Решение № 123 от 01.06.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Сливен, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г. като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20232200500138 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби против първоинстанционно решение № 44/11.11.2022г. по гр.д. № 4637/20 г. на СлРС и допълнително решение № 260002/17.02.2023г. по гр.д. № 4637/20г. на СлРС.

С първото е отхвърлен предявеният от С. Р. К. с ЕГН: ********** и М. А. К. с ЕГН: ********** и двамата с адрес: *** против Д. Й. Д. с адрес:

*** „ЕСВ“ ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, В. Ж.

И. с адрес: ***, Д. П. К. с адрес: ***, Д. Д. Д. с адрес: ***, Д. Г. С. с адрес:

***, Б. Ж. С. с адрес: ***, Н. Д. С. с адрес: ***, Б. Ж. С. с адрес: ***, Г. Й. С. с адрес: ***, П. И. П. с адрес: ****, Х. Д. Н. с адрес: ***, М. П. Д. с адрес:

***, Т. Т. Т. с адрес: ***, П. Х. Х. с адрес: *** и В. Й. Й. с адрес: ***, иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането на първия ответник да премахне ролетната врата, преграждаща входната алея към подземното строително ниво, монтирана на нивото на улицата в жилищна сграда с административен адрес: ***, за да осигури достъп на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата до общите съоръжения: главно ел. табло и главен водопровод, както и до свободните площи в парцела, в който е построена сградата, предназначени за общо ползване, като неоснователен и недоказан и са присъдени разноските по делото на ответната страна.

1

С второто решение се допълва решение № 44/11.11.2022г. по гр.д. № 4637/20 г. на СлРС, като са отхвърлени като неоснователни активно субуктивно съединените искове по чл. 109 от ЗС за премахване на ролетната врата и против етажните собственици В. Ж. И., Д. П. К., Д. Д.

Д., Д. Г. С., Б. Ж. С., Н. Д. С., Б. Ж. С., Г. Й. С., П. И. П., Х. Д. Н., М. П. Д., Т.

Т. Т., П. Х. Х. и В. Й. Й..

Против двете решения са постъпили въззивни жалби от ищците в първоинстанционното производство.

С първата въззивна жалба се атакува първоначалното решение изцяло, с втората – решението за допълване, с което исковете са отхвърлени спрямо всички ответници.

Въззивниците в първата си въззивнна жалба на първо място развиват съображения във връзка с недопустимост/нищожност на атакувания акт предвид това, че исковете са предявени срещу множество ответници, а е отхвърлен само срещу първия от тях, респективно – не е ясно каква е волята на съда спрямо останалите ответници, като по този повод въззивният съд е върнал делото на РС за допълване на постановеното решение. В тази връзка са и оплакванията, че съдът, като е конституирал другите ответници, не бил дал указания на ищците да променят петитума и това било довело до недопустим иск срещу другите съсобственици, освен Д. Д..

