Решение № 111 от 24.10.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Търговище, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20253500500288 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Д. Б. Д. от гр.Търговище, действащ чрез процесуалния си представител адв.В. Н. от АК-Търговище против решение №237/27.05.2025г., постановено по гр.д.№36/2025г. на Районен съд-Търговище в частта му относно предоставяне родителските права след развода спрямо роденото на *****г. от брака с ищцата непълнолетно дете Т. Д. Д. на майката И. Г. Д. от гр.Търговище, при която да живее и обусловените от това отношения.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението в посочените му части, като родителските права се предоставят на него, ведно със съответните последици относно местоживеенето, личните отношения на майката с детето и издръжката.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна, действуваща чрез процесуалния й представител адв.Н. С. от АКТърговище, оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части.

След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съд 1 констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Спорът относно упражняването на родителските права и местоживеенето на малолетното дете Т. Д. Д., род. на *****г. е обоснован с твърдения на страните, че всеки от двамата родители притежава по-добри възпитателски качества, по-силна емоционална обвързаност с детето, добри материални условия и по-голяма роднинска подкрепа от другия, обуславящо предоставянето нему на родителските права след развода.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Страните са в граждански брак от 14.02.2004г., от който имат три деца Г., род. на 30.01.2005г.-пълнолетен, Б., род. на ****г. и Т., род. на *****г., като до започване на работа на ответника през 2017г. като шофьор по международни превози са живели в хармония в семейното жилище-къща на ул.“Б.а“ в гр.Търговище, след което основните грижи по отглеждането и възпитанието на децата са полагани от ищцата, работеща като фризьорка, подпомагана от майката на бащата.През последните години отношенията между съпрузите са се влошили, довело до окончателната им фактическа раздяла в началото на 2025г. и напускането на семейното жилище от страна на ищцата.

С оглед на свидетелските показания и социалния доклад, двамата родители са в еднаква емоционална привързаност с детето Т., разполагат със собствени жилища и идентични битови условия, оптимални за отглеждане на същото, както и разширена семейна среда, която да ги подпомага.Двамата нямат вредни навици и не страдат от заболявания, опасни за здравето на детето.Добросъвестно са изпълнявали родителските си задължения по полагане на непосредствените грижи за детето, подпомагани в отсъствието на ответника от неговата майка.

При така установените обстоятелства, преценени според изискванията на чл.59, ал.3-4 от СК, съобразно интереса на детето, при изравнен родителски потенциал на двамата родители, то за решаващ критерий следва да се приеме ниската възраст на детето-12г., обуславящо нуждата му от непосредствена майчина обич и грижи, като съществен фактор е и необходимостта от възстановяване в пълна степен на нарушената, поради неразбирателството 2 между страните, емоционална връзка между майката и детето, както и да се преодолее поставянето му в конфликт на лояност. Действително, не е благоприятно братята да бъдат разделяни, но първият отдавна е пълнолетен, а вторият навършва пълнолетие след два месеца, т.е. имат самостоятелен път на развитие, докато малкият Т. е в трудна възраст, изискваща изключително внимание към неговата емоционалност и постоянна ангажираност към правилното му възпитание, препястващо бащата, поради работата му извън страната, предвид и напредналата възраст на баба им-74г. Още повече, жилището на майката е в непосредствена близост до жилището на бащата, поради което малкият Т. няма да има никакви затруднения в общуването си с останалата част от неговия семеен кръг, нито ще доведе в промяна в образователен аспект и поддържане на контакти с неговите съученици и приятели.

При тези обстоятелства, предпочитание следва да бъде отдадено на майката, при която детето да живее и която да упражнява родителските права, при определения от районния съд режим на лични отношения с бащата- всяка втора и четвърта седмица от 18.00ч. в петък, с нощуване и до 18:00ч. в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, и две седмици през зимата, а след предварителна уговорка между родителите Т. да остава и в делничните дни с нощуване при бащата между две негови пътувания, както и месечна издръжка в размер на 400 лв. В тази насока, първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, които се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция и на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.

Предвид горното, решението на районния съд в посочените му обжалвани части е постановено в съответствие със закона и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на ищцата се присъдят направените във втората инстанция разноски в размер на 400 лв.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №237/27.05.2025г., постановено по гр.д.

