Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1016 от 03.07.2024, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 1003/2024
Вид
Решение № 1016
Подписан
03.07.2024
В сила
18.07.2024
Състав
ДИАНА РАДЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. Велико Търново, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20244110101003 по описа за 2024 година

Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 , вр. с чл. 225,ал.1 от КТ Ищецът Т. А. С. твърди, че по силата на трудов договор е заемал длъжността "охранител " при ответника. На 30.01.2024 г. е връчена заповед № 886/30.01.2024 г. за прекратяване на ТПО на основание чл. 328,ал.1,т.3 от КТ-поради намаляване обема на работа. Заявява, че не е отразено вярното правно и фактическо положение, тъй като на неговото място е назначен друг , а охраняваният обект е с голяма площ и е невъзможно охраната да се осъществява от един човек. Излага, че не е извършен подбор. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна и моли съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени; да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на шест брутни трудови възнаграждения – 5460 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В съдебно заседание се представлява от адв.П. от ВТАК. Поддържа исковата молба.

Ответникът "Саламандър» ООД гр.Казанлък е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява неоснователност на предявените искове.

1

Навежда доводи за законосъобразност на издадената заповед по подробно изложени в отговора съображения, поради което моли съда да отхвърли исковите претенции изцяло. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез адв. Т. от АК Стара Загора поддържа изложеното становище.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното лично трудово досие на ищеца се установява, че същият е назначен при ответника по силата на трудов договор № 003315/29.07.2022 г. на длъжност „ охранител“ с място на работа – обекти на „Саламандър“ ООД в област Велико Търново. По делото са приети като доказателства предизвестие до работника, с което поради намаляване обема на работа същия е предизвестен за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 1.02.2024 г. в два варианта- представеното към исковата молба е подписано от работника на 27.01.2024 г., а приложеното към личното трудово досие е подписано от работника на 28.12.2023 г.

Издадена е заповед № 886/30.01.2024 г., с която на основание чл. 328,ал.1,т.3 от КТ се прекратява трудовото правоотношение с ищеца поради намаляване обема на работата, считано от 1.02.2024 г. Заповедта е подписана от работника. Приети като доказателства са графици за носене на дежурствата за обект „ Фотоволтаичен парк“ с.С*** за м. януари и февруари 2024 г. и таблици за отчитане явяването и неявяването на работа за същите месеци, щатно разписание на длъжностите на „Саламандър“ ООД, обект - СДН Къмпани АД, фотоволтаичен парк с.С*** за периода 1.01.2023 г.- 31.12.2023 г. и щатно разписание за същия обект за периода 1.01.2024 г.- 31.12.2024 г.

От заповед № 07/1.12.2022 г. е видно, че отговорник невъоръжена охрана на обекти, находящи се на територията на област В.Търново е В**. В същата заповед е разписано задължението му да извършва проверки по обектите за спазване режима на работа, извозване със служебен автомобил на охранителите до обект Фотоволтаик-С*** и обратно. Между ответното дружество / изпълнител/ и „СДН Къмпани“ АД – клон България / възложител/ е сключен договор от 1.07.2017 г. , по силата на който възложителят възлага на изпълнителя да осъществява въоръжена охрана с 12 свои служители – трима охранители през деня и трима охранители през нощта на територията на Фотоволтаичен парк С***; да осъществява денонощен пропускателен 2 режим и видеонаблюдение на територията на обекта. С Анекс от 23.12.2021 г. договорът от 1.07.2017 г. е променен, като считано от 1.01.2022 г. възложителят възлага на изпълнителя осъществяване на денонощна 24 часова въоръжена охрана с общо 6 свои служители – по двама служители /охранители/ през деня и един охранител през нощта. С Анекс от 22.12.2023 г. , считано от 1.02.2024 г. броят на охранителите се променя на 4 – по един през деня и по един през нощта. Със заповед № 13 /22.12.2023 г. е назначена комисия от работодателя, която да извърши подбор на служителите на длъжност „ охранител“ в обект Фотоволтаичен парк С*** с оглед намаляване обема на работата и необходимост от прекратяване на трудовите правоотношения на двама от служителите на обекта. В заповедта са посочени критерии за подбор, който следва да се извърши до 28.12.2023 г. Приет е протокол от 23.12.2023 г. , видно от който назначената комисия след извършено оценяване е предложила да бъдат прекратени трудовите правоотношения с ищеца и с И. И. С., който е подал заявление за освобождаване от работа по взаимно съгласие, считано от 1.02.2024 г.

