Решение № 138 от 08.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско дело № 20255001000154 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от З Л АД – София чрез процесуалния му представител адвокат Д. Т. против решение № 54/27.11.2024 г., постановено по т.д. № 22/2024 г. по описа на Окръжен съд – К, в частта, в която е то осъдено да заплати на Г. Д. Г. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80 000 лв. до присъдените 120 000 лв. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно поради несъобразяване на определения размер на обезщетението с обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилищата, съпоставено с обема, интензитета и продължителността на претърпените вреди, обективното здравословно състояние на ищеца, психическите и физически последици, настъпили в резултат на получените травми, довело до присъждане на обезщетение, надхвърлящо по размер обичайното, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален до разумен такъв, 1 който да компенсира действително претърпените от пострадалия болки и страдания, отчитащо съществуващите в страната икономически отношения и съобразено с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Претендира разноски.

Въззиваемият Г. Д. Г. чрез процесуалния му представител адвокат Д. М. оспорва въззивната жалба и моли съда да я отхвърли и да потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Г. Д. Г. чрез процесуалния му представител адвокат Д. М. против З Л АД – София иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Ищецът твърди, че на 14.09.2022 г., около 22,10 ч., на път І-5 км., ***+*** м, на разклона за с. Г Община К настъпило пътнотранспортно произшествие, като водачът на лек автомобил марка „***“, модел „А“ ДК № Ю И Х управлявал превозното средство с превишена скорост и се ударил с предната си дясна част в задната дясна част на срещуположно движещия се автобус марка „С“, модел „*****“ ДК № ********* собственост на „Ф ****“ ЕООД, управлявано от Ю А Ч, при удара лекият автомобил проникнал дълбоко в двигателния отсек на автобуса, предната му дясна част силно се е деформирала, той се завъртял обратно на часовниковата стрелка и спрял, а основната причина за настъпване на произшествието била високата скорост на движение на лекия автомобил /140 км/ч./, несъобразена с пътната обстановка, а по случая било образувано ДП № ******* г. по описа на РУ на МВР – К и н.о.х.д. № ****** г. по описа на О кръжен съд – К, завършило с одобрено споразумение, с което подсъдимият бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ от НК във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във в р . с чл. 54, ал. 1 от НК и му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години, и наказание „Лишаване от 2 правото да управлява МПС“ за срок от 18 месеца. При инцидента пострадал ищецът, който се возил на задната дясна седалка в лекия автомобил, като му били причинени контузия на гръдния кош, травма на корема с охлузване на кожата, масивно разкъсване на мускулите на предната коремна стена, разкъсване на стената на дебелото черво, кръвоизлив в коремната кухина и под пристенния лист на коремницата, наложили болнично и оперативно лечение и наблюдение и последващи хирургични интервенции. Доколкото автомобилът, причинил увреждането, бил зАхован в ответното дружество по задължителна зАховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, на 25.10.2022 г. ишецът депозирал зАхователна претенция, като зАхователят му предложил обезщетение в размер на 15 000 лв., което не съответствало на причинените му неимуществени вреди. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди З „Л и“ АД - София да му заплати 120 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на описаното пътнотранспортно произшествие на 14.09.2022 г. на път І-5 км., на разклона за с. Г Община К, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на зАхователната претенция /25.10.2022 г./ до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът З „Л и“ АД – София , представляван от процесуалния си представител адвокат Д. Т., оспорва предявения иск по основание и размер и моли съда да го отхвърли. Не се оспорва наличието на валидно зАхователното правоотношение на процесния лек авт о м о б и л „***“ към датата на катастрофата, но се оспорва вината на водача му, противоправността на неговите действия и описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Счита, че претендираният размер на зАхователното обезщетение е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за справедливост по чл.

52 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване от ищеца поради това, че е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. Оспорва дължимостта на законната лихва от посочения в исковата молба момент.

Претендира разноски.

С обжалваното решение е осъдена З Л АД – София да заплати на Г. Д.

