Решение № 1037 от 28.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. Перник, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720103487 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Перник" АД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу В. С. А., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „О.

П.“, бл. **, ет. **, ап. ** е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № 1022 от 09.04.2024 г. в рамките на ч.гр.д. № 1713/2024 г. по описа на ПРС за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „О. П.“, бл. **, ет. **, ап. ** в размер на 2501,23 лева за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-08.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 339,28 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 07.08.2022 г. до 21.03.2024 г., както и за сторените разноски в заповедното производство, от които сумата от 56,81 лв., съставляваща държавна такса, а сумата от 50 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство. Позовава се на чл. 150, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за енергетиката. Посочва, че ответникът бил абонат на топлопреносното дружество по силата на ОУ действали през процесния период в качеството си на собственик на имот в топлоснабдена сграда и бил обвързан от общите условия на дружеството. Позовава се и на чл. 139в от ЗЕ и на чл. 42, ал. 1 от ОУ. С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК изтекъл на 16.08.2024 г. ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. Същата е депозирала възражение по чл. 414 ГПК в заповедното производство.

1

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт .С., която моли съдът да уважи предявените искове.

В съдебно заседание ответницата редовно призована не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или 2 титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „Съперник“, поради което съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.

В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.

От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 07.04.1977 г. се установява, че наследодателите на ответницата нейните починали родители– С. Р. А. и В. Г. А. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, съставляващ апартамент находящ се в гр. П., ул. „О. П.“ № **, ап. **, ет.* за който се твърди, че е топлоснабден.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ответницата В. С. А. и нейния брат К. С. А. са наследници на майка им В. Г. А., вдовица починала на 12.01.2016 г. Видно от справка в особената книга на ПРС относно вписване на отказ или приемане на наследството на починалия наследодател В. Г. А., ЕГН: ********** и на починалия наследодател С. Р. А., ЕГН: ********** от страна на техния наследник К. С.

А., ЕГН: ********** се установява, че е налице вписан отказ от 03.12.2018 г. от страна на същия от наследството на двамата му родители.

Тези обективни данни, при липса на твърдения и доказателства за съществуващи в полза на трето лице права върху имота в процесния период, дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай именно ответницата се явява изключителен собственик на процесния имот и е пасивно материално легитимирано по отношение на предявените искове, тъй като е собственик на целия имот по силата на универсално наследствено правоприемство след вписване на отказа от наследството на починалите й родители от страна на нейния брат през 2018 г.

Независимо от подаденото си възражение по чл. 414 ГПК ответницата не се явява в откритото съдебно заседание и не депозира отговор на исковата молба и не прави доказателствени искания.

От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия, на стойност , посочена в исковата молба. Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на задължението, поради което исковете следва да бъдат уважени в цялост така, както са предявени.

При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал.

1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 156,81 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00 лева, което следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 3

ГПК. При този изход от спора на ищецът се дължат разноски в размер на 156,81 лева.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 106,81 лева, които също следва да му бъдат присъдени.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу В. С.

А., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „О. П.“, бл. **, ет. **, ап. **, за суми по издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № 1022 от 09.04.2024 г. в рамките на ч.гр.д. № 1713/2024 г. по описа на ПРС- за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „О. П.“, бл. **, ет. **, ап. ** в размер на 2501,23 лева за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-08.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 339,28 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 07.08.2022 г. до 21.03.2024 г.