Решение № 1432 от 05.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1432 гр. Пловдив, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330202646 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №23-1030-006879/07.12.2023г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Г. Д. Ч., ЕГН:**********, на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. С. П., който поддържа жалбата и прави същото искане. Ангажират се гласни доказателства.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар. Не се претендират разноски.

1

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 14.11.2023г. около 11:26 часа жалбоподателят Ч. управлявал в гр.

Пловдив по бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ товарен автомобил „Пежо Бипер“, с рег. № ****, чужда собственост. До №10 на посочения булевард бил спрян за проверка от полицейските служители К. Г. И. – младши автоконтрольор и колегата му Н. В. Х.. Двамата полицейски служители възприели, че жалбоподателят Ч. управлява МПС - то без да ползва обезопасителен колан по време на движение, при наличие на такъв. За установеното при проверката бил съставен АУАН, серия GA №1142581/14.11.2023г., в който актосъставителят К. И. квалифицирал нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В законоустановения срок не било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя К. Г. И. и на свидетеля по установяване на нарушението Н. В. Х.. В показанията си актосъставителят И., разпитан в качеството на свидетел, потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Констатациите в АУАН се потвърждават и от свид. Х.. И двамата свидетели не излагат подробни детайли за развилите се събития, тъй като работата им е свързана с ежедневно констатиране на такъв тип нарушения по ЗДвП. Съдът кредитира показанията на посочените двама свидетели като произтичащи от 2 незаинтересован източник, логични, съответстващи и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

Съдебният състав поглежда критично на показанията на свид. П.И.Л. ангажиран от жалбоподателя. В показанията си посоченият свидетел заявява, че Ч. е бил с обезопасителен колан по време на движение и го е свалил след като е бил спрян за проверка от полицейските служители и преди те да дойдат до него. Така изнесените твърдения са изолирани и противоречиви на останалите доказателства, кредитирани от съда. Показанията му са в директно противоречие с казаното от свидетелите И. и Х., които поддържат констатациите на АУАН, както и с приложения АУАН, който е редовно съставен, а като такъв се ползва с доказателствена сила, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, и липсват доказателства, които да го опровергаят или да внесат съмнение в неговата достоверност. Критичната оценка на съда досежно показанията на този свидетел е свързана не само с изолираността им от останалия събран по делото доказателствен материал, но и поради заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, предвид установеното му с жалбоподателя познанство. Нещо повече, при съставянето на АУАН жалбоподателят Ч. изобщо не е оспорил фактическата обстановка, излагайки възражения в съставения му акт, като не се е възползвал и от допълнително предоставения му срок по чл.44 от ЗАНН за депозиране на писмени възражения, което още повече мотивира извод, че презумптивната доказателствена сила на акта, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, не е оборена.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С оглед на наличните и кредитирани от съда доказателства по делото, включително и процесния АУАН, който е редовно съставен, а като такъв се ползва с доказателствена сила, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, и липсата на доказателства, които да го опровергаят или да внесат съмнение в неговата достоверност, съдът приема за безспорно установено извършено от Ч. нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Правилно е установено и доказано виновно поведение и неизпълнение от страна на Ч. на задължението му като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното 3 нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

При така установеното и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата правилно и законосъобразно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Наложената глоба е определена в закона във фиксиран размер, поради което не подлежи на корекция от страна на съда.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По делото не се установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяния, засягащи защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения, от нарушител с множество предходни нарушения по ЗДвП /видно от справка за нарушител/водач/.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Описанието на нарушението е пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво деяние е ангажирана отговорността му. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Възражението за изтекла давност е напълно неоснователно.

По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, право на разноски би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не са поискани и не са представени доказателства да са сторени, то не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-1030006879/07.12.2023г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Г. Д. Ч., ЕГН:**********, на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5