Определение № 1900 от 09.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1900 гр. Пловдив, 09.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500852 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.423 ал.1 т.1 от ГПК.

Постъпило е от И. Б. К., ЕГН – **********, в качеството на длъжник, чрез адв.Р. Н., Възражение с вх.№ 16578/13.02.2024г., ведно с допълнителни уточнения, направени с Молба с вх.№ 22140/27.02.2024г. и Молба с вх.

№27434/12.03.2024г., във връзка с дадени указания с Разпореждане № 6121/28.02.2024г. и Разпореждане № 1841/07.05.2024г. на Районен съд, XXIV гр.с., с които се твърди, че Заповед № 5014/24.07.2023г., изд. на осн. чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 2719/2023г., не му е била връчена редовно, въпреки, че е налице върната обратна разписка, подписана от работодател, с оформяне от ЧСИ, и опити за призоваване на друг адрес в гр.П., ул.“****“. Това станало, въпреки, че по изп.д.№ 459/2023г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823, имало налична справка, от която е видно, че в последните три години имал постоянен/настоящ адрес в с.С., който не бил променян. Позовава се на разпоредбите за поредност на връчването с приоритет на личното връчване на осн. 45 от ГПК, а едва след това приложение на останалите хипотези по чл.46 ал.1 и ал.2 от ГПК. Посочва също, че седалището и администрацията на работодателя се намират в гр.****, докато работното му място по трудовото 1 правоотношение било в гр.П., което било и прекратено. Моли да се приеме Възражението на осн. чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, ведно със законните последици.

Въззиваемата страна „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, в качеството на взискател, чрез адв.Х. И., депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло твърденията, направени с Възражението, ведно с допълнителните писмени уточнения, като счита, че е налице надлежно връчване на заповедта по чл.417 от ГПК и на следващо място - че същото е и просрочено, тъй като е подадено извън едномесечния срок по чл.423 от ГПК.

С Разпореждане № 1841/07.05.2024г. въззивният съд констатира, че за целите на проверката на въведените твърдения и оспорвания на двете насрещни страни, е необходимо да се изиска и приложи препис в цялост на изп.д.№ 459/2023г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823, поради което производството е било насрочено.

В открито съдебно заседание на 24.06.2024г. съдът приложи по делото изпратеното в цялост заверено копие на изп.д.№ 459/2023г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, след запознаване с доводите и възраженията на страните, както и с материалите от изпратеното в цялост изп.д.№ 459/2023г., констатира следното:

Изп.д.№ 459/2023г. е образувано по молба на „Юробанк България“ АД против И. Б. К. с приложени изпълнителен лист № 4322/24.07.2023г. и Заповед № 5014/24.07.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадени по ч.гр.д.№ 2719/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с.

С Възражение с вх.№ 16578/13.02.2024г. и като неразделна част допълнителни уточнения, направени с Молба с вх.№ 22140/27.02.2024г. и Молба с вх. №27434/12.03.2024г., във връзка с дадени указания с Разпореждане № 6121/28.02.2024г. и Разпореждане № 1841/07.05.2024г. на Районен съд, XXIV гр.с., се излагат доводи, че по делото е приложена ПДИ с изх.№ 13392/08.11.2023г., ведно с приложение Заповед № 5014/24.07.2023г., изд. на осн. чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 2719/2023г., която, според записаното, му била връчена на 24.11.2023г. чрез работодател „Брадърс комерс“ ООД, гр.Стара Загора.

2

Длъжникът И. Б. К. възразява срещу тази констатация за връчване на заповедта и поддържа, че е прекратил трудовото си правоотношение с този работодател на 14.12.2023г. и до момента на напускането не му е било връчван никакъв документ. Уточнява също, че работното му място за изпълнение на трудовото правоотношение е било в гр. Пловдив, а седалището на работодателя и администрацията му се намират в гр. С.. Допуска, че е възможно в деловодството на работодателя да е получен някакъв документ, но такъв на него не му е бил връчван. Документите за прекратяване на трудовото правоотношение са му били предоставени в Пловдив от представител на работодателя и той ги е подписал лично. В случай, че е имало за връчване документ, работодателят е щял да му го връчи към онзи момент.

На следващо място, длъжникът И. Б. К. поддържа, че има постоянен и настоящ адрес в с. С., който не е променян в последните три години. Прави възражение за спазване на поредността на връчване съгласно разпоредбите на чл. 45 от ГПК и чл. 46 и сл. от ГПК.

