Решение № 590 от 05.11.2025, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 1267/2024
- Вид
- Решение № 590
- Подписан
- 05.11.2025
- Състав
- Даниел Нинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.24 · Закон за наследството
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл.323 ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 590 гр. Видин, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниел Н. Д. при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Д. Гражданско дело № 20241320101267 по описа за 2024 година
Ищецът Ц. И. Ц. от гр.***************,ЕГН ********** е предявил против Р. А. И. от гр.********** ,ЕГН ********** ,установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Твърди се от ищеца,че е единствен наследник по закон на своите родители:- А. С. И., ЕГН: ********** починала на 20.12.2020 г. /акт за смърт № ****/ 21.12.2020 г. издаден от община Видин/ и И. Ц. И., ЕГН: **********, починал на 01.02.2022 г. /акт за смърт №****/ 02.02.2022 г. издаден от община Видин/.
Сочи,че в наследство от майка му е придобил недвижим имот в гр.Видин, общ.Видин, находящ се на адрес: ***********, представляващ ИМОТ с идентификатор ********,и който имот притежава на основание наследяване по закон, като наследник на неговата майка А. С. И., която към датата на нейната смърт е притежавала в своя патримониум гореописания недвижим имот,който е придобила като наследник по завещание на И. Х. П., ЕГН: **********, починала на 22.03.2020 г. /акт за смърт №***/22.03.2020 г. издаден от община Видин/, по силата на Нотариално завещание от 04.05.2017 г., съставено с Акт за нотариално завещание ******** от 2017 г. на нотариус 1 рег.№28 Н. А., вписано вх.дв.рег. №9 от 05.05.2017 г. акт *** том I от 2017 г.
Излага, че този имот е бил собственост на покойния син на завещателката А.И. Х., ЕГН: **********, който е починал през 2017 г. и единствен наследник му е била неговата майка И. Х. П., а нейн наследник по завещание се явява майка на ищеца А. С. И..
Поддържа, че той и неговото семейство се настанили да живеят в този имот още приживе на завещателката И. Х. П.,и с нейно съгласие направили основен ремонт на жилището на стойност около 10 хиляди лева, като живяли в процесното жилище до смъртта на бащата на ищеца, след което се изместили в бащиния имот, находящ се на адрес: гр.************.
Излага, че и брат му С. И. Ц. починал на 12.08.2020 г. от което събитие състоянието на майка му се влошило и няколко месеца след него починала и тя. Баща му започнал да подготвя документите за изваждане на нотариален акт по завещанието, но скоро след нейната смърт и той се разболял и починал и така починали всички от семейство му, като до ден днешен няма документ за собственост за този завещан имот и единствено може да се легитимира със самото нотариално завещание и удостоверенията за наследници.
Сочи, че след смъртта на завещателката винаги са демонстрирали своето право на собственост, упражнявали са го явно и спокойно, непрекъснато и ненарушавано и без никой да им пречи или оспорва. Като се върнали в дома на родителите му, имали намерение да пуснат процесната гарсониера под наем, за да си помагат финансово, защото имат три деца и изнемогват на минимални заплати.
Твърди, че в началото на месец май 2024 г. се е явило лице, което се представило за дъщеря на ответницата и обявила, че има пълномощно от нея и че майка й е наследник и собственик на имота. Останали крайно изненадани, защото никога не са предполагали, че може да има наследници, защото бабата била без роднини. Без тяхно знание дъщерята на ответницата е дошла с още хора, сменили са патрона на входната врата на жилището, казала на съседите, че майка й е собственик и че е дошла да пусне имота за продажба.
Действително проверили и се установило, че жилището е обявено за продажба от агенция за недвижими имоти. Свързал се с нея по телефона, уведомила ги, че имат един ден да си изнесат багажа, при което ищецът отговорил, че има завещание и че този имот е негов.
2
Поддържа, че проверили в общината и действително установили, че майка му не е била вписана, нито завещателката, а имотът се води още на нейния син А.И. Х.. Ответницата се легитимира като някаква далечна родственица на това лице и като такава се вписала в Община Видин-МДТ, и като собственик на имота.