Въззивниците изразяват и съмнение, че неправилно са конституирани и другите съсобственици на ЕС, след като те сочат действия само на Д. Д., който е препятствал правото им да ползват общите части като не им е дал управляващ вратата механизъм – дистанционно, а и само той бил изградил ролетната врата. Развиват аргументация в тази насока. По-нататък сочат, че съдът не е посочил кои права се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и за кои факти страните следва да посочат доказателства. Също така въззивниците се оплакват, че неотносимо към спора е виждането на първоинстанционния съд, че когато се касае за управление и разпореждане с общи части на ЕС, спорът дали един обект е обща част следва да се разреши еднакво спрямо всички етажни собственици, както повеляват нормите на ЗУЕС, тъй като такъв спор в случая няма, понеже предметът на иска е различен. Безусловно е прието в практиката, че иск може да се предяви и само срещу един съсобственик, ако само той пречи на останлите да ползват общите части, тоест – не е следвало да се конституират в случая като ответници останалите етажни 2 собственици. Следващото оплакване на въззивниците е за липса на мотиви – в обстоятелствената си част решението било формално, пренесени са само изявленията на страните, а по съществото на спора няма изложени мотиви нито по повод доказателствата, въз основа на които е отхвърлен искът, нито на какви основания е сторено това. Твърдят, че неверни са фактическите констатации на съда, че процесната врата е поставена след решение на ЕС, тъй като към момента на одобряване на архитектурния проект не е имало етажна собственост, вратата е монтирана от Д. Д. и тогава не е имало управител и управителен съвет, а представеният протокол е от 2021г. и е оспорен. Заявяват, че не е имало решение на ЕС и съгласие на всички собственици, а има незаконно изградена врата, от която ищците нямат дистанционно, с това им се ограничава достъпа до общите части, а те се ползват само по предназначение, което се определя от естеството им. В случая предназначението не е променяно по единствения допустим начин – решение на всички етажни собственици. От друга страна пък цитират практика на ВКС, според която предназначението на общите части по естеството си не може да се променя дори с решение на общото събрание и тогава ползването им не по предназначение смущава правото на собственост на ЕС и неоснователно действие, против което е приложима защитата по чл. 109 от ЗС. Въззивниците продължават с оплакванията си, като заявяват още, че съдът не е обсъдил възраженията и исканията им, не е анализирал нито едно доказателство, възражение и искане. Посочил е, че е приета СТЕ, но не е обсъдил възраженията им по повод същата във връзка с това дали вещото лице е видяло протокол на ОС, офертата за инсталиране на вратата, огледал ли е мястото, може ли да се мине през търговския обект до общите части и т.н. Излагат анализ на отговорите на вещото лице. Следващото оплакване е, че първостепенният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 6 ал. 1 т. 12 от ЗУЕС, съгласно която собствениците са длъжни да осигуряват достъп в своя самостоятелен обект или в част от него за извършване на необходимите проучвателни, проектни, измервателни, строителни и монтажни работи, работи, свързани с поддържане, основен или текущ ремонт и собствениците не трябва да пречат на другите да използват общите части и да не ги завземат. Целта на иска им е да се преустановят действията,чрез които един от етажните собственици импречи да ползват по предназначение общите части. Позовават с ев тази 3 връзка и на решение на ЕСПЧ по делото Милеви и др. срещу България, в което било прието, че собственикът не може да извършва действия, които пречат повече от обичайния начин на използване на съсобствен имот, като в случая изградената ролетна врата и непредоставянето на дистанционно за отваряне на ищците, са действия, с които неоснователно се препятства упражняването на правото им на собственост върху общи части.

С оглед изложеното въззивниците искат от въззивния съд да обезсили обжалваното решение като недопустимо/нищожно, алтернативно – като неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Претендират разноските по делото, включително за адвокатски хонорар.

Направени са нови доказателствени искания за назначаване на тройна експертиза, която да направи оглед на място и да изясни дали има достъп от други входове до общите части, описани в исковата молба и ако има, да отговорят дали са видели протокол за съгласие от 16.12.2018г., дали е бил оригинал, видели ли са офертата за инсталиране на ролетна врата, да отговорят и относно достъпа до площадката за отдих.

- На основание чл. 173 от ГПК въззивниците искат съдът да разпита другите ответници за това дали Д. Д. им е дал дистанционно от ролетната врата и откъде влизат те до тези съоръжения и общи части, описани в исковата молба.

С въззивната жалба против допълнителното решение са изложени оплаквания, препокриващи се с тези, релевирани в жалбата против основното решение. Въззивниците твърдят, че допълнителното решение е недопустимо, евентуално – неправилно. Постановено е в противоречие на материалния и процесуалния закон и при липса на мотиви. Решението е недопустимо поради нередовна искова молба, както и поради произнасяне по непредявен иск, като доводите са аналогични на тези в първата жалба. След указанията на съда, исковата молба останала нередовна, тъй като петитума не бил променен, въпреки конституирането и на другите ответници, а съдът е длъжен да следи служебно за надлежното предявяване на иска и индивидуализация на спорното право чрез основанието и петитума на исковата молба. В случая ищците сочат само действия на Д.

Д., който е изградил ролетната врата и не е дал отключващ механизъм на ищците и правилно искът е бил първоначално предявен само срещу него, тъй 4 като към него момент не е имало УС на ЕС. След като спрямо другите ответници няма заявен петитум, а с диспозитива на допълнителното решение се отхвърля иск срещу тях, то съдът неправилно е конституирал и другите етажни собственици и се е произнесъл по непредявен иск. Липсата на мотиви се изразява в това, че съдът не е изложил своето вътрешно убеждение.

