Решение № 520 от 13.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Велико Търново, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Симона Миланези

Ангелина Богданова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20254100500734 по описа за 2025 година

С решение № 604 от 28.04.2025 г., постановено по гр. д. № 765/24 г., Великотърновският районен съд е осъдил ***, ЕИК *********, да заплати на ***, ЕИК *********, сумата от 21 682, 68 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучена отстъпка за постигане на годишна цел 1 % от годишния оборот по чл. 2.5 от Приложение № 5 от договора за дистрибуция от 04.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и сумата от общо 2 975, 30 лв. разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ***, чрез адв. Ф. К., в която се твърди, че същото е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че договорът за дистрибуция е рамков договор, който не поражда пряко продажбено правоотношение между страните, като не създава и задължение едната да прави поръчки, а другата страна да приема изпълнение на същите, а само определя общите правила, които ще действат между страните, ако същите постигнат съгласие за отделни продажби по силата на договора. За да се сключи договор, съгласно чл. 14 ЗЗД, следва да има предложение от едната страна и приемане от другата. Именно поради това, без одобрението от жалбоподателя на определена поръчка не може да възникне валиден договор и същият да породи задължение. Когато едно действие не е задължително – приемане на заявки, неизпълнението на подобно задължение не може да породи право на другата страна по чл. 79 вр. чл. 82 от ЗЗД. Условието за ръст на продажби т. 2.5 от Приложение № 5 от договора не е осъществено и 1 стойността на заявките не следва да се добавя към стойността на действителните продажби, както е сторил РС. Съгласно чл. 3.2.2 от Договора за дистрибуция, за да възникване правото на претендираната отстъпка следва да са изпълнени следните условия – освен определен ръст на продажбите, така и изпращане на поръчка за продукти към Доставчика, банкова гаранция, кредитен лимит и/или предплащане на поръчката преди одобряването й.

Единствено при изпълнение на тези предпоставки може да възникне правото на дистрибутора да получи бонус. С оглед разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже неизпълнение на договорно задължение от страна на ответното дружество, от което той е претърпял вреда, изразяваща се в пропусната полза да получи отстъпката по чл. 2.5 от Приложение № 5 към договора, както и пряката причинна връзка между неизпълнението по договорното задължение и претърпяната вреда, както и размера на вредата.

Съдът неправилно е тълкувал клаузите в договора, според които задължението на доставчика да одобри поръчките е поставено в зависимост от обезпечение или предплащане на същата, за което не са представени доказателства от страна на ищеца. В решението неправилно съдът е преобърнал доказателствената тежест, като е посочил, че от ответника не са наведени твърдения за неизпълнение на задълженията, на дистрибутора по договора за дистрибуция, което би било основание да откаже изпълнение на поръчката.

По този начин в тежест на *** е възложено да доказва отрицателен факт, а именно липсата на представена гаранция/кредитен лимит или предплащане.

Ищецът не е навеждал никакви доказателства и искания относно представянето на банкова гаранция, надвишаваща 2 000 000 лв. за 2021 г. или пък предплащане на всяка една от отправените доставки. Още с отговора на исковата молба е оспорен иска по основание. Освен изложеното в производството пред РС не е доказано и каква е годишната цел, която да бъде достигната, за да се дължи претендирания бонус. Съгласно чл. 2.5 от Приложение № 5 от договора „годишната цел“ е условие за отстъпката от 1 % от годишния оборот, изразен като ръст на продажбите на доставчика към дистрибутора, който трябва да е не по – малък от 10 % от продажбите за предходната година. Ищцовото дружество не е представило доказателства за стойността на продажбите от предходната година – 2000 г. и за РС не е съществувала възможност да прецени дали е осъществен договорения ръст, респ. да приложи отстъпката. Съгласно същата клауза отстъпката се дължи за ръст на продажбите, а не за ръст на поръчките. Неправилно е прието, че ако доставчикът беше доставил поръчките би се достигнал ръст на продажбите.

Неправилно е прието, че поръчките са за 2 168 826, 77 лв., без да се вземе предвид, че същите са с ДДС. В изготвената СИЕ продажбите са калкулирани единствено въз основа на записи от счетоводството на Дистрибутора, като размера на продажбите не е установен по делото. Подадените „заявки“ представляват писмено изявление на заинтересованата страна и не могат да се ползват с доказателствена стойност, тъй като с тях издателя удостоверява изгодни за себе си факти. Същите не са подписани нито от Дени, нито от представител на ***, като освен това не се представят и доказателства същите да са получени от Доставчика. Моли се, да се отмени обжалваното решение и 2 да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноските по делото.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна ***

В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят поддържа жалбата и моли да се присъдят разноски на доверителя му.

Ответника по жалбата, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение, като претендира разноските за въззивното производство.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът приема, че същата е процесуално допустима.

