, със служебен адрес гр. *********, сумата 160 евро – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца Х. К. Д. в исковото производство (гр.д. № 51410/2025 г. по описа на СРС, 41 състав); адв. С. С. С., ЕГН **********, със служебен адрес гр. *********, сумата 100 евро – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на заявителя Х. К. Д. в заповедното производство (гр.д. № 1046/2025 г. по описа на РС - Т.),