Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 18084 от 18.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36953/2021
Вид
Протокол № 18084
Подписан
18.11.2022
В сила
18.11.2022
Състав
АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 18084 гр. София, 15.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.И.И. при участието на секретаря К. Д. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от А.И.И. Гражданско дело № 20211110136953 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Г. М. М. - редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

ОТВЕТНИЦАТА В. И. Н. - редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. Ч., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИЦИТЕ Й. С. Н. и Е. И. Н. - редовно уведомени, явяват се лично и се представляват от адв. Ч. и адв. К., с пълномощни по делото.

ВЕЩИТЕ ЛИЦА С. Е. Ц., С. Г. Б. и Г. Х. Т. - редовно призовани, явяват се лично.

СЪДЪТ, като счете, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ е допуснал изготвяне на тройна съдебно-почеркова експертиза, която е представена по делото в срок на 07.11.2022 г.

ПРИСТЪПВА към изслушване заключението на тройната СПЕ.

СНЕМА самоличност на вещите лица:

С. Е. Ц., 52 г., неосъждана, без дела и родство със страните;

С. Г. Б., 74 г., неосъждан, без дела и родство със страните;

1

Г. Х. Т., 62 г., неосъждан, без дела и родство със страните.

ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл. 291 НК.

ВЕЩИТЕ ЛИЦА /поотделно/: Представили сме писмено заключение в срок, което поддържаме. адв. К.: Какво представлява понятието „линейност“ и често ли в един и същи подпис се наблюдава промяна в степента на обработеност?

Вещо лице Т.: Нарушена линейност е в случай че има права линия за изписване в даден елемент от буквата и тази линейност е нарушена в зигзагообразна форма, във вълнообразна форма, както в случая на третия подпис е много характерна такава нарушена линейност, имаме нарушен подпис - на снимка 3 първият елемент на буква „И“ е най-ярко изразена, иначе имаме и в другите подписи нарушена линейност, но не е така ярко изразена.

„Автоподлог“ е автоподправка - лице полага подпис от свое име с евентуални намерения впоследствие да го оспорва и в такива случаи се стреми да излъже. Опит за имитация пък е друго лице да се опитва да полага подпис от името на трето лице. В случая се касае за автоподправка.

Вещо лице Ц.: Всяко изследване е за конкретния случай, но при автоподлога най характерното в повечето случаи е, че човек се опитва да избяга от някои елементи от почерка или подписа, от начина на писане и на подписване т.е. по някакъв начин да се разпише различно, да внесе някакви изменения в самите отделни елементи, за да наподоби някаква друга транскрипция, докато при имитацията имаме опит за наподобяване и за подражание съответно на почерка или подписа, който се опитваме да наподобим т.е. опитваме се да наподобим движенията, линиите.

Вещо лице Б.: Разликата между автоподлога и кражбата е в стремежа, който лицата прилагат във всеки един от тези случаи - при автоподлога стремежът е да се избяга от собствения подпис т.е. да се внесат такива изменения, които да дадат основание впоследствие да се отрече собствения подпис. Доколко това е възможно да се осъществи е индивидуална особеност и във всеки конкретен случай е различно, не може да се говори за постоянни признаци, които да съпровождат автоподлога. Установяват се в процеса на сравнителното изследване. Докато при имитацията стремежът е съвсем друг - лицето, което имитира подписа, се стреми да го наподоби по максимално най-близък до имитирания подпис начин, стремежът е да се допускат по-малко отклонения в подписа, който се имитира, като за тази цел има най-различни способи, които впоследствие се установяват, има технически подправки при имитацията с използване на съвременна техника и целта е да се доближи максимално до имитирания подпис, за да не може да се даде обратното заключение т.е. лицето бяга от признаците на имитация. Установява се в процеса на изследване между оригиналните подписи на лицето и автоподлога или имитираните подписи. Няма много голямо покритие между двата вида. Целта и стремежът на тези два способа за изпълнение на подписи е съвършено различна и затова не винаги могат да се получат сходни признаци, които да се каже, че се отнасят към кражбата на подпис и в същото време да могат да се 2 открият при имитацията. В конкретния случай признаци за имитация има много малко, може да се каже, че почти отсъстват. Повече преобладават признаци, които ни карат да мислим, че се касае за автоподлог. Не може да има такива паразитни движения, които да се различават от собствения подпис. При имитацията стремежът е такива движения да не бъдат допускани, защото те са признаци за различаващи се от подписите на лицето, което ще бъде имитирано, такива признаци при имитацията не се допускат. Там се касае по-скоро за признаци по-скоро в графическа форма, в темп на изписване, в автоматизирани движения, които имитаторът не може да възпроизведе, колкото и да се старае. Ако подписът е много сложен понякога дори това не може да му се отдаде. Получават се съвсем други движения.

