Присъда № 207 от 20.09.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 207/20.09.2023г. по НЧХД № 6652/2021г. по описа на ПРС - ХХІІІн.с.

С тъжба от 23.11.2021г. Н.Г.М. от гр.П. е повдигнал обвинение срещу А.Г.С. ЕГН ********** от гр.П. за това, че на 12.11.2022 г. в гр.П. е казал нещо унизително за честта и достойнството й, в нейно присъствие, а именно:

„очилато магаре“, „боклук нещастен“ и „отрепка“ – престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Тъжителят, лично и чрез повереника си по делото адв. И. поддържа така повдигнатото обвинение, като моли съда да наложи на подсъдимия наказание, отговарящо на целите по чл.36 от НК.

Подсъдимият А.Г.С. не се признава за виновен и дава обяснения по случая.

Упълномощеният от същия защитник – адв. З. моли доверителят й да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение.

На основание чл.84 от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен срещу подс. С. от тъжителя М. за сумата от 1000 лева, като обезщетение за причинените на последната неимуществени вреди, от престъплението вменено във вина на подсъдимия.

М. е конституирана като граждански ищец по делото, като повереникът й – адв. И., изцяло поддържа така заявената претенция и моли същата да бъде уважена в пълен размер.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Подсъдимият А.Г.С. е роден на ......, живущ в грП., б. български гражданин, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.

Сестрата на частната тъжителка – свидетелката Н.Г. М.-С.а и братът на подсъдимия – свидетелят В.Г. С. били съпрузи и от брака си имали едно дете .

Към месец ноември 2022г. между двамата свидетели протичал тежък развод, отношенията им били обтегнати, а роденото по време на брака дете преимуществено пребивавало при своя баща. Поради това била постигната договорка между частната тъжителка и съпругата на подсъдимия – свидетелката Д.А.Й.-С.а, на 12.11.2022г. подсъдимият да посети жилището на свид. М., находящо се в гр.П., ж.р. „Т“ бл. вх.ет. ап., за да демонтира намиращото се в него детско обзавеждане с цел същото да се ползва в дома на свид. С.. Така малко след 10часа на посочената дата подсъдимият бил пред входната врата на апартамента на свид. М.-С.а и почукал, за да му се отвори, тъй като звънецът не работел отдавна. Свидетелката погледнала през шпионката на вратата, видяла подс. С. и решила да не му отваря, което мотивирало подсъдимия да започне да удря силно по вратата. В същото време частната тъжителка позвънила по телефона на сестра си с оглед 1 предварителната им уговорка да вечерят заедно. При проведения между двете телефонен разговор тъжителката разбрала, че подсъдимият е пред вратата на сестра й, блъска по същата и вика. Поради това се отправила към дома на свид. М.-С.а и пристигнала там за около 10минути. Тъй като асансьорът в сградата се задействал с чип, който тъжителката не притежавала, тя се качила по стълбите и стигайки до подсъдимия пред вратата на сестра й го попитала какво прави там, защото не му е там мястото. На това подс. С. й заявил: „Ей, очилато магаре, ти си същият боклук нещастен и отрепка като сестра си“. В този момент свид. М.-С.а отворила вратата на апартамента и попитала подсъдимия какво си въобразява, че прави, а той отговорил, че е дошъл да вземе детското обзавеждане на синът й. На това свидетелката му казала да си тръгва, тъй като се е обадила на телефон 112.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин на първо място отчасти от обясненията на подсъдимия А.Г.С., в които същият описва част от протеклите събития, но отрича да е отправял каквито и да било реплики към частната тъжителка. Възприетото от съда се подкрепя изцяло и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Н.Г.

М.-С.А, И Ц Х, Д.А.Й. С.А, В.Г. С., както и от приобщените по делото писмени доказателства- удостоверение за наследници и родствени връзки, копие от искова молба и Заповед за защита № 200 от 15.11.2022г., по гр. д. № 6506/2022г. по описа на ПРС-3гр.с., справка от ЕЕН 112 и приложен към него компактдиск, съдържащ аудиозапис, свидетелство за съдимост.

Съдът като цяло кредитира обясненията на подс. С. и показанията на свидетелите М.-С.а, Х Й-С.а, С., като счита посочените гласни доказателства, в преобладаващата им част, за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства. В така цитираните гласни доказателства се констатира почти пълно припокриване относно обстоятелствата, предхождащи, съпътстващи и непосредствено последвали самия инцидент.

На практика в целия приобщен доказателствен материал, не съществува спор или несъответствие върху голяма част от основните факти, подлежащи на доказване по делото и конкретните събития, протекли преди, по време и след деянието, вменено във вина на подсъдимия. Така безсъмнено се установиха датата и мястото, при които са се намирали на едно и също място тъжителя и подсъдимия, както и поводът за това – демонтиране и преместване на детско обзавеждане от дома на свид. М.-С.а в този на свид. С..

Освен това категорично се доказа и обстоятелството, че подсъдимият е бил затруднен да уведоми за присъствието си свид. М.-С.а пред дома й, а в последствие се доказват и част от действията на подсъдимия и изречените от същия обидни думи по отношение на тъжителя.

Относно конкретните изявления на подс. С. налице е известно разминаване в приобщените доказателства по делото относно конкретните изявления, касаещи тъжителя. Според настоящия състав по отношение на тях 2 следва да бъдат възприети показанията на свидетелите М.-С.а, в чиито показания еднозначно са инкорпорирани изявленията на подсъдимия, под формата на реплика към Николинка М., а именно: „Ей, очилато магаре, ти си същият боклук нещастен и отрепка като сестра си“.