Твърди, че от справката, която бил направил по изпълнителното дело установил, че през цялото време са му били правени опити да му бъде връчено съобщение на адрес в гр. Пловдив, на ул. „***", въпреки наличните данни, че постоянният и настоящ адрес му е в с. С.. За изпълнителното дело научил, след като разбрал, че е наложена възбрана върху недвижимия имот в с.С..

Също така, длъжникът твърди, че за образуваното изп.д.№ 459/2023г. узнал, след като установил, че има запор на банковата сметка. Направил справка на 15.01.2024г. по изп. дело и подал Възражение с вх.№ 16578/13.02.2024г.

Въззивният съд установи от преписката по изп.д.№ 459/2023г., че съдебният изпълнител е приложил Справка – НБД Население с вх.№ 19116/24.10.2023г., 14,17 часа /на л.19/, от която е видно, че настоящият адрес на И. Б. К. е в гр.Пловдив, ул.“****, а постоянният адрес в с.С., ул.“***-А.

Съдебният изпълнител е изпратил ПДИ с изх.№ 13392/08.11.2023г. чрез „Брадърс комерс“ ООД, гр.Стара Загора, с което е допуснато нарушение на основните правила за връчване на съобщения и призовки. Съгл. чл.45 /Доп.

ДВ, бр.110/2020г./ от ГПК – Съобщението се връчва лично на адресата.

Съобразно чл.38 ал.5 от ГПК – Когато не може да се извърши връчване по ал.1-3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на 3 такъв – на постоянния. В конкретния случай, ПДИ с изх.№ 13392/08.11.2023г.

/на л.92 по преписката/ е изпратена за връчване на настоящия адрес, но според информация на съседите К.и, търсеното лице е продало ап.4 от 4 – 5 години.

Тази информация е потвърдена и от направената справка в АВписванията – Пловдив, както и при опита за връчване на Съобщение за налагане на запор с изх.№ 14612/05.12.2023г. /на л.106 по преписката/, като според домоуправителят Д. И. търсеното лице не живее на адреса, а собственик на ап.4 е Н. Г..

На следващо място, няма данни, че работодателят е връчил ПДИ, ведно със заповедта на длъжника, а и също така, е приел книжата, без да е записано поето задължение за връчването им на лицето.

С Разпореждане № 2921/06.11.2023г. е наложена възбрана на имота, собственост на И. Б. К., в с.С., няма писмени данни за узнаването на това обстоятелство от длъжника. Ето защо, относими остават изводите за неспазване на процедурата по връчване на ПДИ, ведно с приложение процесната заповед, както и за спазване на едномесечния срок за подаване на настоящето Възражение с вх.№ 16578/13.02.2024г. по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК от узнаването на заповедта за изпълнение, което в случая съгласно представената Справка за образувани изпълнителни производства е обозначена с изх. № 688/15.01.2024г. /на л.15 по възз.ч.гр.д.№ 852/24г./.

Възражение с вх.№ 16578/13.02.2024г., ведно с допълнителни уточнения към него, направени с Молба с вх.№ 22140/27.02.2024г. и Молба с вх. №27434/12.03.2024г., подадени от длъжника И. Б. К., ще бъде прието от съда, на осн. чл.423 ал.1 т.1 от ГПК; ще бъде спряно изпълнението на заповедта и ще бъде върнато делото на РС – Пловдив за продължаване на процедурата за даване на съответните указания към заявителя, на осн. чл.415 от ГПК.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Приема на осн. чл.423 ал.1 т.1 от ГПК Възражение с вх.№ 16578/13.02.2024г., ведно с допълнителни уточнения, направени към него с Молба с вх.№ 22140/27.02.2024г. и Молба с вх. №27434/12.03.2024г., подадени 4 от И. Б. К., ЕГН – **********, чрез адв.Р. Н., против Заповед № 5014/24.07.2023г., изд. на осн. чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 2719/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIV гр.с.

Спира изпълнението на Заповед № 5014/24.07.2023г., изд. на осн. чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 2719/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIV гр.с., въз основа на която е издаден изпълнителен лист № 4322/24.07.2023г. и е образувано изп.д.№ 459/2023г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823.

Връща делото на РС – Пловдив, XXIV гр.с., за даване указания на заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК – че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства затова /за изпълнение на указанията/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5