Решение № 885 от 26.11.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. Шумен, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20243630101686 по описа за 2024 година

Предявен e иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Й. М. М. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр. адв. А. Б. от АК-Пловдив, срещу Д. Н. Р. с ЕГН ********** от ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 906 по описа на ШРС за 2024 г. Съдът издал заповедта за изпълнение за паричното вземане, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл.

415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Предявява иск за установяване, че ответника му дължи сумите по заповедното производство. Иска се и заплащане на деловодните разноски в исковото и заповедното производство.

В съдебно заседание ищецът чрез своят представител поддържа иска. Излага становище, че от събраните доказателства безспорно се доказва сключването на договора за заем, предаването на сумата от 4500 лв., както и обстоятелството, че тази сума не е била възстановена от ответника. Моли съда да уважи иска и да му присъди сторените разноски.

В предоставения на ответника срок за отговор не е постъпил такъв, независимо, че съдът с разпореждане от 2447 от 05.07.2024 г. му е указал, както възможността да подаде отговор, така и последиците при неподаване на такъв.

В съдебно заседание се явява процесуален представител, упълномощен от ответникът, който поддържа, че иска е неоснователен и недоказан и моли съда да го 1 отхвърли. В указания срок за писмени бележки, предоставен от съда по искане на страната, такива не са постъпили.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От изслушаните по делото гласни доказателства, събрани чрез разпита на св. Л. М.а и св. М. З., се установява, че ищецът Й. М. М. и ответникът Д. Н. Р. се познавали отдавна и били в близки приятелски взаимоотношения. Случвало се ответникът да иска пари на заем от ищеца и винаги ги връщал.

На 26.11.2023 г. ответникът се обадил на ищеца и го помолил за среща. Ищецът го уведомил, че се намира в търговския си обект (хранителен магазин) и го поканил да дойде там. В магазина се намирали и посочените по-горе двама свидетели – св. М.а като съпруга на ищеца, а св. Захариев като негов съдружник в магазина. При пристигането си ответникът поискал заем от ищеца в размер на 4500 лв. и обещал да ги върне в срок до един месец.

Ищецът се съгласил, извадил исканата сума и я предоставил на Д. Р., който преброил парите и ги взел. След изтичането на уговорения един месец обаче сумата не била върната.

Отначало ответникът отговарял, че му трябва още малко време, за да върне сумата, а след това изцяло преустановил контакти с ищеца.

На 08.04.2024 г. ищеца Й. М. М. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 4500 лв., главница по устен договор за заем, сключен на 26.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване на вземането, както и деловодните разноски по заповедното производство в размер на 90 лв. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 906/2024 г. на ШРС. Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение № 448 от 09.04.2024 г. за сумите, посочени в заявлението. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът дал указания на ищеца да предяви установителен иск за вземането си. Настоящото производство е образувано в изпълнение на тези указания.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Правният интерес от завеждането на установителния иск е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК.

Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 906/2024 г. на ШРС.

В конкретният случай съдът намира за безспорно доказано, че на 26.11.2023 г. между Й. М. М. като заемодател и Д. Н. Р. като заемател е сключен неформален договор за заем за сумата от 4500 лв., който заем трябвало да бъде върнат до 26.12.2023 г. В указания срок заемът не бил върнат. Тези факти се установиха от събраните гласни доказателства, като съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, независимо от близките им взаимоотношения с ищеца. По делото няма доказателства, които да оборват изложеното от 2 тях, дори и самия ответник не представи различно становище. Освен в тежест на ищеца е да докаже само сключването на договора и предаването на парите (тъй като договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с предаването на парите, независимо дали е сключен в устна, писмена или друга форма). Дали заемът е върнат, е в тежест за доказване на длъжника, ако той твърди това. В настоящото производство няма такива твърдения. В действителност ответникът не предоставя никакво становище по фактите.

Предвид това съдът намира, че предявения иск е основателен и ответникът дължи на ищеца сумата по издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 448 от 09.04.2024 г. по ч.гр.д. № 906/2024 г. на ШРС.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените разноски, както по заповедното, така и по исковото производство.

С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта на разноските и по заповедното производство. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС, съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът констатира, че ищецът е сторил разноски в размер на 1180 лв., от които 180 лв. платена държавна такса (90 лв. по заповедното и 90 лв. по исковото производство) и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за защита на ищеца в исковото производство. Въз основа на изводите на съда за основателност на иска съдът намира, че ответникът следва да възстанови тези средства на ищеца в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Д. Н. Р. с ЕГН ********** от ***, че ДЪЛЖИ на ищеца Й. М. М. с ЕГН ********** от ***, сумите от 4500 лв. (четири хиляди и петстотин лева), представляващи главница по устен договор за заем, сключен на 26.11.2023 г. и с падеж 26.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2024 г. до окончателното заплащане на задължението, за които по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 448 от 09.04.2024 г. по ч.гр.д. № 906/2024 г. на ШРС.

ОСЪЖДА Д. Н. Р. с ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. М. с ЕГН ********** от ***, сумата от 1180 лв. (хиляда сто и осемдесет лева), представляващи направени от ищеца в заповедното и в исковото производство разноски.

3

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4