Определение № 1598 от 26.04.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1598 гр. Варна, 26.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100500698 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 132/17.01.2022г по гр.д.№ 12785/2021 на ВРС-30с-в е ИЗМЕНЕН размерът на присъдената с решение № 3499/ 26.07.2019г по гр.д.№ 18476/2018г на ВРС-14св ИЗДРЪЖКА, дължима от ЕМ. АТ. М. ЕГН ********** с пост.адрес: гр. Варна ж.к.„Ч. бл.9 вх.Д ет.2 ап.22, в полза на детето А,,,, Е...... М. ЕГН ********** с пост.адрес: гр.Варна ж.к.„Ч. бл.9 вх.Д ет.2 ап.22, действаща със съгласието на своята майка ЕМ. ИЛ. ДЖ. ЕГН **********, като Е УВЕЛИЧЕН от 160лв на 400лв, считано от 1.09.2021г, до настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн.чл.150 във вр.чл.143 СК; ОСЪДЕН Е ЕМ. АТ. М. да заплати по сметка на ВРС сумата от 232,53лв, представляваща държавна такса, на осн.чл.78 ал.6 вр.чл.69 ал.1 т.7 ГПК, както ида заплати на АД. ЕМ. М. ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка ЕМ. ИЛ.

ДЖ. сумата от 500лв - възнаграждение за един адвокат, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Въззивна жалба вх.№ 6083/31.01.2021г е подадена от ЕМ. АТ. М. , чрез адв.Ив.Влахова, срещу решението на ВРС в частта му, с която е определен размер на издръжката над 200лв до 400лв, като излага следните оплаквания:.

Счита решението за неправилно и необосновано. Съдът в противовес на приложените и събраните по делото доказателства е счел иска за основателен в претендирания размер.

1

Така и не станало ясно на базата на кои факти и обстоятелства РС е приел за основателно да присъди посочения размер на издръжката предвид установения гарантиран минимален доход за дете от 14г до 20г в размер на 300лв.

От събраните по делото доказателства ищцата не успяла при условията на главно и пълно доказване да докаже, че баща й получавал високи доходи, които да покриват претендирания размер на издръжка. Напротив, съгл.чл.143 ал.1 СК „Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето". Претендираният размер е прекомерно завишен с оглед нуждите на детето и възможностите на родителя да заплаща исканата сума. Така и не се установили нужди, по-големи от обичайните за дъщерята А.М.. Не били доказани и други разходи, по-големи от обичайните.

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване средствата за цели извън издръжката. СК не съдържа други ограничения или условия, които да се спазват при определяне размера на издръжката - в този смисъл са разясненията в ППВС 5/30.XI.1981г, т.1.

Съгласно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989г, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г - ДВ бр.32/23.04.1991г, обн.ДВ бр.55/12.07.1991г, в сила от 3.07.1991г/ е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл.27 ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.

Според нормата на чл.143 СК издръжката за непълнолетно лице е безусловна и от първи ред. Дължи се независимо дали родителите са работоспособни и могат да се издържат от доходите си.

Съпоставено с потребностите на нуждаещите се от издръжка, на възраст към датата на постъпилото искане - 17год., при отсъствието на обективни данни за действителните им разходи при задоволяване на обичайни, присъщи за съответното място нужди, задължението на другия родител следва да бъде определено към границата на задължителния минимум по правилото на чл.142 ал.2 СК .

На дълго и на широко в обжалваното решение съдът обяснявал какви разходи били 2 необходимо за издръжката на дете на 17г - дрехи от горе до долу, обувки всякакви видове, аксесоари- всякакви видове, та чак до пари за рождените дни на приятели. Останало неясно защо бащата трябвало да бъде натоварен с всички тези разходи; защо било необходимо да плаща за чужди рождени дни, за 10 вида обувки, за 1000 вида дрехи. Така и останало неясно от решението на РС какво трябва да означава „обувки и дрехи от „приемливо качество" .

Това било абстрактно понятие, за което все още нямало легална дефиниция в ГПК и СК. За съда приемливо качество може да са марки „Guess", „Adidas", "Nike", "Massimo Dutti", а за обикновения човек, като въззивника и неговия процесуален представител, да са „Zara", "Mat star", "LC Waikiki". Откъде съдът установил в своите мотиви, че едни дънки са 70лв, едни обувки - 500лв, блузи и якета - 900лв. При една бърза справка в он-лайн магазините или търговските центрове дънки, отговарящи на потребностите на 17-годишно момиче, могат да се закупят за 30-40лв именно от магазините, от които пазаруват нейните връстници — „Bershka", "Stradivarius", "Caliope". Нима трябвало бащата Е.М. да бъде принуждаван да купува именно дрехи и обувки за „висшата класа". Защо трябва дрехите и обувките на детето да са по стандарт, определен от съда. Така и не ставало ясно от обжалваното решение защо само единият родител трябва да носи отговорност за закупуването на тези неща, а другият родител е привилегирован и той само трябвало да получава.

Оспорва и записаното на л.11 от решението, че общата сума за отглеждането на „Мартин“ годишно била в размер на 9672лв или 765лв месечно. Тази сума включва ли ток, вода, такса за интернет, парно отопление, храна или представлява само джобни пари за харчене?! Така и не можело да се разбере. Не можело да се разбере за кой „Мартин" ставало въпрос, след като по делото такова лице не участвало.

