Решение № 323 от 15.12.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. ЛЕВСКИ, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100357 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕН е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №216266/26.07.2023г.; установителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.143 ЗЗП за прогласяване нищожността на неустоечните клаузи. и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лв., представляваща недължимо платени суми по Договора за кредит, със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.

В РС – Левски е постъпила искова молба от С. Д. П., ЕГН **********, с адрес ****, чрез адв. Й. М., АК – Плевен, срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от В.Г.С. – изпълнителен директор.

Твърди се в исковата молба, че на 26.07.2023 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 216266, по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 1000 лева за срок от 24 месеца. Посочено било в договора, че усвоеният размер на предоставения кредит се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41.00%, като лихвеният процент на ден се равнявал на 0,1138% /чл.7, ал.1 от договора/. Годишният процент на разходите по кредита бил изчислен на 49.65% /чл.9, ал.1 от договора/. В чл. 20 от договора било предвидено задължение за потребителя в срок от 3 работни дни от сключване 1 на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от КРЕДИТОРА, което да отговаря на условия, посочени в чл. 20 ал.З от Договора.

В чл. 10 от договора било предвидено, че ако ищцата не представи обезпечението по чл. 20 от Договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 6.90 лева плюс 0.230% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. На ищцата била начислена неустойка в общ размер на 1656.00 лева, разпределена по 69 лв. за всяка една от 24-те вноски по кредита. При главница от 1000 лв., кредитора начислил неустойка в размер на 1656 лв., която надвишавала 1,5 пъти главницата. В резултат общо дължимата сума от 1481.50лв. /включваща главница и договорна лихва/ се е увеличила на 3137.50 лева, като общодължимата сума от 3137,50 лв. ставала 3 пъти поголяма от дадената в заем сума от 1000 лв.

Твърди се, че ищцата е усвоила изцяло главницата от 1000 лв. по договора за потребителски кредит и счита, че дължи връщане само на договорената и получена главница и не дължи предвидените с договора плащания за лихви, такси и неустойки, тъй като договорът за потребителски кредит е нищожен. За нищожността на договора и конкретни клаузи излага твърдения, според които неустойката за непредставяне на обезпечение по договора представлява скрито възнаграждение, което е свързано с оскъпяване на кредита. Като разход по кредита неустойката следвало да бъде включена в ГПР. Посоченият ГПР в договора от 49.65 % не отговарял на действителния.

Нарушена била разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. С невключване на неустойката в ГПР, кредитодателят нарушавал посочената законова разпоредба и въвеждал потребителя в заблуждение. Потребителят следвало да има възможност реално да прецени икономическите последици от сключване на договора, които аргументи водели до извод за недействителност на договора на специалните основания в чл. 22 от ЗПК. Всеки разход, който не бил включен при изчисляване на ГПР, но представлявал възнаграждение на кредитора, съставлявал нарушение на чл. 10а, чл. 19 ЗПК, което водело до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него, което води до липса на посочен ГПР, което от своя страна влечало недействителност на договора. Клаузата на чл.10 от Договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащането на неустойка в общ в размер на 1656.00 лв. била нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, във връзка с чл. 24 от ЗПК.

Навежда подробни съображения.

Ищцата счита клаузата за неустойка, предвидена в чл. 10 от Договора за нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като с договора се задължавал потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Оскъпяването на кредита чрез заплащане на неустойка в размер 2 почти един път и половина над главницата безспорно представлявал нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост.

Кредиторът, преди сключване на договор за кредит имал задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Навежда довод, че неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение е типичен пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Позовава се на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело №1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Предвидената с процесния договор неустойка не обезпечавала вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението за представяне на обезпечение. Пак по същата причина неустойката нямала възстановителна функция, а прилагането й като санкция не можела да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент бил значителен. Счита, че плащането на сумата по предвидената с договора неустойка цели значително обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, поради което клаузата противоречала на добрите нрави и целяла заобикаляне на чл.33,ал.1 ЗПК.

Искането е съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №216266 от 26.07.2023г., сключен между страните.

В условията на евентуалност, да прогласи нищожността на клаузата за неустойка - чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 216266 от 26.07.2023г., сключен страните.

На основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД да осъди ответника да върне на С.

Д. П. сумата от 50.00 лева - получена без основание по Договор за потребителски кредит № 216266 от 26.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Претендира разноски на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Посочва банкова сметка.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника.

Ответникът признава исковете за основателни. посочва, че претендираната чрез предявения осъдителен иск сума е заплатена в пълен размер по банкова сметка на ищеца, да което прилагат платежно нареждане.

По отношение на разноските счита, че дружеството – ответник не е дало повод за завеждане на настоящия иск, поради което на основание чл. 78, ал.2 от ГПК да възложи разноските изцяло в тежест на ищеца, при подробни съображения.

В случай, че съдът прецени, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, прави възражение досежно размера на 3 претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение – в случай, че бъде присъдено, то да бъде в размер под минималния, съобразно правилата на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случай, че се претендират разноски на основание чл. 38 ЗА, ответникът навежда съображения, че адвокатът сам, по собствена воля се съгласявал да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, размерът на възнаграждението се определял от съда.

В случай, че се иска възнаграждение за исковете отделно, счита че защитата и по двата иска е една и на адвоката се дължи едно възнаграждение.

Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от представения по делото договор за потребителски кредит №216266/26.07.2023г. се установява, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски кредит. Сумата на кредита е 1000 лв., срок на договора за кредит е 24 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.

Кредитополучателят заплаща кредита на 24 анюитетни месечни вноски, от които последната е изравнителна, съгласно Погасителен план; 41% годишен лихвен процент; 49.65% годишен процент на разходите; 24 месечен срок за погасяване; 1481.50 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя.

Съгласно чл.20(1) от Договора за заем ищецът е следвало в срок от 3 работни дни от сключването на Договора за заем да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от Кредитора, което да отговаря на следните условия: физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв.; работещо по трудов договор, с най–малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит сключен с „Макроадванс“ АД. Според клаузата на чл.10(1) от Договора за заем, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка.

Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и ОУ към договора за потребителски кредит. Не е спорно между страните, че уговорената парична сума е предоставена от ответното дружество на ищеца.

Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки 4 конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.о. /. В случая страните са уговорили при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи на кредитора неустойка. Така предвидената клауза за неустойка за представяне на обезпечение противоречи на чл.21, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение и то едва след като изпадне в забава, когато практически е невъзможно да се осигури обезпечение чрез поръчителство.

Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.