Приобщени са като доказателства документи от личните трудови досиета на всички служители на ответника, участвали в извършения подбор- ищецът Т.

С., И. И. С.,

К********.- заявления за постъпване на работа, дипломи за завършено образование, медицински прегледи, удостоверения от съответните органи относно съдимост и водени наказателни производства, удостоверения за професионално обучение, проведени от ЦПО към „Саламандър груп Холдинг“ АД , трудови договори и длъжностни характеристики. Представена е по реда на чл. 192 от ГПК информация от трето неучастващо по делото лице-„ СДН Къмпани“ АД –клон България. Приети са още писмени документи, изходящи от работодателя- правилник за вътрешния трудов ред, инструкция за основни задължения на служителя въоръжена охрана, таблица за явяване и неявяване на работа за м. ноември 2023 г. и график на дежурствата за м. ноември 2023 г., договор за доставка и изграждане на системи за видеонаблюдение. От заключението на изготвената съдебносчетоводна експертиза се установява, че размерът на дължимото обезщетение по чл. 225,ал.1 от КТ за периода от 1.02.2024 г. до 31.07.2024 г. е в брутен размер от 5631,60 лева , при среднодневен размер на брутното трудово възнаграждение от 45,0528 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. По делото са събрани и гласни доказателства. Св. Ш**** 3 живее на фактически съпружески начала с ищеца. Заявява, че във връзка с работата му той имал задължение да наблюдава мониторите и да обикаля района периодично. За всяка смяна колегата *** го взимал със служебен транспорт. Тя няма наблюдения да е закъснявал за работа или да са му налагани наказания, но ищецът и споделял, че има конфликт с прекия си началник С***. Твърди, че предизвестието било връчено на ищеца на 27.01.2024 г. , като преди това му пратили формуляр за напускане по взаимно съгласие, но тъй като той не го подписал, С*** му се обадил по телефона и му казал, че си отива. След това С*** го заплашвал и ищецът подписал предизвестие с реалната дата, но няколко дни по-късно, за да му дадат трудовата книжка, подписал предизвестие със задна дата. Св. С. е работил при ответника до 1.02.2024 г. Обяснява, че първо обекта имал 3 поста, после от началото на 2023 г. останали двама човека- един стоял на портала и един на камерите, правели и обходи. Заявява, че не работи при ответника от 1.02.2024 г. , но не знае как са го освободили от работа. Св.Л*** работи при ответника на обект в гр.Златарица, познава ищеца и обяснява, че за две-три смени е бил и на обекта в с.С***. Чувал от други колеги, че ищецът закъснява, но когато той го вземал със служебната кола не е закъснявал.

Твърди, че ищецът му изглеждал като човек, употребил алкохол. Св.С*** е началник охрана при ответника и познава ищеца. Посочва, че от 2024 година на обекта в С*** са останали четири човека, тъй като са освободени двама.

Намалили персонала поради вдигането на минималната работна заплата, тъй като договорът с възложителя изисквал четири човека за охрана на обекта.

Има 70 камери, които се наблюдават от един човек. Твърди, че ищецът бил оставен на работа по молба на предния ръководител, макар, че е зависим от алкохол, пие много, тръгвал си е от работа, бил е без униформа. Въпреки това не са му налагани дисциплинарни наказания, свидетелят му прощавал и само го предупреждавал. Свидетелят посочва още, че не може да отпусне кола, която да обикаля Златарица, Горна Оряховица и С***. Към момента на обекта има четири човека, а охраната е невъоръжена.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По иск с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 от КТ :