Г. 120 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от ПТП, настъпило на 14.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2022 г. до окончателното й 3 изплащане, З Л АД – София е осъдена да заплати на адвокат Д. М. разноски по делото в размер на 5 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА във вр. с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз и „З Л и“ АД – София е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд - К 6 195,68 лв., от които 4 800 лв. държавна такса върху уважения размер на иска и 1 395,68 лв. направени бюджетни разходи за вещи лица.

Решението е обжалвано от ответника в частта, в която искът е уважен за разликата над 80 000 лв. до 120 000 лв., като в тази част то е предмет на въззивното производство, а в частта, в която искът е уважен до размер от 80 000 лв., решението не е било обжалвано от ответника и е влязло в сила.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ включва няколко кумулативно съчетани предпоставки: наличие на валидно зАхователно правоотношение по зАховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между зАхователя и прекия причинител и настъпване на зАхователното събитие от виновното противоправно поведение на зАхования, от което на ищеца да е причинена вреда.

За да бъде предявен този иск обаче, е необходимо лицето, което претендира зАхователно обезщетение, да отправи към зАхователя писмена зАхователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се произнесе по тази претенция по задължителната зАховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред зАхователя, сключил зАховката, или пред негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако зАхователят не е платил в посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на 4 определеното или изплатено обезщетение /чл. 498, ал. 3 от КЗ/.

Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена от предхождащо искане до зАхователя по реда на чл. 380 от КЗ и липса на доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса на плащане на обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или несъгласие на претендиращия обезщетение с определения размер/.

С молба вх. № 10770/25.10.2022 г. Г. Д. Г. чрез пълномощника си адвокат Д. М. е поискал от З Л АД – София да му изплати зАхователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от настъпилото пътно-транспортно произшествие в размер на 120 000 лв., по която зАхователна претенция страните не са постигнали съгласие за размера на обезщетението.

Предвид това, че ответникът не е уважил претенцията на ищеца да му заплати зАхователно обезщетение в претендирания размер в определения законов срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, съдът приема, че Г. е провел процедурата по чл. 498 от КЗ, искът му е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По делото не се спори между страните, че между ответника и Ю И Х е била сключена зАхователна полица по зАховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка „***“, модел „А“ с ДК № К 8038, валидна към датата на пътното произшествие.

Доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен до размер от 80 000 лв., а и доколкото в тази насока не са направени оплаквания от жалбоподателя, съдът приема за установено, че на 14.09.2022 г., около 22,10 ч., на път *** км., ***+*** м, на разклона за с. Г, о К е настъпило пътно-транспортно произшествие, като водачът на лек автомобил марка „О м А ДК №********** Ю И Х при управление на превозното средство с превишена скорост е причинил пътно-транспортно произшествие, като се е ударил с предната си дясна част в задната дясна част на срещуположно движещия се автобус марка „С“, модел „*****“ ДК № *********.

Посоченото обстоятелство се установява и от протокол № 42 от проведено съдебно заседание на 13.06.2023 г. по н.о.х.д. № ****** г. по описа на Районен съд – К, с който е одобрено споразумение по реда на чл. 381 от НК, по силата на което подсъдимият Ю И Х е признат за виновен в това, че на 5

14.09.2022 г. в землището на с. Г, о К, на път *** км. ***+*** м. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел „А“ с peг. № ***** нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 2 от ЗДП – при сигнализирана скорост за пътния участък от 60 км/ч. се е движил със 140,54 км/ч., с което по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице: средна телесна повреда - счупване на дясната раменна кост в долния й край, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец на Д Т М, средна телесна повреда - масивно разкъсване на мускулите на предната коремна стена, наложило оперативното им възстановяване, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, кръвоизлив в коремната кухина и под пристенния лист на коремницата, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и разкъсване на дебелото черво, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, на Г. Д. Г., тежка телесна повреда - разкъсване на слезката /далака/, наложило оперативното му отстраняване, довело до загуба на слезката, и проява на увреждането на ЦНС чрез четири последователни епилептични гърча, с оформен епилептичен статус, преценено като продължително разстройство на съзнанието, на Е Е С, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 18 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 4 години, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца.