Решение № 264953 от 22.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 874 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С

Решение № 261794 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 3890/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, са отхвърлени предявените от Кооперация „Обединени агенции за недвижими имоти и туризъм“, ЕИК ******** срещу М.С.Д., ЕГН, ********** и С.С.С., ЕГН **********, искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ, за заплащане при условията на солидарност на сумата от 1144.86 лв., представляваща договорено възнаграждение с вкл. ДДС по чл. 6 от договор от 11.12.2015 г., сключен между страните, и сумата от 2289.72 лв., представляваща договорено възнаграждение с вкл. ДДС по чл. 8 от договор от 11.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.01.2019 г. до окончателното плащане.

Срещу така постановеното решение, с което предявените искове са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от ищеца, в която са развити съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени. Въззивникът твърди, че по делото е безспорно установено наличието на облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за посредничество от 11.12.2015 г. Счита, че от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът добросъвестно е предприел всички необходими действия за изпълнение на задълженията му по така постигнатото с ответниците договорно съглашение. Изразява несъгласие с възприетото от първоинстанционния съд, че покупко-продажбата на процесния имот е в резултат на осъществената от служител на друга агенция за недвижими имоти дейност, а не вследствие на активното поведение на ищцовото дружество, в който смисъл твърди, че действията на изпълнителя по договора за посредничество, осъществени чрез негов представител, са били напълно последователни и насочени към удовлетворяване интересите на възложителите. Поддържа, че действията на дружеството-ищец в изпълнение на задълженията му по договора за посредничество, не са взети предвид от районния съд при постановяване на крайния му акт.

Оспорва възприетия от първостепенния съд извод, че не посредничеството на ищеца е довело до сключването на прехвърлителната сделка на процесния недвижим имот с доводи, че посредническата агенция е изпълнявала задълженията си по договора коректно, добросъвестно и в съответствие със закона, а действията на ответниците и на техните съдоговарящи целят единствено увреждане интересите на кооперацията. Неправилно според ищеца районният съд е приел и, че обстоятелството, че представител на ищеца е организирал оглед с клиенти за евентуална покупка на имота, не води до извод, че по тази причина купувачите са проявили интерес към обекта и затова са го закупили, а също и че ответниците не са имали представа кои са в действителност тези лица. Релевират се и оплаквания, че първоинстанционният съд е разгледал повърхностно повдигнатия пред него правен спор, като не са отчетени според жалбоподателя обстоятелствата, че представеният договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 01.10.2017 г., е сключен между друга посредническа агенция „Т.П.“ ООД и лицето М.З., което е в брак с А.З., подписал такъв договор тъкмо с ищеца, с което се целяло накърняване интересите на дружеството. Не бил взет предвид от районния съд и фактът, че ответниците не са уведомили своевременно ищеца, че вече са продали имота, както и че са изпратили уведомление за прекратяване на сключения помежду им договор за посредничество близо половин година след извършване на прехвърлителната сделка. Навеждат се доводи, че първостепенният съд не е обсъдил и въпроса защо след като осъществената покупко-продажба на въпросния имот е от дата 24.11.2017 г., то плащанията по фактура от 16.12.2017 г. и платежно нареждане за сумата от 1270 лв. от 20.12.2017 г., са извършени близо месец след финализиране на сделката. Предвид това в жалбата се поддържа, че с поведението си ответниците са нарушили разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗД, и обстоятелството, че в договора за посредничеството не е включена уговорка за изключителни права единствено ищцовото дружество да предлага и продава недвижимия имот, не означава, че възложителите могат да действат недобросъвестно. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.

1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите М.С.Д. и С.С.С..

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно.

По допустимостта на атакуваното решение, въззивният съдебен състав, счита, че независимо от погрешно дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявените искове, доколкото като такава е посочена чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ, вместо правилното правно основание на претендираните от ищеца вземания - чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, решението не е недопустимо. В тази връзка следва да се посочи, че според константната практика на ВКС, когато в решението си съдът разглежда спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, определяйки погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В този случай, съдът е определил неправилно правната норма, регулираща спорното правоотношение, което рефлектира върху правилността на постановения съдебен акт. Дадената неправилна правна квалификация съставлява нарушение на материалния закон, което след констатацията му следва да бъде поправено във въззивната инстанция. Ето защо правилната правна квалификация на претендираните от ищеца вземания е чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ и чл. 92 ЗЗД. Отделно от това следва да се посочи, че видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд е разгледал тъкмо заявените в исковата молба фактически обстоятелства, обсъдил е въпросите, както за дължимостта на претендираното от ищеца възнаграждение по чл. 6 от договора за посредничество, в размер на 1144,86 лв., така и търсената сума от 2289,72 лв., представляваща неустойка по чл. 8 от него, изследвал е релевантните за спорното право обстоятелства, поради което в съответствие с изложените факти, е основал правните си изводи. С оглед изложеното, следва да се приеме, че решението е процесуално допустимо и не са налице основания за неговото обезсилване.