Но това се установява във всеки конкретен случай.

Вещо лице Т.: Преди да стигнем до това крайно заключение сме направили сравнително идентификационно изследване, при което сме установили индивидуална съвкупност от съвпадащи признаци. Посочили сме ги подробно – общи и частни, за нас няма съмнение в изпълнителя на подписа и след това вече според нас, за да се появят тези признаци, са поскоро вероятно опит за умишлено изменение на собствения подпис, а не на имитация. Ако е имитация няма да има толкова съвпадащи признаци. Просто съществуват множество съвпадащи признаци, които идентифицират лицето, което е подписало, тъй като сме сравнили трите обекта на изследване с всички сравнителни образци на това лице.

Категорично стигаме до извода, че по-скоро се касае за автоподправка, автоподлог, и то за умишлени изменения. Стигаме до този категоричен извод за наличие на индивидуална съвкупност от кой е положен подписът, това е категорично и вероятно допускаме, че тези изменения се дължат на автоподлог т.е. извършен опит за автоподлог. Умишлено не сме посочили всички съвпадения във всички подписи. Напр. на подписа от снимка 13 не сме посочили никакво съвпадение, но това не значи, че там не съществува, приложението е само да демонстрираме в някои снимки, за да няма наслагване на цифри върху щрихи, умишлено сме оставили някои от подписите без пояснения. Напр. ако започнем от първи признак наблюдаваме вероятност в тази праволинейна форма, цифрата 2 и леко дълговидна е цифрата 1 и напр. на снимка 1 е единицата, на снимка 2 е двойката. Отбелязали сме с различни цифри умишлено двата варианта. Абсолютно същото се среща във всички образци. На снимка 4 сме посочили първия вариант с дълговидна форма, там не може да сложим цифра 2 - ако това е защо няма абсолютно всички цифри. В тези три подписа вероятно има признаци за умишлено изменение на собствения подпис, тази нарушена линейност, това наснаждане на щрихи, напр. на буквата „М“. Сравнявали сме обектите на изследване със сравнителните образци, в които няма такива опити за изменение на собствения подпис т.е. тази линейност нарушена точно на това се дължи, на вероятно умишления опит, в сравнителните образци няма такива умишлени изменения.

Вещо лице Ц.: Искам да направя едно уточнение, което е етап от самото изследване. Преди да се пристъпи към едно изследване между дадени обекти и сравнителни образци, се прави едно предварително изследване, за да се установи дали този сравнителен материал изхожда от едно и също лице. В процеса на това изследване се взема предвид вероятността при 3 полагане на подписите в сравнителния материал. Няма как всички подписи да са еднакви, те не са еднакви, те са близки като конструкция, но винаги има някакви елементи, които са изписани по различен начин. Ако погледнете снимките на сравнителните образци (напр. снимка 7 и 9) в самите сравнителни образци може да се намерят разлики, но ние приемаме, че това е вариантност при изпълнение на дадения подпис. Напр. този под № 7 е изписан с повече елементи, с елемент, наподобяващ да кажем буква „Н“, докато при този в № 9 този елемент го няма. Говорим в момента за сравнителните образци. Това трябва да се вземе под внимание. Напр. в № 12 имаме различна завършваща част, както и по отношение на елемента, предхождащ парафа, така и по отношение разтегнатостта по вертикал т.е. в самите сравнителни образци лицето има по-голяма вариантност при изписване на подписите. Това са подписи, взети от заявлението за издаване на документи за самоличност т.е. те се водят неоспорим сравнителен материал и ние приемаме, че лицето в житейската си практика има по-голям диапазон при тази вариантност и от там, след като сме направили това сравнително изследване и сме установили, че има тази вариантност, не може да очакваме, че в обектите и в сравнителните образци във всеки един в подписите се повтарят тези сравнителни елементи.