С оглед изложеното въззивниците искат да се обезсили допълнителното решение като недопустимо, евентуално – да се отмени като неправилно. Претендират се разноски и се поддържат вече направените с първата жалба възражения и доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – ответникът по делото Б. С. Ж., чрез особен процесуален представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. М. Д., е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Няма доказателствени искания. Желае да се отхвърли жалбата.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – ответникът по делото Т. Т. Т., чрез особен процесуален представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. М. Й., е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Развива доводи, с които последователно оборва всички релевирани с въззивната жалба оплаквания.

Заявява, че не са допуснати твърдяните нарушения и фактическата обстановка, изложена от първоинстанционния съд е пълна, парвилна и кореспондира с доказателствения материал. Неоснователни са възраженията за липса на мотиви. Съдът е обсъдил обстойно всички източници на доказателстав и направените от него правни изводи са в съответствие с приложимите материалноправни норми. Счита крайните изводи за неоснователност на исковете за правилни и законосъобразни, правилно е ценено заключението на назначената експертиза, която е заключила категорично, че е налице осигурен достъп към площадката за отдих и до описаните съоръжения.

По отношение на доказателствените искания моли да не се уважават и заявява, че те са неоснователни, тъй като са преклудирани, освен това нито е налице условието на чл. 201 от ГПК за назначаване на тройна експертиза, нито чл. 173 от ГПК е приложим по отношение на страна по делото.

5

Няма доказателствени искания.

Моли да се определи възнаграждение за особения представител, вносимо от въззивниците.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба. В срока по чл.

263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – ответниците по делото М. П. Д., Д. Й. Д., Д. П. К., Д. Д. Д. и Х. Д. Н., са подали писмени отговори с напълно идентично съдържание, чрез процесуалния си представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК адв. П. Н..

С тези отговори се оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Въззиваемите заявяват, че атакуваното решение съдържа обективно и доказателствено обосновано изложение на фактите и обстоятелствата относими към предмета на спорното право, въз основа на което първоинстанционният съд убедително е възприел правни изводи, обосноваващи постановеното законосъобразно отхвърляне на предявения иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС. На първо място развиват съображения във връзка с оплакването за недопустимост/нищожност на решението, поради отхвърлянето на иска само спрямо единия от ответниците, като въззиваемите считат, че постановеният диспозитив на обжалваното съдебно решение е съобразен с рамката на петитума на предявената ИМ, но правилно фигурират и останалите етажни собственици. Считат, че правилно останалите етажни собственици са конституирани като ответници по делото, тъй като решението по повдигнатият спор в не малка част от възможните хипотези би засегнало пряко техните права. По-нататък въззиваемите сочат, че неоснователно се твърди във въззивната жалба, че изградената ролетна врата и липсата на предоставено на ищците дистанционно управление ограничавала достъпа им до описаните в ИМ помещения. В настоящия случай следва да се има предвид, че от една страна всеки един от етажните собственици, било чрез ползване на дистанционно управление, било чрез механично съществуващото приспособление може да отваря всяка една от двете ролетни врати, в т.ч. и процесната, а от друга страна ролетната входна врата осигурява достъпа на притежателите на гаражи и гаражни клетки, респ. на автомобили, от улицата към подземното гаражно ниво, а ищците нямат гараж. Тази врата е законово изградена по 6 одобрен проект и то преди да е преминала собствеността върху бъдещите етажни собстственици. Също така некоректно е въведено възражение във въззивната жалба, според което съдът е допуснал нарушение на чл. 146 от ГПК, като не е посочил кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, както и не е дал указания на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. По делото е изготвен и обявен на страните пространен съдебен доклад, който не съдържа неясноти, нито пък е заявено искане от която и да е страна за допълване, корекция и т.н. Несъстоятелно е и възражението, че съдът не е дал указания на ищците да променят петитума на ИМ, тъй като с оглед диспозитивното начало, страната-ищец определя обема и рамката на спорното право. Следващото възражение също е неоснователно, тъй като безспорно е установено, че процесната врата е била изградена въз основа на надлежно одобрена строителна документация за това и не е доказано по никакъв начин, че тя е била монтирана от етажният собственик Д. Й. Д..