По правилността на решението, въззивният съд намира следното:

СРС, Гражданско отделение, 128 състав е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

За да бъде успешно проведен искът, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

51 ТЗ ищецът следва да установи по безспорен начин, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за посредничество, че е изпълнил възложеното му с договора точно и в уговорените срокове.

Съобразно установеното в задължителната практика на върховната съдебна инстанция, този договор се различава съществено от договора за поръчка, тъй като посредничеството представлява чисто фактическа дейност, изразяваща се в намирането на клиенти, предоставянето на информация относно пазараните цени и качеството на съответния продукт, както и относно други необходими за сделката-предмет на договора данни, в зависимост от спецификата й. Дейността на посредника, който е търговец, посредничещ по занятие за сключването на сделки, съобразно чл. 49, ал. 1 ТЗ, се финализира със сключването на договора за продажба на съответния продукт между възложителя и трето лице, като посредникът не участва в самата сделка. В този смисъл по реда на чл. 290 ГПК са постановени Решение № 236 от 27.02.2012 г. по т. д. № 1048/2009 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС, Решение № 54 от 10.09.2010 г. по т. д. № 267/2009 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС и Решение № 37 от 27.04.2012 г. по т. д. № 1143/2010 г., І-во т. о. на ВКС.

За да се приеме, че възнаграждението на търговския посредник е дължимо, е необходимо да се установи изпълнило ли е ищцовото дружество точно и съгласно уговорките в договора поетото задължение за оказване на съдействие на ответниците при продажбата на описания в договора за посредничество недвижим имот.

За да постанови обжалваното решение, с което предявените искове са отхвърлени, първоинстанционният съд е приел, че страните по процесния посреднически договор от 11.12.2015 г., не са предвидили изключителни права на кооперацията-ищец при евентуална бъдеща сделка на продажба на предложените на пазара имоти, поради което и доколкото ищцовото дружество е било наясно с обстоятелството, че имотите се предлагат и от друга посредническа агенция и въпреки това не е прекратило договора с ответниците, то няма виновно неизпълнение на задълженията на последните по договора им с ищеца, реализирайки покупко-продажба без неговото посредничество. СРС е счел още, че независимо от горното, съобразявайки представените по делото писмени доказателства, а също и гласните такива събрани чрез разпита на свидетеляС., следва да се приеме, че макар ищецът да е извършил фактически действия по посредничество, изразяващи се в намирането на клиенти и организирането на огледи с тях, това не е достатъчно да се обоснове извод, че за ответниците са възникнали задължения, които те не са изпълнили. За да достигне до този извод, първостепенният съд е мотивирал, че ответниците не са имали представа с кого е договарял свидетелятС., като представител на ищеца, нито пък той е успял да убеди купувачите да закупят спорните имоти, доколкото не се е стигнало до преговори между страните по бъдещата сделка, сключване на предварителен договор и др. Възприел е още, че преустановяването на контакт между купувачите на имота и свидетеляС., действащ като представител на посредническата агенция - ищец, съобразено наред и с последвалата покупко-продажба на спорния парцел, осъществена със съдействието на друга агенция за недвижими имоти, е възможен резултат на личните качества на посредника от „Т.П.“ ООД, на способността му да предлага имота и преговаря с потенциалните купувачи, да прилага успешни търговски практики, водещи до финализиране на преддоговорните отношения и пр. В заключение контролираният съд е формирал становище, че предвид липсата на категорични доказателства за това, че ответниците са имали представа кои са лицата, проявили интерес към имота им, съответно липса на ангажирани доказателства за неправомерния начин на свързване на ответниците и купувачите на имота, както и на данни за това, че предприетите именно от служители на ищеца действия, а не такива на трети лица - служителите на „Т.П.“ ООД, са мотивирали купувачите – А. и М.З. да закупят процесния имот, то не може да бъде обоснован извод, че e налице неизпълнение на задълженията на ответниците по договора за посредничество, сключен с ищеца, което да е породило правото му да претендира уговореното по чл. 6 от договора посредническо възнаграждение, както и неустойка в двоен размер на възнаграждението за посредническата дейност, по чл. 8 от него.