Излага още, че в момента в България имало много тричленни и четиричленни семейства, които се издържали общо със сума от 765лв, каквато съдът присъжда за едно невръстно момиче на 17год., което нито заплаща наем, нито ток, нито вода, нито трябва да изхранва някой друг.

Така и не ставало ясно откъде съдът се е сдобил с такава информация, за я да излага подробно в своите мотиви за разходите на детето с цифри и видове, предвид факта, че липсват входно-изходни данни в ИМ за тези неща.

РС не е взел под внимание и високите доходи на майката, които са над средния размер за страната. Е.Д. работи в Окръжна прокуратура Варна и може би това е допринесло и за постановяването на такова решение.

Не може да приеме факта, че с доход от 2 900лв, като се махне заемът от 671,56лв, с оставащи 2228лв за майката Д., ще осъди бащата Е.М. с доход от 650лв да заплаща издръжка в размер на 400лв. Тогава какво ставало с хипотезата, предвидена от законодателя в чл.142 СК, където изрично било записано, че издръжката се определя съобразно възможностите на родителя. Как така съдът ще определи, че Е.М. ТРЯБВА ДА ИЗКАРВА ЧИСТ МЕСЕЧЕН ДОХОД в размер на 1600лв. Не може съдът да изгражда решението си въз основа на предположения, а на базата на доказателства. След като имало представени доказателства за месечен доход в размер на 650лв и трудов договор на ответника как РС и на базата кои 3 факти и обстоятелства налага на въззивника, че трябва да изкарва 1600лв месечно, след като доходът му от 650лв бил недостатъчен. В своето решение съдът не посочва каква работа, къде и как да започне да работи Е.М., за да получава заплата от 1600лв.

Така и не са доказани по делото постоянните, неотложни и приоритетни нужди на А.М., изложени в решението. Кое било неотложно - представените касови бонове от магазин “Jumbo" за торбички и балони. Недопустимо е да бъде принуждаван един трудоспособен човек, намерил си нормална работа /каквото и да има предвид съдът за нормална работа и кои работи са нормални и кои ненормални/ да изнемогва за да задоволи високите изисквания на ищцата.

От събраните по делото доказателства така и не се установило А.М. да има по-големи нужди от обичайните за тази възраст. Коренно се различавали и си противоречали дадените показания от приятеля на ищцата и писменото становище, изразено от А.М.. Ищцата отрича да ходи при баща си ежеседмично по няколко пъти и отрича същия да я е водил на физиотерапия. В противовес с тези твърдения са дадените обяснения от приятеля на М..

Същия в с.з. заявил, че допреди настоящото производство по 3 пъти в седмицата ходели на гости у ответника. Същият им предоставил за ползване своя автомобил. Всяка сряда ходели на басейн, който се заплащал от Е.М.. По три пъти на седмица Е.М. водел ищцата на физиотерапия за болките и в кръста.

От водените от наша страна свидетели се установява, че грижите на Е.М. към дъщеря му не се изчерпвали единствено и само с плащането на издръжка от 160лв и няколко вечери месечно. Напротив, всяка седмица Е.М. се виждал със своята дъщеря, винаги когато е поискала нещо, й било купувано или били давани пари, за да си го купи.

От представените касови бонове, така и не се установява същите да са били в полза на А.М.. Защо е необходимо ищцата да притежава скъпи маратонки и бащата да й угажда за всяка прищявка. Недоказани останали и твърденията на ищцата, че евтините маратонки й образували пришки и за това трябвало да носи по-скъпи. Би било редно съдът за назначи експертиза, която да отговори на въпроса от колко лева нагоре маратонките не правят пришки на краката, за да се знае какви маратонки Е.М. да купува на дъщеря си.

От събраните по делото доказателства се установи, че ежемесечно Е.М. плащал телефона на дъщеря си в размер на 21лв. Наред с горното, преди година, поради влошено здравословно състояние на А.М. единствено и само ответникът ходел с нея по лекари, плащал прегледите и манипулациите. Дъщеря му имала имала израстък на главата, който бил премахнат оперативно във Военна болница-Варна при доц.д-р Йоланда Заякова, д.м., ръководител на Клиника по термична травма и пластична хирургия към „МБАЛ-Варна“ ВМА. Нито Е.Д. била ходила по прегледи с детето, нито била заплащала лечението.

Било тежко за един баща да чете в ИМ и в становището, че нищо не бил направил за дъщеря си при положение, че той бдял над нея, бил е с нея навсякъде, държал я за ръката по време на операцията и след това.

От събраните по делото доказателства се установява, че не ответникът получавал 4 високи доходи, а майката на ищцата; по справка - чисто 2 800лв. Няма как да твърдиш в своята ИМ, че ответникът получавал пари в плик при положение, че същият бил на трудов договор и от приложената справка получавал минималната работна заплата. Има сключени два договора за кредити както следва - по Програма за гарантиране от ББР на безлихвен кредит в помощ на хора с месечни вноски в размер на 125лв и Договор за жилищен кредит от 19.02.2021г с месечна вноска 182,50лв.

Излага още, че ищцата не доказва при условията на главно и пълно доказване, че представените касови документи за закупени очила, дрехи и др., общо 20бр, били изразходвани за задоволяване на нуждите на А.М., а, напротив, можело да са касови бонове на майката или нейна приятелка или близка. На касовите бонове били отразени само артикулите - дамски дрехи, дамско бельо, дамски боти, дамски обувки. Как и по какъв начин се установява и доказва, че тези дрехи са били закупени именно за А.М..