Решение № 3915 от 22.10.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3915 гр. Варна, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110105940 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие. Образувано е по молба подадена от В. С. П., ЕГН: **********, с адрес в град ***, чрез процесуален представител адв. Л. Д., срещу П. И. П., ЕГН: **********, с адрес в град ***, който е съпруг на молителката, с искане за налагане на мерки по реда на ЗЗДН. В молбата за защита се излагат твърдения за осъществени спрямо молителката В. С. П. актове на домашно насилие, изразяващи се в обиждане и заплашване, което представлява психическо насилие. Твърди се, че на 11.08.2026 г., около 18:00 ч., ответникът П. И. П. се е прибрал пиян в дома си в град Варна, ул. „***, за да вечеря, като е продължил да пие. Започнал е да се заяжда със сина си И., наричайки го „простак", „идиот“, „некадърник“, „ти си никой", при което синът му е напуснал жилището. Молителката се е опитала да се намеси, молейки П. П. да престане, вследствие на което той е обърнал агресията си към нея, като е започнал да я нарича „курва", „никаквица", крещял е че ще „изтрепе всички“, чупил е покъщнина - телевизорите, удряйки ги с юмруци. Молителката се е обадила на сина си, който е бил излязъл, за да се върне веднага. Същият с е е обадил на тел. 112, за да потърси съдействие, като на място са пристигнали служители на МВР. На следващия ден – 12.08.2026г., около 20:30 ч. молителката прибирайки се в дома си на адрес град Варна, ул. „*** е установила, че вратите са заключени и не може да влезе. П. не е отворил вратата, затова молителката е влязла през прозореца. П. отново е бил пиян, като е нарязал всички кабели за интернет и телевизия, като е наричал молителката „курва“ и е казал, че ще й счупи главата“ . На следващата сутрин – 13.08.2026г., около 05:30 ч., със събуждането си П. отново е започнал да блъска по вратите, от което молителката се е стресирала, поради което е напуснала дома си. Молителакта твърди, че от 11.08.2026г., П. неколкократно я е заплашвал, че съседът им, с когото пият заедно познавал „мутри“ и ако се наложело щял да го помоли да го свърже с тях, за да си решал въпроса с нея веднъж завинаги.

В сезиращата съда молба молителката е отправила искане да бъде издадена заповед за незабавна защита, като по отношение на ответника бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т.

1; т. 2; т. 3 и т. 4 от ЗЗДН.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, молителката В. С. П. – лично и чрез процесуалния си представител адвокат Л. Д., поддържа молбата. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът П. И. П. – лично и чрез 1 процесуалния си представител адв. М. П., оспорва подадената молба, моли същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните а и от служебно изготвената от съда справка „НБДН“ се установява, че са съпрузи.

От служебно изготвени справки за съдимост се установява, че страните са неосъждани.

От писмо входящ № 68357/31.08.2026г. от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна се установява, че П. И. П. и В. С. П. не са били настаняване за лечение в психиатричните клиники на лечебното заведение.

От писмо входящ № 67488/26.08.2026 г. от Пето РУ – Варна, се установява, че лицата П. И. П. и В. С. П. нямат издадени разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

От писмо входящ № 69139/02.09.2026г. от Пето РУ – Варна се установява, че на 11.08.2026 г. около 20:35 ч. в ОДЧ на Пето РУ-Златни Пясъци ОД МВР-Варна е получен сигнал за спор между баща и син на адрес в град ***. Сигналът е посетен от служители на МВР и на място са установени лицата: В. С. П., П. И. П. и И. П.ов П.. С тях са били проведени беседи, като на П. И. П. и И. П.ов П. са съставени протоколи за полицейско предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР.

О т писмо с вх. № 66862/24.08.2026г. от Дирекция „Национална система 112-МВР“, Районен център 112-Варна, се установява, че на 11.08.2026 г. в 20:26 часа е идентифициран един брой обаждане до тел. 112, от телефонен номер ***. От изслушания в открито съдебно заседание звукозапис на обаждането до тел. 112 се установява, че сигналист е бил И.

П. и същият е подал сигнал срещу баща си П. П., във връзка с възникнал конфликт в ***.

Посочва се, че П. П. е пиян и блъска и чупи покъщнина и телевизори в къщата. На заден фон в звукозаписа се чува блъскане. На заден фон в звукозаписа се чува репликата: „Толкова сте прости, че не може да бъде“.

Придружаващата молбата декларация, изхождаща от молителката В. С. П. п о смисъла на чл. 9, ал. 3, вр. чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, установява упражнен спрямо декларатора акт на домашно насилие от страна на ответника П. П., изразяващ се в проява на психическо насилие спрямо пострадалата – отправял обидни думи и зплахи спрямо нея.

