Решение № 2376 от 23.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2376 гр. Варна, 23.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110110394 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от П. Х. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: В., ж.к. Ч. № * срещу „С. К.“ ООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., Р. С., ул. С. № * иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № * г. поради противоречие със закона съединен в условията на евентуалност със следните искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за прогласяване на клаузата за нищожна поради заобикаляне на закона, с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на клаузата за нищожна поради накърняване на добрите нрави, с иск с правно основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на клаузата за нищожна поради неравноправност на онование вр. 143, ал. 1, предл. 5 от ЗЗП, с иск с правно основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на клаузата за нищожна поради неравноправност на онование чл. 143, ал. 1, предл. 19 от ЗЗП, с иск с правно основание чл. 21, ал.1 от ЗПК за прогласяване на клаузата за нищожна поради заобикаляне на чл. 19, ал.1 от ЗПК, с иск с правно основание чл. 21, ал.1 от ЗПК за прогласяване на клаузата за нищожна поради заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК.

В исковата молба ищцата твърди чрез адв. Т. Ч. от АК - Бургас, че ответникът е предоставил в заем сумата от 1000,00 лв. по Договор за потребителски кредит № * г., срещу задължението да върне сумата от 1237,99 лв. на десет погасителни вноски - три по 33,38 лв. и седем по 162,55 лв. при ГЛП 40.05 % и ГПР 48.26 %. Сочи се, че в клаузата на чл. 11 от договора била уговорена неустойка в размер от 1112,01 лв. за неизпълнение на задължението по чл. 5 за предоставяне в тридневен срок от сключване на договора на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство на две физически лица, които следвало да отговарят на неизпълними условия, като осигурителен доход от седем пъти минималната работна заплата. Неустойката се начислява автоматично и кредитополучателят не се уведомява за нейната дължимост, като е включена в месечните вноски. Сочи, че клаузата на чл. 11 от договора е нищожна като противоречаща и заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави с оглед уговорката, че кредитополучателят се счита за уведомен за нейното начисляване още с подписване на договора, към който момент нейната 1 дължимост и изискуемост още не е настъпила. Сочи се, че клаузата противоречи и на чл. 33 от ЗПК, тъй като съставлява санкция за неизпълнение, но не на основното задължение и съставлява на практика допълнително възнаграждение. На следващо място се сочи, че клаузата е нищожна и поради неравноправност на основание чл. 143, т.5 от ЗЗП, тъй като неустойката е необосновано висока и значително надхвърля неизпълнението по договора и размера на отпуснатия кредит, като се сочи нищожност и на основание чл. 143, т.5 от ЗЗП доколкото нахдвърля размера на отпуснатия кредит. Сочи, че неустойката излиза извън присъщата и функция и съставлява неоснователно обогатяване. Поддържа се, че клаузата на чл. 11 от договора не е индивидуално уговорена, а бланкова и предварително изготвена и кредитополучателят не може да влияе върху нейното съдържание. Твърдо се, че клаузата заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал.1 от ЗПК, тъй като не е включена в годишният процент на разходите, както и тази чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като надвишава пет пъти размера на законната лихва. Излага, че последното съставлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Прави искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „С. К.“ ООД , редовно уведомен не е подал отговор на исковата молба, като е предявил срещу П. Х. Н. обективно - кумулативно съединени насрещни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждането на първоначалния ищец да заплати на първоначалния ответник следните суми: сумата от 870,83 лв., представляваща падежирала и предсрочно дължима главница по Договор за потребителски кредит № * г.; сумата от 99,25 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 16.05.2023 г. - 18.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата и възнаградителната лихва , считано от датата на подаване на насрещната исковата молба - 28.09.2023 г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищецът твърди чрез юрк. Цв. Б., че с ищцата действително са страни по договор за заем с твърдяните в исковата молба параметри. Сочи, че съгласно чл. 6, ал.3 от договора в случай на забава или неизпълнение на задълженията по договора кредитът става предсрочно изискуем. Излага, че ищцата не е заплатила вноски № 5 до № 9 включително, поради което считано от 16.05.2023 г. за кредитора е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, в която връзка моли насрещната искова молба да се счита за уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на непадежиралия остатък от главницата. Сочи, че размерът на заължението на ищцата за възнаградителна лихва възлиза на 99,25 лв. за периода от 16.05.2023 г.- 18.09.2023 г., а за главница общо на 870,83 лв. По изложените съображения моли за уважаване на насрещните искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по насрещните искове е депозирала отговор, с който ги оспорва изцяло по основание и размер. Сочи, че договорът е недействителен на основание чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, а клаузата на чл. 11, ал. 1 е нищожна на заявените с исковата молба основания. Сочи, че до 04.05.2023 г. е изплатила по кредита 1170,00 лв. и при съобразяване на чл. 3, ал. 1, т. 12 от договора е налице остатък от 67,99 лв., до който размер искът е основателен. Поддържа, че кредиторът е отнесъл сумата от 749,76 лв. за погасяване на задължението по нищожната и неравноправна клауза неустойка, поради което сочи, че следва да бъде приспаднат от главницата. Сочи, че договорът е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като в ГПР не е включен размерът на неустойката, съответно не е посочен действително прилагания между страните ГПР. По изложените съображения моли за отхвърляне на насрещните искове.

