Определение № 248 от 30.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Велико Търново, 30.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500145 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на П. Д. К., ЕГН **********, с адрес град Горна Оряховица, *******, чрез пълномощник – адвокат М. М., срещу Определение № 211/11.02.2026г., постановено по гр.д. № 95/2026г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на К. за освобождаване на основание чл.83 ал.2 ГПК от заплащане на държавни такси и разноски по делото. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно. Счита, че от съдържащите се в подадената от нея декларация данни, към датата на подписването й /предхождаща момента на подаването й с една година/, може да се обоснове извод, че не разполага с достатъчно средства да заплати пълния размер на дължимите такси и разноски в производството по делото. Излага твърдения за оскъдни доходи и редица задължения, включително признати от съда, както и обективна невъзможност да реализира доходи от продажба на имущество.

Твърди, че не е в състояние да покрива дори текущи разходи за вода и ел.енергия. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго, с което да бъде освободена от задължение за заплащане на такси и разноски в производството.

Претендира направените от нея разноски в настоящото производство.

Великотърновския апелативен съд, след като съобрази доводите в частната жалба и материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д. № 95/2026г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново е образувано по искова молба на П. Д. К. и Д. К. К. срещу „Билтрейдинг“ ООД с искане за осъждане на ответника да заплати на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди от 1 смъртта на И. Д. К., настъпила в резултат на трудова злополука, в размер на по 200 000 лв. за всеки, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на по 509 лв., изразяващи се в неизплатено последно трудово възнаграждение на пострадалата. С допълнителна молба ищците заявили, че с оглед новоузнатите от тях факти за липса на трудов договор между наследодателя им и ответното дружество и на акт, с който злополуката да е призната за трудова, изменят претенцията си по основание, като твърдят, че смъртта на лицето е настъпила вследствие непозволено увреждане по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. С оглед настъпилата в хода на процеса смърт на ищеца Д. К. К. на негово място е била конституирана наследницата му по закон - П. Д. К.. Още в първоначалната ИМ по делото, подадена на 06.01.2025г., се съдържа искане за освобождаване на ищците от задължението им за заплащане на такси и разноски в производството поради липса на достатъчно средства.

Приложена е декларация по чл.83 ал.2 ГПК за материално и гражданско състояние на ищцата П. К. към датата на деклариране на данните в нея – 08.02.2004г.

С обжалваното определение Окръжен съд-Велико Търново е отхвърлил направеното искане, приемайки, че към молбата не са приложни убедителни доказателства в подкрепа на твърдението на ищцата за липса на достатъчно средства за заплащане на дължимите такси и разноски, а представената декларация за материално и гражданско състояние също не обосновава такъв извод. Счел е, че доколкото преценката по чл.83 ал.2 ГПК се прави към момента на искането, пред ВТОС не са представени допълнителни доказателства за това, че ищцата не осъществява търговска или друга дейност и не получава доходи.

Частната жалба срещу постановения съдебен акт е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на страната от внасяне на такси и разноски по производството въз основа на имущественото й състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такса и разноски по делото. Тази преценка е винаги конкретна и се извършва въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти. От изложеното следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен начин да установи твърдяната от него невъзможност да ги заплати.

Преценката се извършва към момента на подаване на молбата с искане за освобождаване от такси и разноски въз основа на конкретно установените към релевантната дата правно значими обстоятелства. След изясняване на общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на съответните дължими за производството държавни такси и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства да ги заплати.

При наличие на искане за освобождаване от такси и разноски и констатация, че няма представени доказателства за установяване на всички обстоятелства по чл.83 ал.2 ГПК, в 2 това число и декларация, съдът следва да укаже на страната да представи доказателства за всички липсващи обстоятелства. В случая съдът не е изпълнил вмененото му от процесуалния закон /чл.7, чл.10 и чл.101 ГПК/ задължение да съдейства на страната, отправила искането, при упражняване на процесуалните й права, като й укаже необходимостта от представяне на доказателства относно обстоятелствата по чл.83 ал.2 ГПК, включително и от представяне на декларация по чл.83 ал.2 т.2 ГПК за удостоверяване на имущественото й състояние към момента на искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производство, доколкото представена декларация е с дата около една година преди да бъде направено искането.

Произнасянето по основателността на искането за освобождаване от такси и разноски, без да бъдат дадени на страната указания и възможност да представи доказателства за обстоятелствата по чл.83 ал.2 ГПК и декларация по чл.83 ал.2 т.2 ГПК с данни към релевантния момент, е довело до неправилност на обжалваното определение, което налага неговата отмяна.

Делото следва да бъде върнато на Окръжен съд-Велико Търново за провеждане на надлежно производство по чл.83 ал.2 ГПК, като на ищцата бъдат дадени указания да представи доказателства за обстоятелствата по посочената разпоредба и декларация за имущественото си състояние. Въз основа на представените доказателства съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази и данните от декларацията. След изясняване на материалното състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и едва тогава да се произнесе по основателността на направеното искане по чл.83 ал.2 ГПК.

В настоящото производство разноски не се дължат. То е инцидентно, без самостоятелен предмет по същество на спора и е насочено към гарантиране достъпа до правосъдие. Ето защо, претенцията за разноски се явява неоснователна.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 211/11.02.2026г., постановено по гр.д. № 95/2026г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на П. Д. К., ЕГН **********, с адрес град Горна Оряховица, *******, за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството по гр.д. № 95/2026г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4