В качеството на свидетел по случая е разпитана Ростислава П.ова П., която е дъщеря на страните. Същата заявява, че знае за възникнал между родителите й конфликт през месец август 2026г., като не е присъствала лично на конфликта. Преразказва за възникналия конфликт, посредством косвените си впечатления, които е придобила при проведен телефонен разговор, в който й е била разказана конфликтната ситуация от нейния брат и майка й В. С. П.. Посочва, че имотът в *** представлява къща, която е собственост на нейните родители – В. П. и П. П.. В къщата живеят свидетелката, нейните родители - В. П. и П. П., брат й – И. П. и детето, за което В. П. се грижи. Свидетелката споделя, че назад във времето между нейните родители е имало и други конфликтни ситуации.

В качеството на свидетел по случая е разпитан И. П.ов П., който е син на страните.

Същият заявява, че имотът в *** представлява къща, която е собственост на родителите му, като там освен тях живеят той и неговата сестра. През месец август 2026 г. вечерта, баща му - П. П. се е прибрал в къщата, като преди това е бил на гости на неговия комшия.

Прибирайки се е бил леко подпийнал. Имали са лек семеен спор във връзка с планове за закупуване на имот. След което спорът е прераснал в обиди и ругатни. П. П. е започнал да отправя обиди към свидетеля и към В. П., като я е нарекъл „курва“ и „нещастница“.

Свидетелят е напуснал жилището. След това е потърсил съдействие на тел. 112 и е извикал полиция. Когато се е прибрал е разбрал, че П. П. е потрошил няколко телевизора с юмруци.

2

На място са пристигнали служители на МВР, които са съставили протоколи за предупреждение на свидетеля и на П. П.. Свидетелят разказва, че на следващия ден след конфликта е бил с майка си – В. П. и като са се прибрали вечерта в дома си вратата е била заключена. Ключовете с а били псотавени от вътрешната страна на вратата. Майка му е влязла през прозореца и е отключил а вратата. Влизайки в къщата са н америли купата с храната на детето, която е била сготвена през деня, празна. П. И. е отговорил с думите, че я е дал на кучето. Свидетелят разказва и за други предишни конфликтни ситуации между родителите му назад във времето.

В качеството на свидетел по случая е разпитан И. Господинов И. - първи братовчед на ответника. Същият заявява, че знае за възникналия между В. П. и П. П. конфликт, защото П.

П. му е разказал за него. Не е присъствал лично на конфликта и има косвени впечатления от разказа на братовчед му. Не му е известно някога П. П. да е обиждал и унижавал своята съпруга, нито да се е заканвал и заплашвал.

Съдът направи следните правни изводи:

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в чл.

2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Молбата е подадена в срока по чл. 10 от ЗЗДН, от лице, което има правен интерес да търси защита по ЗЗДН, съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН - страните са съпрузи.

Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна.

Страните са съпрузи, като се намират във влошени отношения помежду си.

Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.

Следва да се отбележи, че в производството по ЗЗДН е налице облекчена процедура за доказване в полза на пострадалите от домашно насилие лица. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита.

С оглед наведените от молителката фактически твърдения, съдът намира, че същите могат да се субсумират под хипотезата на упражнено психическо насилие.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, но като такова могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице – пораждат отрицателни за него емоции или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Примери за актове на психическо насилие от съдебната практика са: вербалното насилие (крещене, обиждане, псуване), заплахи, закани, предизвикване на страх, изолация, денонощно звънене по телефона, посещения на дома на пострадалото лице, удряне по вратите, съпроводено със заплахи, преследване, причакване и др.

Преценка дали е налице психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. В настоящия случай действията на ответника, преценени в тяхната съвкупност, могат да се квалифицират като психическо насилие, под формата на крещене, словесни обиди, заплахи, блъскане по вратите и причиняване на страх, напрежение и изпитване на негативни емоции за молителката.

3

Осъществяването на процесните събития се установява безспорно от показанията на разпитаните по делото свидетели на страната на молителката, декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, изслушания запис до тел. 112, както и от писмените доказателства – документацията от 05РУ-ОДМВР Варна, във връзка с посетения сигнал за възникнал конфликт между страните.

В разглеждания случай, представената от молителката декларация по чл. 9 от ЗЗДН е годно доказателствено средство, като съдържа данни за извършителя на домашно насилие, както и за самите актовете на домашно насилие, мястото, времето и начина на извършване.

Съгласно ЗЗДН декларацията по чл. 9 се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването й. От свидетелските показания на разпитаните свидетели на страната на молителката, се установяват действително извършените актове на домашно насилие. От своя страна ответникът не успя да проведе насрещно доказване, с което да опровергае твърдените да са осъществени в декларацията актове на домашно насилие.

За да изпълни целта на закона, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху молителката и евентуалните последици. Съдът счита, че действително молителката се намира в риск и молбата й за защита следва да бъде уважена.