Вещо лице Т.: Запознах се с гр. д. № 25329/2017 г. на СРС в стара архива, в него е оригиналът на отказа от наследство, това е сравнителен образец № 9. Снимки 10 и 11 са цветни копия и се вижда, че са с химикал. При заснемане на обектите не е абсолютно нужно всички да присъстваме. В случая съм ходил аз. От снимки 10 и 11 се вижда, че сме снимали оригиналите. адв. К.: Аз гледах делото и на картон няма отбелязване някой да го е гледал от 2017 г.

Вещо лице Т.: Подписал съм се в картона, на снимки 10 на 11 се вижда. адв. К.: А в БДС дали ходихте да видите заявленията там?

Вещо лице Ц.: Аз лично съм депозирала съдебното удостоверение с молба.

На въпрос на адв. Ч. вещото лице Б. отговори: Няма универсален набор от признаци, които да характеризират автоподлога. Признаците за автоподлог се установяват в процеса на сравнителното изследване. Това са отклонения в графическите признаци, в темпа на писане, от тези, които човек е изпълнил в сравнителните образци. Отклоненията са не да се измени подписа до такава степен, че ако започва с буквите „И“ и „М“ да се изпише с буквите „П“ и „Т“ например, трябва да се има предвид, че при автоподлога другата страна, която присъства при подписване на тези документи и знае подписа и затова лицето, което се подписва и се опитва да измени собствения си почерк, няма много големи възможности в момента на подписването да се подпише по друг начин, освен по този, по който другото лице е запознато, че се подписва. Затова той не може да избяга до такава степен, че да се помисли, че всъщност се касае за подпис на съвсем друго лице т.е. възпроизвежда собственият си подпис, но със старание да внесе изменения, които впоследствие да му дадат основание да се откаже от него. В конкретния случай съмнителни са разликите в темпа на полагане на подписа в началото, в средата и в края. В началото има движения с висок темп, без никакви 4 трепвания, без никакви странични движения, в същото време в част от средното движение имаме наслагване допълнителни паразитни щрихи, каквито ги има на снимките, напр. на снимка № 1 буква „М“, във втория елемент има наслагване на щрихи, вторият елемент е изпълнен с едно движение и отгоре са дописани две или три излишни паразитни движения.

Същото го има и на снимка № 16, движението е дописано, допълнено е отдолу. Тези прекъсвания, това е стремеж по-скоро не да наподоби за имитация, това са признаци точно когато човек бяга от собственият си подпис. Ако такива признаци не се открият, тези признаци биха могли да се дължат на други причини, напр. болестно състояние на лицето, отслабнали движения в следствие заболяване, на общо отслабване на организма, които се отразяват върху мускулите на пишещата ръка, фините движения се нарушават, няма я тази гъвкавост, тази бърза реакция и тогава се получават такива изкривявания на движението, тази паразитност, получават се допълнително такива движения, но те се дължат на съвсем други причини. В конкретният случай лицето в сравнителните образци показа, че няма такива изменения в подписите и няма въобще признаци за затруднения при полагане. И при наличието на толкова много съвпадения, тези признаци са по-скоро за внасяне на допълнителни изменения от основната форма. Той не може да пише буква „П“ при положение, че се казва Иван, защото другото лице, което гледа как се подписва, ще се усъмни.