Решение № 686 от 13.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Бургас, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър Д. Муртев при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело № 20212120107480 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявена от КР. Г. М., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. И.Н. срещу “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, искова молба, с която се претендира със сила на пресъдено нещо да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 203, 37 лв., представляваща неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 27.04.2012г. до 20.11.2013г. – по абонатен № ***, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2014г. до окончателното плащане, както и сумите 25 лв. разноски по делото за държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист № *** от 26.06.2014г. по ч.гр.д. № ***г. на БРС, поради погасяването им по давност. Ищецът твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист кредиторът е предприел действия за събиране на вземането си и е образувано изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ Р. С. с район на действие Окръжен съд – Бургас. Навеждат се подробни доводи в подкрепа на тезата, че давността по отношение на процесните суми е била прекъсната с издаването на изпълнителния лист на 26.06.2014г. и същата е изтекла на 27.06.2019г., преди образуване на настоящото изпълнително производство.Ето защо предявява иск за установяване недължимост на посочените суми, като претендира да й бъдат присъдени разноските в производството. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника, искът се оспорва като неоснователен с довода, че преди образуване на изпълнително дело № ***г. на ЧСИ Р. С., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Бургас, въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № *** по описса за 2014г. на ЧСИ Н. Г., рег. № ***, с район на действие БОС. Твърди, че в хода на така образуваното 1 производство са били извършени редица принудителни действия, довели до прекъсване на давността, сред които е налагане на възбрана, вписана в Имотния регистър на 30.06.2017г.

Сочи, че информация за всички други изпълнителния действия се съдържат в кориците на изпълнително дело № *** по описа за 2014г. на ЧСИ Н. Г., поради което прави искане да бъде изискано заверено копие от същото като доказателство по делото. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът , чрез процесуален представител адв. Н., поддържа иска и моли за положително произнасяне по него , като претендира за присъждане и сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юрк Б. заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Н. Г., рег.№ *** с район на действие ОС-Бургас се установява, че цитираното изпълнително производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в производството по ч.гр.д. № ***год. на БРС.

Изпълнителния лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение, постановена в производство по реда на чл.410 от ГПК./л.41 от делото/

Изпълнителния лист е издаден в полза на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД против К. Г. М.. /л.41 – гръб и л.96 от делото/. По силата на така издадения изпълнителен лист, длъжникът е осъден да заплати на кредитора следните суми: сумата от 203, 37 лв., представляваща неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 27.04.2012г. до 20.11.2013г. – по абонатен № ***, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2014г. до окончателното плащане, както и сумите 25 лв. разноски по делото за държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение Не е спорно между страните, а и от изпълнителното дело се установява, че същото е образувано по молба от 14.10.2014г. на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД. С молбата, взискателят е възложил на ЧСИ по реда на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. /л.41 от делото/.

С разпореждане на съдебния изпълнител от 19.11.2014г. ТД на НАП е присъединена с удостоверение по чл.191 ДОПК за събиране на публични задължения в размер на 4 211, 89 лв., за което взискателят е бил уведомен с писмо от същата дата /л.45 и 46 от делото/.

Със запорно съобщение изх. № ***/27.11.2014г. отправено до *** е наложен запор върху два броя МПС - автомобил марка *** с ДК № *** и автомобил марка “***” с ДК № ***, собственост на длъжника К.М. /л.47 от делото/.

Със запорно съобщение изх. № ***/27.11.2014г., отправено до “***” ООД, гр. Бургас е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /л.50 от делото/. В отговор на 2 запорното съобщение е получено уведомително писмо изх. № ***г. от работодателя, в който същият ги е уведомил, че длъжникът се намира във временна неработоспособност поради заболяване, с оглед на което не е извършвано превеждане на дължимите суми /л.51 от делото/.

Длъжникът е бил призован да се яви по изпълнителното дело, видно от приложените по изпълнителното дело съобщения, но не е бил открит на адреса Констатирано било, че длъжникът не е посещавал адреса от около една година. Било залепено уведомление. /л.51 53 от делото на БРС /.