Пред РС-Велико Търново е предявен осъдителен иск от ***, ЕИК ********* против ***, ЕИК *********, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 21 682, 68 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропусната полза, изразяваща се в неполучена отстъпка за постигане на годишна цел 1 % от годишния оборот по чл. 2.5 от Приложение № 5 от договора за дистрибуция от 04.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба е изложено, че страните по делото са били в търговски отношения по сключен договор за дистрибуция от 04.12.2020 г., съгласно който *** е имал право да продава на определена територия продукти на доставчика, тогава с наименование ***. Твърди се, че доставчикът не е изпълнил задължението си за заплащане на отстъпка съгласно чл. 2.5 от приложение № 5 към договора за постигната годишна цел 1 % от годишния оборот. Уговорено било същата да се дължи, когато дистрибутора достигне ръст в продажбите на доставчика към дистрибутора с не по - малко от 10 % от продажбите за предходната година. Отстъпката се заплаща ежегодно от доставчика според реализирания от дистрибутора оборот към доставчика за съответната година. Годишната цел определена между страните била в размер на 1 940 130 лв., без ДДС. Дистрибуторът отправил към доставчика заявки за календарната 2021 г. в размер на 2 168 826, 77 лв., но същите не били изпълнени изцяло по вина на доставчика, като причината за това не е посочена от същия. Ако беше изпълнил и доставил всички подадени заявки, ищецът би реализирал увеличение на оборота и би получил отстъпката от 1 % от годишния оборот. В този смисъл претендира отстъпката като вреда, за която твърди, че отговаря ответното дружество.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който изцяло се оспорва исковата молба, като неоснователна и недоказана, като се моли същата да се остави без уважение. Излагат се доводи, че не са налице пропуснати ползи от страна на ищеца и от представените доказателства такава не се доказва. Процесният договор за дистрибуция не съдържа клауза, която да задължава и вменява отговорност на ответника- доставчик да изпълнява направените от дистрибутора заявки. Твърденията на ищеца за бездействие на 3 доставчика се оспорват, като неоснователни. Моли се, да се отхвърли предявения иск, като се претендират направените разноски по делото.

За да уважи предявения иск ВТРС е приел, че дистрибуторът - ищеца е направил до ответното дружество заявки за стоки- сладоледи за 2021 г., видно от приетата СТИ, в размер на 2 168 826, 77 лв. без ДДС, за което използвал специалната форма уговорена между страните, според разпитания свидетел.

Приел е, че ответната страна не навежда възражение за неизпълнение на задължение на дистрибутора по договора за дистрибуция, което да било основание да се откаже изпълнението на подадените заявки, като от доставчика била извършена доставка на стойност 1 739 978, 44 лв. без ДДС.

Ответникът не сочи обстоятелства, поради които не е изпълнил всички заявки.

В договора било уговорено, че ако доставчикът намали обема на търговската си дейност, същият е длъжен да уведоми за това дистрибутора, като това задължение не е изпълнено от същия. Годишната цел между страните по договора, съгласно приложение № 5, била уговорена в размер на 1 940 130 лв., като съгласно чл. 2.5 от приложението се предвижда отстъпка за постигане на годишна цел 1% от годишния оборот. Прието е, че ако доставчикът беше изпълнил всички отправени му заявки за 2021 г. в размер на 2 168 826, 77 лв. без ДДС, дистрибуторът би получил отстъпката от 21 682, 68 лв., която се явява пропусната полза за ищеца.

Въззивният съд, като прецени събраните доказателства по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че на 04.12.2020 г., за срок от 1 година, е сключен договор, съгласно който ***, като доставчик и ***, като дистрибутор.

Страните са се съгласили, че предмет на договора е продажба от Дистрибутора за негова сметка, на продуктите на *** в рамките на Територията, като Дистрибуторът се съгласява да действа като неизключителен дистрибутор на Доставчика /чл. 1 от Договора/. Съгласно чл. 3.2.1. Дистрибуторът се е задължил да закупи продуктите от Доставчика и да заплати цената за тях съгласно условията на договора и при условията на Приложение 5. Поръчките се подават от дистрибутора, като се използват формите за поръчки на доставчика в Приложение 6 от договора. Съгласно чл. 3.2.2. поръчките за продуктите на *** на Дистрибутора се одобряват при условие, че са обезпечени от предоставената Гаранция или кредитния лимит, съгласно Приложение 2, или са платени предварително. В чл. 3.7.1. страните са уговорили задължения свързани с наличността, като страните са се съгласили, че в случай, че оптималната наличност от продукти не може да бъде доставена на Дистрибутора, поради причина за която отговаря Доставчика, последният ще изплати на Дистрибутора съответния месечен целеви бонус. Съгласно чл.

3.8.1. и чл. 3.8.2. Дистрибуторът се задължава да гарантира надлежно изпълнение на поетите задължения с издаването на гаранция/запис на заповед, съгласно Приложение 2, като гаранцията следва да се представи в оригинал на Доставчика. Съгласно чл. 5.2. от договора Доставчикът се е задължил да уведоми Дистрибутора своевременно, ако прогнозира, че обемът на търговската му дейност ще бъде значително по – нисък от очаквания от Дистрибутора. Съгласно чл. 10 от договора всяка от страните носи 4 отговорност за покриване на вреди, нанесени от другата страна поради нарушаване на разпоредбите на същия. Съгласно чл. 19 от договора всички съобщения, искания, съгласия или друга комуникация между страните, трябва да бъде в писмена форма и да бъде подписана от упълномощен представител на страните, както и да бъдат доставени лично или с препоръчано писмо на страната, на която трябва да се изпратят или доставят, освен в случаите, в които е предвидено да се изпращат по електронна поща.

Към процесния договор е представено Приложение 5 условия за продажба на продуктите, които се прилагат между дистрибутора и Доставчика при всяка продажба. В раздел 2 от Приложение 5 е уговорено, че за да подобри продажбите на продуктите Доставчикът ще извършва редица действия чрез Дистрибутора и ще му предоставя определени отстъпки или бонуси, като същите се изчисляват по стойността на брутните продажби спрямо ценовата листа на Доставчика без ДДС. Плащането на отстъпка по т. 2.5 и т. 2.6 се извършва от Доставчика в рамките на 30 дни от датата на потвърждение от страна на Доставчика за изпълнението на изискването за предоставяне на отстъпка, съгласно справка – извадка от ЕRP системата на доставчика. В чл.