Сочи, че действията на ответницата да смени патрона и да му отнеме владението на жилището са самоуправни, поради което подал жалба в Районна прокуратура - Видин, по която се извършва предварителна проверка относно действията на ответницата.
Иска се от Съда, след като се установи, че ищецът е изключителен собственик на следния недвижим имот: в гр. **********, който притежава на основание наследяване по закон и нотариално завещание, направено от предишната собственичка и праводателка И. Х. П., ЕГН: **********, починала на 22.03.2020 г. /акт за смърт №***/22.03.2020 г. изд. от Община Видин, в полза на неговата майка А. С. И., да ОСЪДИ ответницата Р. А. И., ЕГН: **********, да му отстъпи собствеността и предаде владението на гореописания недвижим имот.
Претендират се и направените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответницата не е постъпил писмен отговор на исковата молба.В хода на производството е оспорен подписа на ответницата,положен в съобщението от 26.08.2024 г.,касаещо връчването на исковата молба и приложенията,като от заключението по назначената, в тази връзка, съдебно-графична експертиза,което съдът е приел за обективно и правилно, се установява,че подписа е на ответницата Р. А. И...
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба и с оглед на събраните по делото доказателства , намира за установено следното от фактическа страна: -не е спорно по делото ,че А. С. И. и И. Ц. И. са родители на ищеца. От приложените удостоверния за наследници е видно ,че А. С. И., ЕГН ********** е починала на 20.12.2020 г. /акт за смърт № ****/ 21.12.2020 г. издаден от община Видин/ и И. Ц. И., ЕГН: **********, починал на 01.02.2022 г. /акт за смърт №****/ 02.02.2022 г. издаден от община Видин/.
Видно от ангажираното Нотариално завещание от 04.05.2017 г., съставено с Акт за нотариално завещание ******** от 2017 г. на нотариус рег.
№28 Н. А., вписано вх.дв.рег. №9 от 05.05.2017 г. акт *** том I от 2017 г. И. Х.
3
П., ЕГН ********** завещава на А. С. И., ЕГН ********** движимо и недвижимо имущество. цялото си
Съгласно препис-извлечение от акт за смърт №***/22.03.2020 г. ,издаден от община Видин, И. Х. П., ЕГН ********** е починала на 22.03.2020 г.,като по този начин А. С. И., ЕГН ********** се явява нейн наследник по завещание.
От нот.акт ***,т.III,нот.д.№ ***/1980 г.на съдия при Районен съд-Видин е видно,че И. Х. П. дарява на синът си А.И. Х. следния свой апартамент, индивидуална собственост ,находящ се в гр.********* ,със застроена площ от 39.90 кв.м. ,като същият съгласно приложената схема от СГКК-Видин от 2024 г. представлява ИМОТ с идентификатор ********. с адрес: ***********,с вписан собственик А.И. Х..
От писмо на Община Видин-ДМДТ от 17.05.2024 г. до ищеца се установява,че като собственик на имот с идентификатор ******** се води Р.
А. И./ответницата/.
Не е спорно по делото,че А.И. Х. е починал на 27.02.2017 г. ,което е видно и от ангажираното удостоверение за наследници изх.№ ******* от 14.05.2024 г. ,издаден от Община Видин.От същото се установява и че ответницата е негов далечен роднина.
По делото е приложено копие от постановление на РП-Видин от 18.07.2024 г.по преписка вх.№1694/2024 г. ,от което се установява,че Ц. И. Ц. е подал жалба на 20.05.2024 г.,в която е посочил,че преди около две седмици Р.
А. И. и нейната дъщеря ,били сменили патронника на входната врата на жилището,в което той и неговото семейство са живеели ,находящо се в гр.********. След извършени следствени действия прокурорската преписка е прекратена като е отказано образуването на досъдебно производство с мотиви,че липсват достатъчно данни за извършено престъпление по чл.323 ал.1 НК и че спорът относно собствеността на имота следва да се реши по реда на гражданското законодателство.