Според трайната съдебна практика и в съответствие с принципа на 4 диспозитивното начало в гражданския процес ищецът при оспорване на заповедта за уволнение следва да въведе всички факти , които според него опорочават издадената заповед, или погасяват правото на работодателя да уволни работника/служителя. Съдът е длъжен да се произнесе само по наведените от ищеца пороци на заповедта за уволнение без да обсъжда други, които не са посочени . / виж Решение № 92/14.04.2016 г. по гр. д. № 4515/2015 г. на ВКС, IV г.о..; Решение № 174/13.10. 2016 г. по гр .д. № 659/2016 г. на ВКС, III г. о.; и др./. Ищецът заявява, че няма намаляване на обема на работа на обекта, където е работил- Фотоволтаичен парк с.С*** , тъй като на неговото място веднага е назначен друг човек, че не е възможно обектът с големина 600 дка да се охранява от един човек и че не е извършен подбор съобразно изискванията на КТ, което прави издадената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение незаконосъобразна. От доказателствата по делото безспорно с установява, че ищецът е работил по трудов договор при ответното дружество на длъжност „охранител“ с код по НКПД 54141007. В трудовия договор като месторабота е посочена „обекти на „Саламандър“ ООД в област ВеликоТърново“. Ищецът конкретно е работил на обект Фотоволтаичен парк С***, като фирмата , освен този обект извършва дейност и на обекти в гр.

Златарица и в гр. Велико Търново.

Дейността извършвана от дружеството в посочения обект- Фотоволтаичен парк С*** се изпълнява на основание договор от 1.07.2017 г. и анекси към него от 23.12.2021 г. и от 22.12.2023 г., съгласно които възложителят „СДН Къмпани“ АД- клон България е възложил на ответника- изпълнител да организира и осъществява въоръжена охрана, денонощен пропускателен режим и видеонаблюдение на обекта , първоначално с 12 охранители, от 1.01.2022 г. – с 6 бр. охранители , а от 1.02.2024 г. - с 4 бр. охранители.

Представените щатни разписания за този обект от работодателя сочат 8 бр. охранители за 2023 г., а за 2024 г.- 4 бр. Констатира се несъответствие между изискванията на възложителя за 6 бр. охранители и представеното щатно разписание, видно от което щата през 2023 г. е от 8 човека, но несъответствието в случая е ирелевантно, дококото ТПО не е прекратено по чл. 328,ал.1,т.2 от КТ / съкращаване в щата/. Отделно от това, ищецът не спори, а и останалия доказателствен материал сочи, че през 2023 година на обекта са работили шест лица.

Издадената заповед от 22.12.2023 г. от работодателя, с която е назначил комисия за извършване на подбор на 5 служителите в процесния обект се основава на анекса от 22.12.2023 г., с който се намалява броя на охранителите. Според трайната практика на ВКС намаляването на обема на работа е въпрос на преценка на работодателя, тъй като се касае за фактическо състояние, обусловено от конкретни причини, което не е необходимо да се установява с изрично приети решения от работодателя. При намаляване обема на работа не се преустановява изцяло една, или няколко конкретни стопански дейности на работодателя, а се намалява обема на работа, който ще се изпълнява с по-малко на брой работници, което води след себе си прекратяване на трудовите договори за част от тях. /вж. Решение № 21/1.02.2010 г. по гр.д.№ 5108/2008 г. на ВКС/. В конкретния случай няма преустановяване на самата дейност, извършвана от ответното дружество – то продължава да извършва охрана на обекта в с.С*** според сключения договор и анекси към него. Има изискване на възложителя да се намали броя на лицата, които осъществяват тази охрана , което е трайна тенденция- ако през 2017 г. те са били 12 броя, през 2022 г. са останали 6, а за 2024 година изискванията са договора да се изпълнява с 4 лица. Видно от събраните доказателства по реда на чл.192 от ГПК, възложителят посочва като причина за намаляването на броя на охранителите въвеждането на системи за видеонаблюдение, като се подчертава, че процесът е стартирал през 2022 г., но продължава и към момента, / което се установява от представения договор за доставка и изграждане на система за видеонаблюдение от 10.05.2024 г. /, както и оптимизация на разходите, свързани с физическата охрана. От показанията на свидетелите се установи, че на обекта има един пункт за видеонаблюдение, на който стои един човек и един пост на портала, правят се и обходи на територията на обекта, като към момента според св. С*** обекът има 70 камери. Макар територията на охранявания обект да е една и съща / 600 дка/ сключените анекси от 2021 г. и от 2023 г. доказват , че необходимостта от физическа охрана намалява през годините за сметка на техническата обезпеченост по видеонаблюдение и системи за сигурност на обекта, което от своя страна води до намаляване на наетия персонал на този обект. Намаляването обема на работата, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение в случая представлява обективно намаляване на обема на услугите, които съгласно изискванията на възложителя следва да се осъществяват с четири души физическа охрана, считано от 1.02.2024 г. и трудовото правоотношение е 6 прекратено с ищеца, считано от тази дата.