Решение № 262980 от 12.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, …05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.

№ 8428 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 75918 от 24.04.2020г., постановено по гр. д. № 357/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 175 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация – София“ ЕАД срещу А.В.М., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 153 ЗЕ сумата от 439,75 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Обеля“ 2, бл.251, вх.А, ет.7, ап.20, аб.№ 267345, както и сумата от 26,28 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.11.2015 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 69540/2015г. по описа на СРС, ГО, 175 състав, като са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД искове за сумата от 67,49 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 30.12.2012г. до 09.10.2015г., както и сумата от 3,83 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.12.2012г. до 09.10.2015г.

С решението съдът се е произнесъл по разноските в производството, съгласно изхода на спора.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Б.“ ООД, на страната на ищеца – „Топлофикация – София“ ЕАД.

Въззивникът – ответник А.В.М., обжалва решението в частта за уважаване на исковете, с оплакване за неправилност и нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е вещен ползвател на имота при липсата на категорични доказателства в тази насока, още повече, че константната съдебна практика приема като доказателства за собственост или ограничено вещно право на ползване единствено надлежен документ – нотариален акт или договор за покупко – продажба на недвижим имот със задължително подадена молба – декларация за откриване на индивидуална партида на името на лицето. Сочи, че ответникът А.В.М. е „гол“ собственик на имота, не е носител на вещно право на ползване – видно от представения по делото нотариален акт, респективно и не се намира в облигационни правоотношения с ищеца по делото. На следващо място излага, че първостепенният съд неправилно е кредитирал изготвените по делото заключения на назначените в производството експертизи, които са изготвени единствено въз основа на документи, предоставени от страна на ищеца и съответно не доказват нито наличието на договорно правоотношение, нито количеството на доставената топлинна енергия. Счита, че с оглед липсата на представени по делото доказателства за основателността и размера на претенцията за главница за дялово разпределение, предявеният иск е също неоснователен и като такъв неправилно е бил уважен от районния съд. Поддържа, че претендираните вземания са изцяло погасени по давност, което обстоятелство не е взето предвид от първостепенния съд, въпреки надлежното и своевременно релевирано възражение в този аспект още с депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение в заповедното производство. По изложените съображения, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

Въззиваемият

- ищец „Т.С.“ ЕАД и третото лице помагач не са депозирали писмени отговори на въззивната жалба. С писмена молба от 15.02.2021г. въззиваемият – ищец моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, а депозираната жалба – оставена без уважение. Претендира разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение, като релевира възражение за прекомерност досежно разноските на насрещната страна.

Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд,

II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК.

С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника, в качеството му на собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, за заплащане на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода от месец 11.2012г.

– месец 04.2015г.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че между страните съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, който е сключен при публично оповестени общи условия с конклудентни действия - по арг. от чл.150 от ЗЕ. Кредитирани са приетите и неоспорени от страните заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, като е направен извод, че от същите се установява обемът на реално потребеното количество топлинна енергия в имота и неговата стойност, както и дължимата сума за дялово разпределение, също за процесния имот.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Основното спорно по делото обстоятелство на етапа на въззивното производство е свързано с установяване качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. По така наведените възражения, настоящият съдебен състав намира следното:

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели.

Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.

Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

Разпечатката съдържа 36 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76afd20a-be6d-4cf0-81c7-55c48c163d45