По делото са събрани гласни доказателства,като от показанията на свидетеля Ц.а/съпруга на ищеца/ се установява, че ищецът се е установил да живее в процесния имот още приживе на завещателката/ И. Х. П./, като с нейно съгласие е направил основен ремонт на жилището и където е живял със семейството си до 2022 г..Свидетелката сочи,че е разбрала ,че апартамента е 4 завещан на майката на ищеца от Иванка ,както и че Ангелина се е грижела за нея.
Излага данни,че нямат ключ от апартамента ,тъй като врата била разбита и сложен катинар ,и че от комшии са разбрали за появата на лице ,което се представя за собственик и което смята да продаде имота. Свидетелката сочи следното: „…Видях, че бравата е разбита и че има сложен катинар. Имаше и лепенки на вратата. Като видях това, не можах да си обясня какво се случва.
Аз разпитах комшиите и после разбрах, че има претенции от друго лице по отношение на този имот, преди не сме знаели. Тя е ходила по институции и във входа, като е предлагала на двама от комшиите да купят апартамента. От комшиите разбрахме, че госпожата има претенции за апартамента. Когато поисках доказателства, тя ми каза, че е собственик и че няма да ми покаже документите. С дъщерята на Р. сме се виждали два пъти след разбитата врата.
Не можем да се разберем. Не желае да предостави документи. Завещанието беше останало при нотариус, когато продадохме къщата.
Премахнат беше патронът и на негово място имаше катинар. Освен гарсониерата и къщата няма друго. Къщата я продадохме и е съборена, сега строят кооперация…“.
Съдът,отчитайки обстоятелството,че свидетелката е съпруга на ищеца, дава вяра на показанията й,тъй като същите са непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, поради което ги кредитира.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от правна страна следното: -с ъгласно чл. 124 ал.1 ГПК. всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на една правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право.
С предявяването на положителния установителен иск за собсвеност се цели защита на спорно право, като се твърди и иска установяване със сила на присъдено нещо, че и щ е ц а притежава това право на собственост по отношение на процесния имот в гр.Видин ,а именно: имот с идентификатор ********. с адрес: *********** .
В случая ,при данните по делото, се установи,че правото на собственост 5 върху цитирания имот принадлежи на ищеца на основание наследяване по закон и нотариално завещание..
Същият е единствен наследник по закон на своите родители А. С. И., ЕГН **********, починала на 20.12.2020 г. и И. Ц. И., ЕГН **********, починал на 01.02.2022 г. .
Майката на ищеца и негов наследодател придобива собствеността върху недвижим имот в гр.Видин, общ.Видин ,находящ се на адрес: ************, който е с идентификатор ********,по силата на нотариално завещение на И.
Х. П., ЕГН **********/ починала на 22.03.2020 г./,изготвено на 04.05.2017 г. с акт за нотариално завещание *** том I рег.№ ***** дело *** от 2017 г. иа нотариус рег.№28 Н. А., вписано вх.дв.рег. №9 от 05.05.2017 г. акт *** том I от 2017 г..
В случая нотариалното завещание отговаря на законовите изисквания/чл.24 ЗН/и с оглед данните по делото поражда последиците си.
Ответницата не е подала писмен отговор,а направеното оспорване не е доказано като не се ангажирани доказателства за невалидност на завещанието.
Действително ,ответницата се явява далечен роднина на завещателката,но нейните права са дерогирани от изразената воля в нотариалното завещание ,като по този начин процесният имот се изключва от формираното наследство и не попада в патримониума на ответницата,а отделно същата не е и наследник с право на запазена част, каквито са само три категории наследници-съпруг, родители и деца.
Във връзка с изложеното се налага извод,че процесният имот принадлежи на ищеца и е негова собственост на основание наследяване по закон и нотариално завещание.
При това положение предявения установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на ищеца се явява основателен и доказан.
Разпечатката съдържа 49 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76b39272-4779-44e9-a95b-9724f9be0bc5