Поради това и обясненията на подс. С. и показаният ана свид. Й-С.а в горепосочената им част се възприемат от съда не като доказателство по делото, а като реализация на защитната позиция на подсъдимия по делото, депозирани изцяло в негов интерес и с цел да бъде той оневинен по повдигнатото му обвинение. В тази връзка следва да се отбележи, че неподкрепено от каквито и да било доказателства по делото остава твърдението на подсъдимия и неговата съпруга, че двамата са били в постоянна телефонна връзка по време на инкриминирания инцидент.

Последното се твърди само именно от тези две лица и, от една страна, се намира в пряко противоречие с показанията на очевидеца по делото – свид.

М.-С.а и твърденията в тъжбата, а от друга страна с оглед особеното положение на източниците на тези доказателства – подсъдимият и съпругата му, последните пораждат основателно съмнение в достоверността си.

Въз основа на гореизложените гласни доказателства следва безспорният извод, че събитията на инкриминираната дата са се развили именно по описания в настоящите мотиви начин. В тази връзка както тъжителя в частната тъжба, така и разпитаните свидетели и писмени доказателства установяват обстоятелствата относно отправените от подсъдимия реплики спрямо тъжителя. На следващо място посочените доказателства описват безпротиворечиво обстановката, свързана с изречените от страна на С. спрямо М. думи.

Що се отнася до обясненията на подсъдимия относно това, какво точно е казал той, съдът счита същите за необективни, заинтересовани, в противоречие с останалите гласни доказателства по делото, изхождащи от очевидци на събитията. Така посоченото твърдение се явява напълно изолирано и противоречащо на останалите гласни доказателства. В това отношение свидетелката М.-С.а е категорична, че подсъдимият още с пристигането на тъжителката пред дома на първата е изрекъл горепосочените изрази. Освен това същата свидетелка подробно описват реакцията както на самата тъжителка, така и последващите действия на подсъдимия.

С оглед на горното съставът счита, че на инкриминираните дата и място подс. С. е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.Г.М. в нейно присъствие, а именно: „очилато магаре“, „боклук нещастен“ и „отрепка“.

Във връзка с горното основен момент е факта доколко тези изявления на подсъдимия осъществяват от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина престъпление по чл.146 ал.1 от НК, тоест дали те представляват казване на нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител или разгласяване на позорно обстоятелство в негово присъствие. По отношение на тези факти по делото е необходимо да бъде 3 изследвано съдържанието на употребените от подсъдимия думи и изрази, отговаря ли изложеното в него на твърденията в частната тъжба и накърняват ли те доброто име и чест на пострадалия. При внимателния прочит на вече обсъдените гласни доказателства по делото се установява, че безспорно на инкриминираните дата и място подсъдимият е изрекъл спрямо тъжителя горецитираните изрази. В настоящите мотиви вече бяха изложени доводи в потвърждение мнението на съда за доказаност на деянието, които тук не следва да се преповтарят. На следващо място е необходимо да бъде преценен характера на употребените изрази и доколко същите характеризират в негативна светлина пострадалия. В конкретния случай съдът намира, че са налице всички обективни признаци на деянието. В тази връзка безспорно, бидейки на едно и също място с подсъдимия, тъжителят е бил изцяло в състояние да формира чувство за лична чест и достойнство. По същество наричайки тъжителя с цитираните думи, подсъдимият е изразил своята отрицателна оценка и мнение за личното достойнство и човешки качества на обидения. Освен това изреченото от него притежава и унизителен характер, преценено въз основа на общоприетите морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане честта и достойнството на всекиго. В този смисъл личната оценка на С. за М. в случая са без значение, тъй като изричайки гореописаното, същият е употребил категорично обидни и унизителни изрази, тъй като от гледна точка на цялото общество те следва да се използват спрямо недостойни хора, заслужаващи отрицателно оценка от цялото общество и всички негови членове.

Разграничителният критерий между съставите по чл. 146 и чл. 147 НК е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. В първия случай деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се преписва престъпление, което не е извършил. В разглеждания случай характерът на казаната информация по адрес на тъжителката сочи на негативна оценка на нейната личност, а не на позорни обстоятелства, които не са истински. В Преамбюла на Конституцията достойнството на личността е издигнато във върховен принцип. То според конституционните разпоредби - чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, се гарантира от държавата и всеки има право на защита срещу посегателствата, които го накърняват. Достойнството като присъщо на човешката личност, от което произтичат равните и неотменими права на всички членове на човешкото общество, е признато и в Преамбюла на Всеобщата декларация за правата на човека и на международни договори, по които България е страна Международния пакт за икономическите, социалните и културните права и Международния пакт за гражданските и политическите права . Тези международни договори задължават държавите - страни по пакта (чл. 2 ), да 4 гарантират и да осигуряват упражняването на съответно признатите права.

Наказателната отговорност за обида и клевета е една от юридическите гаранции, които осигуряват закрилата на достойнството на личността.

Нейното установяване в чл. 146, 147 и 148 НК отговаря на отбелязаното изискване, съдържащо се в Конституцията и в двата международни договора, за задължението на държавата да гарантира личното достойнство. Освен това предвиждането й не е в противоречие с чл. 39 - 41 от Конституцията и не е в несъответствие с чл. 10 от конвенцията. В чл. 39 - 41 от Конституцията и чл.