В о.с.з. страните не се явяват, не се представляват, ищецът поддържа изразената позиция по спора с писмена молба докладвана от съда.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По главния и евентуалните искове:

По предявения главен иск ищецът следва дa установи в условията на пълно и главно доказване, че страните по делото са страни и по Договор за потребителски кредит № * г., както и наличието на посочените в исковата молба основания за нищожност на неусточената клауза на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № * г.

В случая по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представения по делото в препис двустранно подписан договор се установява, че страните са 2 сключили Договор за потребителски кредит № * г. при размер на отпуснатия на ищцата кредит от 1000,00 лв., срещу задължение за връщане на сумата от 1237,99 лв. на десет погасителни вноски - три по 33,38 лв. и седем по 162,55 лв. при ГЛП 40.05 % и ГПР 48.26 %. Отново от представения препис от договор се установява, че в чл. 3, ал.1, т. 9 и чл. 5 от него страните са уговорили предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора – поръчител или банкова гаранция. Угов oрени са и следните условия, на които следва да отговаря обезпечението: 1) безусловна банкова гаранция от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора; 2) поръчителство на едно или две физически лица, с осигурителният доход не по-малко от 7 пъти, съответно 4 пъти размера на минималната работна заплата за страната, да не са поръчители по други договори за кредит с кредитора или неизправни платци по такива, както и да нямат кредитен рейтинг различeн от редовен и да представят служебна бележка удостоверяваща размера на получавания доход. В чл. 11 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението по чл. 5, кредитополучателят дължи неустойка във фиксиран размер от 1112,01 лв., платима на вноски.

Доколкото процесният договор за кредит се явява частна хипотеза на заема за послужване, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за валидното му възникване е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи. В тази връзка по делото е изслушано неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, което сочи, че в деня на подписване на договора на ищеца е изплатена в брой сумата от 1000,00 лв., съгласно договореното в клаузата на чл. 4, ал.1, както и че по кредита са извършени погашения от общо 945,00 лв. Последното обстоятелство, съдът кредитира като сигурно извънсъдебно признание чрез конклудентни действия, че е получил заемната сума, следователно се установява нейното усвояване, още повече, че с поставяне на подписа си в договора кредитополучателят се е съгласил с текста на клаузата на чл. 4.1 и така е декларирал, че я е получил.

С оглед на горната доказателствена съвкупност и предвид липсата на спор по валидността на изявленията на страните по сключване на договора, усвояването на заетата сума и извършването на частични погашения, съдът приема за доказано валидното възникване на заемно правоотношение за сумата от 1000,00 лв., като спорът по делото се концентрира по отношение валидността на неустоечната клауза на чл. 11 , предвид твърденията за нейната нищожност на различни основания. В тази връзка независимо от заявената от ищцата поредност на главния и евентуалниите основания, всяко от които съставлява отделен иск за нищожността на процеснат клауза, същите следва да бъдат разгледани в поредност определена служебно от съда според тежестта на порока, като се започне от противоречието със закона (в този смисъл Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д.

№ 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 244/16.04.2013 по ч.гр.д. № 2572/2013 г. на ВКС, ІV г.о. и др.).

По главния иск ищецът твърди, че клаузата на чл. 11 е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона, като единствената конкретно посочена в исковата молба законова норма, с която колидира резпоредбата на договора, е тази на чл. 33 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Съдът намира, че в случая не е налице твърдяното от ищеца противоречие със закона, по следните съображения:

Нормата на чл. 33 от ЗПК урежда последиците от забава на изпълнението на главното задължение за връщане на заетата сума и заплащане на договорената възнаградителна лихва.

Същевременно по своята характеристика задължението за предоставяне на обезпечение въведено в чл. 11 на договора, представлява непарично задължение. Следователно, макар и двете задължения – законната лихва и неустойката по чл. 11, да съставляват санкции за договорно неизпълнение, то те се дължат при неизпълнение на различни задължения.

Респективно императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК е неотносима към валидното договаряне на неустоечната клауза, доколкото се активира при фактически състав, който не колидира с визираната от ищеца законова забрана. След като не е налице соченото от ищеца противоречие със закона, то главният иск за прогласяване на нейната нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да се отхвърли.