№36/2025г. на Районен съд-Търговище в частта му относно предоставяне родителските права след развода спрямо роденото от брака с ищцата 3 непълнолетно дете Т. Д. Д., род. на *****г. на майката И. Г. Д. от гр.Търговище, ул. „П.“ № 17, вх.Г, ет.7, ап.10, ЕГН:**********, при която да живее и обусловените от това лични отношения и издръжката на детето от бащата Д. Б. Д. от гр.Търговище, ул. „Б.а“№7А, ЕГН:**********, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ответника Д. Б. Д. от гр.Търговище, ЕГН:********** да заплати на ищцата И. Г. Д. от гр.Търговище, ЕГН:********** направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв.

В останалите му части решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен срок в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Търговище, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20253500500288 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Д. Б. Д. от гр.Търговище, действащ чрез процесуалния си представител адв.В. Н. от АК-Търговище против решение №237/27.05.2025г., постановено по гр.д.№36/2025г. на Районен съд-Търговище в частта му относно предоставяне родителските права след развода спрямо роденото на *****г. от брака с ищцата непълнолетно дете Т. Д. Д. на майката И. Г. Д. от гр.Търговище, при която да живее и обусловените от това отношения.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението в посочените му части, като родителските права се предоставят на него, ведно със съответните последици относно местоживеенето, личните отношения на майката с детето и издръжката.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна, действуваща чрез процесуалния й представител адв.Н. С. от АКТърговище, оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части.

След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съд 1 констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Спорът относно упражняването на родителските права и местоживеенето на малолетното дете Т. Д. Д., род. на *****г. е обоснован с твърдения на страните, че всеки от двамата родители притежава по-добри възпитателски качества, по-силна емоционална обвързаност с детето, добри материални условия и по-голяма роднинска подкрепа от другия, обуславящо предоставянето нему на родителските права след развода.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Страните са в граждански брак от 14.02.2004г., от който имат три деца Г., род. на 30.01.2005г.-пълнолетен, Б., род. на ****г. и Т., род. на *****г., като до започване на работа на ответника през 2017г. като шофьор по международни превози са живели в хармония в семейното жилище-къща на ул.“Б.а“ в гр.Търговище, след което основните грижи по отглеждането и възпитанието на децата са полагани от ищцата, работеща като фризьорка, подпомагана от майката на бащата.През последните години отношенията между съпрузите са се влошили, довело до окончателната им фактическа раздяла в началото на 2025г. и напускането на семейното жилище от страна на ищцата.

С оглед на свидетелските показания и социалния доклад, двамата родители са в еднаква емоционална привързаност с детето Т., разполагат със собствени жилища и идентични битови условия, оптимални за отглеждане на същото, както и разширена семейна среда, която да ги подпомага.Двамата нямат вредни навици и не страдат от заболявания, опасни за здравето на детето.Добросъвестно са изпълнявали родителските си задължения по полагане на непосредствените грижи за детето, подпомагани в отсъствието на ответника от неговата майка.

При така установените обстоятелства, преценени според изискванията на чл.59, ал.3-4 от СК, съобразно интереса на детето, при изравнен родителски потенциал на двамата родители, то за решаващ критерий следва да се приеме ниската възраст на детето-12г., обуславящо нуждата му от непосредствена майчина обич и грижи, като съществен фактор е и необходимостта от възстановяване в пълна степен на нарушената, поради неразбирателството 2 между страните, емоционална връзка между майката и детето, както и да се преодолее поставянето му в конфликт на лояност. Действително, не е благоприятно братята да бъдат разделяни, но първият отдавна е пълнолетен, а вторият навършва пълнолетие след два месеца, т.е. имат самостоятелен път на развитие, докато малкият Т. е в трудна възраст, изискваща изключително внимание към неговата емоционалност и постоянна ангажираност към правилното му възпитание, препястващо бащата, поради работата му извън страната, предвид и напредналата възраст на баба им-74г. Още повече, жилището на майката е в непосредствена близост до жилището на бащата, поради което малкият Т. няма да има никакви затруднения в общуването си с останалата част от неговия семеен кръг, нито ще доведе в промяна в образователен аспект и поддържане на контакти с неговите съученици и приятели.

При тези обстоятелства, предпочитание следва да бъде отдадено на майката, при която детето да живее и която да упражнява родителските права, при определения от районния съд режим на лични отношения с бащата- всяка втора и четвърта седмица от 18.00ч. в петък, с нощуване и до 18:00ч. в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, и две седмици през зимата, а след предварителна уговорка между родителите Т. да остава и в делничните дни с нощуване при бащата между две негови пътувания, както и месечна издръжка в размер на 400 лв. В тази насока, първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, които се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция и на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.

Предвид горното, решението на районния съд в посочените му обжалвани части е постановено в съответствие със закона и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на ищцата се присъдят направените във втората инстанция разноски в размер на 400 лв.