Изискани са били справки за открити банкови сметки, в резултат на което по изпълнителното дело е постъпило писмо изх. № *** от 06.07.2015г. изпратено от “***” АД, писмо изх. № *** изпратено от “***” ЕАД и писмо изх. № ***г., изпратено от “***” АД, с което СИ е бил уведомен за притежавани в тези банки банкови сметки. /л.66, л.73-гръб и л.76 от делото/

Със запорно съобщение изх. №***г. отправено до “***” АД е наложен запор на банковите сметки на длъжника. /л.65-гръб от делото/

Със запорно съобщение изх. № ***., отправено до “*** е наложен запор върху банковите сметки на длъжника/л.73 от делото/.

Със запорно съобщение изх. № ***г., отправено до “***” ЕАД е наложен запор върху банковите сметки на длъжника /л.76-гръб/.

Постъпили са съобщения от третите лица до СИ на основание чл.508 от ГПК, от които е видно, че не са оспорили наложения запор./л.66, л.76 и л.78 от делото на БРС/.

На 10.03.2017г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с искане да бъде наложена възбрана върху принадлежащи на длъжника недвижими имоти. Към искането е била приложена справка от Служба по вписванията по персоналната партида на длъжника, видно от която към датата 10.03.2017г. същият е притежавал поземлен имот и ¾ ид.ч. от правото на собственост върху СОС в сграда, находяща се в гр. *** /л.78 от делото/.

С постановление изх. № ***г., СИ е наложил възбрана върху недвижимия имот на длъжника К. Г. М., представляващ ¾ ид.части от СОС с идентификатор *** по КККР на гр.***. На същата дата е изходирана молба за вписване на наложеното обезпечение и същата е била входирана в Служба по вписванията гр. *** на 30.06.2017г /л.83-гръб и л.79-гръб от делото/.

На 16.10.2018г. е постъпила молба от взискателя до СИ, с която е поискано да бъде извършен запор на банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника. Върху молбата е била поставена резолюция от СИ, с която е разпоредено да се удовлетвори молбата на взискателя, но последващи действия не са били извършвани. /л.84 – гръб от делото/

С молба от 29.05.2020г. взискателят е поискал изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК и да бъде предоставен изпълнителния лист. С резолюция от същата дата, ЧСИ е постановил прекратяване на делото по молба на взискателя и връщане на изпълнителния лист на упълномощено от него лице /л.85-гръб от делото/.

3

С протокол от 02.04.2021г. оригиналът на изпълнителния лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ Н. Г. бил предаден на взискателя. /л.85 от делото/.

Не е спорно между страните и а се установява от представеното съобщение за доброволно изпълнение изх. № *** от ***г. /л.16 от делото/, че през периода 02.04.2021г. – 14.05.2021г., по молба на кредитора е било образувано ново изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ Р. С., с район на действие БОС, за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т. 14, новият ГПК, урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.Освен в тази хипотеза давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като съгласно актуална практика на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира обвързваща страните сила , че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките по чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания и факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките по чл.424 от ГПК. / В тази насока е определение №214 от 15.05.2018год. по ч.гр.дело №1528/2018год. на ВКС,IV гр.отделение/. Предвид на това стабилизираната заповед за изпълнение по чл.410 има последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД , следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай иск не е предявен, нито в срок са подадени 4 възражения срещу издадената заповед за изпълнение.Т.е. предмет на изпълнение по настоящото дело е влязла в сила заповед изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, чието изпълнение е оспорено в настоящото производство.

Ищецът аргументира искът си с наведено възражение за изтекла давност. Т.е. същият следва да установи, че вземането за чието удовлетворение е образувано изпълнителното дело, вече не съществува и не принадлежи на принудително изпълнение. Сочи че вземанията са погасени по давност още в хода на производството по изпълнителното производство пред ЧСИ Н. Г. – на датата 27.06.2019г., преди постановлението за прекратяването му, както и преди образуваното ново изпълнително производство пред ЧСИ Р. С. с район на действие ОС-Бургас.Позовава се на т.10 от ТР №2 от 26.06.2015год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК.