Решение № 142 от 27.11.2023, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Тетевен, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря Виолета Й. Монова като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20234330100508 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от от М.

Х. Г. гр. Тетевен срещу „Профикредит България”ЕООД .

В исковата молба се твърди ,че на 18.08.2022г. М. Г. е сключила договор за потребителски кредит № 40011511961 с „Профи кредит България" ЕООД.

Съгласно договора, кредиторът предоставя на потребителя в собственост парични средства в размер на 250 лв., вид на вноската е месечнаВ договорът било посочено, че ищеца ще ползва две допълнителни услуги - „Фаст" и „Флекси", за които следва да заплати допълнителна такса, равняваща се почти на отпуснатата главница за първата от които сума в размер на 100 лева, а за втората 150 лева или общо сума за допълнителни услуги от 250 лева.Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, гъй като не е спазена предвидената от закона форма. Позовава се на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС , както и че че допустимият ГПР е многократно над максимално допустимия, вземайки предвид сумата, която е начислена от кредитора. Счита, че така формулираните клаузи за две допълнителни услуги е с цел заобикаляне на императивни правни норми и по - конкретно на нормите на ЗПК и излага подробни мотиви в тази насока .

Моли съдът да признае за за установено в отношенията между страните, че клаузата за закупено допълнително възнаграждение за кредитора за услугата „Фаст" по договор за паричен заем № 40011511961 е нищожна; Да признае за установено в отношенията между страните, че клаузата за закупено допълнително възнаграждение за кредитора за услугата „Флекси" по договор за паричен заем N° 40011511961 е нищожна. Претендира разноски.

В законово установеният срок е постъпил отговор от ответника .

1

В отговора се твърди ,че всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на процесния договор за кредит, както и на отделни негови клаузи, са необосновани, неоснователни и недоказани, а предявеният иск неоснователен. Не оспорва факта ,че дружеството е било в договорни отношения с ищеца по силата на сключения между страните договор за кредит № 40011511961 от дата 18.08.2022г. Но счита ,че са неоснователни и неправилни са обаче всички доводи и възражения,изложени в исковата молба по отношение действителността на посочения договор за кредит, респ. негови отделни клаузи, като излага съображения за това, както по отношение на чл.10 ал.1 от ЗПК тъй като договорът следва да се сключи в писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин, при размер на шрифта не по -малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Счита , че от съдържанието на ДПК и Общите условия на кредитора за физически лица, представляващи неразделна част от договора за кредит, може да се направи безспорно извод, че ДПК отговаря на общите условия за действителност и е сключен в предписаната от закона форма.

Неправилно било твърдението на ищеца, че процесният договор за кредит не бил подписан от ищеца на всяка страница от кредитополучателя. Видно било от съдържанието на договора за кредит и приложенията към него, представляващи неразделна част от същия, всички са съставени с размер на шрифта не по-малък от размер 12, тъй като по ясен и недвусмислен начин с просто око могат да се прочетат и разберат условията при които е сключен договора.

Твърди се ,че в исковата молба неоснователно се твърди, че договор за потребителски кредит № 40011511961 бил недействителен на основание чл.

22 от ЗПК. Това е така, защото безспорно от съдържанието на договора за кредит можело да се установи, че същият е действителен, не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа нищожни клаузи. ДПК е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, което се установява по недвусмислен начин от уговорените между страните разпоредби, а именно: в раздел “VI.Параметри” е посочена чистата стойност на кредита - 350.00 лева, срока за погасяване на кредита - 11 месеца, размера на вноската по кредита - 27.63 лева, ГПР - 47.43%, ГЛП - 40.90 %, какго и размерът на лихвения процент на ден - 0.11 %.Посочен е и размерът на общата дължима сума по кредита, а именно 303.97 лева, представляваща сбор от отпусната чиста стойност на кредита и дължимата лихва. Погасителният план също е изготвен и предоставен на ищеца към момента на подписване на процесния договор. В чл.4 и чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено е посочено какво представлява договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е изчислен ГПР.

Оспорва възражението на ищеца, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК тъй като не е налице елемент от неговото съдържание, а именно годишният разход по кредита, тъй като по 2 кредита липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, намирам за изцяло неоснователно и излага подробни мотиви в тая наскока .

Счита ,че са неоснователни твърденията в исковата молба, че уговореното възнаграждението по предоставени допълнителни услуги е следвало да бъде включен в размера на ГПР, като невключването му представлява нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и води до заблуждение на потребителя за действителния размер на ГПР. Тези доводи и заключения на ищеца са неправилни и не могат да бъдат споделени поради посочени в отговоар съображения .

С оглед на всичко гореизложено, счита, че се доказва действителността на целият договор за кредит, включително действителността на всяка една негова клауза.

Моли съдът да се произнесе с решение , с което да отхвърли изцяло предявените от ищцата М. Х. Г. установителни искове за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 40011511961 и на отделни негови клаузи, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват .Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените обстойни писмени становища.

Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства е сключен договор за потребителски кредиткредит договор за кредит №3034681090 от 18.08.2022г., със следните праметри : сума по кредита 250лв, срок на кредита 11месеца размер на вноска 27,63лв, ГПР 47,43лв,ГЛ%40,90,лихвен процент на ден 0,11лв , дължима сума по кредита 303,97лв. По същия договор е закупена услуга „Фаст“100лв и услуга „Флекси“150лева , като размера на вноската по закупените услуги е 22,73лв.

Към договора има и погасителен план съобразно общия размер на месечната вноска по кредита и допълнителните услуги е в размер на 50,36лв.

Съгласно чл.15.1 от ОУ услуга „Фаст“представлява преорететно разглеждане и становища за на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга в рамките на 1 час от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит. Услугата „Флекси“ представлява право на кредитополучателя за промяна едностранно на погасителния план при изпълнение на изискванията в чл.15.2.1;15.2.2.;15.2.3, като за извършената промяна страните подписват анекс.

Според представеното от ответника извлечение от сметка/л.87,88/ по процесния договор за кредит ищецът е погасил част от кредита , а именно 4 вноски за м. Септември ,октомври ,ноември идекември 2022г. , касаещи вноски по кредита и вноски за допълнителни услуги по 50,36лв , а последната 3 платена вноска е в размер на 23,22лв , платена на 25.01.2023г От представения от ответника стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити/ лист 45 делото/, съдържащ параметрите на процесния договор, обективирани в Раздел II от същия, се установява, че на 18.08.2022г./ на датата на сключване на договора / със съдържанието на този документ е запознат кредитополучателя М. Г..

Представения са и Общите условия към договора/ версия 18.04.2022г./ . В т.3 от същите е разписан начина на сключване на договора за потребителски кредит. В т.4 от ОУ е регламентирано договореното възнаграждение/ годишен лихвен процент/ като според т.4.2 за целите на изчисляване на лихвата, посочена в т.VI от договора за потребителски кредит с, се приема, че годината се състои от 360 дни , а месецът се състои винаги от 30 дни. Съгласно т.6 .1 от ОУ клиентът се задължава да върне на кредитора предоставените парични средства,заедно с лихвата и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги съобразно погасителния план, неразделна част от договора.Според т.12.2 от ОУ в случай, че длъжникът просрочи две или повече последователни вноски в пълен размер кредиторът може да обяви предсрочната изискуемост с писмено уведомление.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

По главния иск с правно основание чл.26, ал.1предл.3-то от ЗЗД:

При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит както и на поетите с него права и задължения съдът счита, че същият има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит в релевантната за периода редакция/ в т.см определение №351 от 22.04.2016г на ВКС по търг.дело №3026/2015г.Във връзка с поставения от ищеца въпрос за действителността на договорното съглашение следва да бъде установено дали е налице валиден обвързващ страните договор като преценката за това се прави както в съответствие с общите правила на ЗЗД , така и с нормите на приложимия ЗПК.

Съответствието на договора с добросъвестното упражняване правата на ответника-кредитор , а оттам и с добрите нрави се включва в основанията за нищожността му предвидени и по специалния закон като общо къч частно основание за нищожност.

Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата.Трайна и непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договора поради 4 накърняване на добрите нрави и тя приема , че „добри нрави“по смисъла на чл.26, ал.1предл.3 то ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие , свързано с относително определени правни норми, при положението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата . Във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“ злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.

В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправния характер на клаузата в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са:1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите и 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл.4 пар.1 от Директива93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори при преценка за неравноправност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договора и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му към момента на неговото сключване.