Решение № 7497 от 12.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7497 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110166205 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на [***********] срещу [***********], с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 1 447.47 лв. – регресно вземане, включващо платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета № 10018030110448 и ликвидационните разноски във връзка с вредите по лек автомобил марка „БМВ Х4“, с рег. № [***********], настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 15.04.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 02.12.2022 г. до окончателното плащане; 441.08 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 01.12.2022 г. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че застрахователното обезщетение в размер на 1 437.47 лв. е платено от него за нанесени щети на застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“ лек автомобил, за което е сторил 10 лв. ликвидационни разноски. Излага, че щетите са в резултат на ПТП, настъпило на 15.04.2018 г. в гр. София, възникнало поради попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно – част от общинската пътна мрежа, за чието поддържане отговаря [***********]. Сочи, че е предявил регресната си претенция пред ответника, но плащане не е извършено.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника [***********], с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Оспорва настъпилото застрахователно събитие да представлява покрит застрахователен риск.

Оспорва мястото и механизма на ПТП. Изтъква, че претенцията се основава изцяло на твърденията на водача и представени от него документи, които не представляват официални документи, като не са извършени оглед и заснемане на мястото на произшествието и фактическата обстановка не е установена от органите на МВР. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между увреждането на автомобила и твърдяната дупка на пътното платно. Счита размера на платеното застрахователно обезщетение за завишен.

Релевира възражение за съпричиняване на вредите от водача на автомобила. Моли за отхвърляне на иска, евентуално – за намаляване на размера на дължимото обезщетение.

Оспорва получаването на покана от ищеца. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната квалификация на предявения главен иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу [***********] в качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди по МПС в резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на задължението за поддръжката му.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

Следователно предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на общински път, дължащо се на противоправно бездействие на служители на ответника във връзка с поддържането на общинските пътища

С Определение № 8570/06.03.2023 г. е обявено за безспорно наличието към процесната дата при ищеца на имуществена застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил марка „БМВ Х4“, с рег. № [***********] . Като неоснователно съдът преценява възражението на ответника, че не е налице покрит застрахователен риск по договора. В действителност от застрахователната полица е видно, че е избрана клауза „Пълно Каско“, а съгласно т. 12 вр. т. 8.3 от Раздел ІІІ от ищцовите Общи условия по тази клауза застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от авария, произлязла от нарушена цялост на пътното покритие, каквато несъмнено е дупката на пътното платно.

Липсата на протокол за ПТП и непосещаването на мястото на произшествието от органите на МВР не обуславят извод за недоказване на обстоятелствата около настъпване на ПТП. Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като по аргумент от противното следва, че при ПТП с имуществени вреди и един участник същият няма задължение да уведомява органите на МВР, нито последните са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. В чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, дори изрично е предвидено, че не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход, каквито твърдения и доказателства в случая липсват. Ето защо съдът намира, че обстоятелствата около настъпването на ПТП могат да бъдат установени с всички доказателства и доказателствени средства по ГПК.

В случая извод за времето, мястото и механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие съдът прави въз основа на съвкупната преценка на Уведомление2 декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ /л. 26/, Декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества и други подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно /л. 27/, писмо от МВР – Дирекция „Национална система 112“ – Районен център 112 – София /л. 74/ и показанията на свид. М. – водач на застрахования автомобил. От тях се установява, че на 15.04.2018 г., при движение в гр.

София, ж.к. „[***********]“, непосредствено след извършен десен завой от ул.

„[***********]“ по ул. „[***********]“ автомобилът е попаднал в голяма необозначена дупка на пътното платно. Възраженията на ответника, че претенцията се основава изцяло на твърденията на водача, са неоснователни, доколкото показанията на свид. М. са детайлни, вътрешно непротиворечиви и неопровергани от други доказателства, а дори посоченият механизъм от него пред съда, в Уведомлението-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ и в Декларацията на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, се потвърждава по експертен път от заключението на САТЕ. Следователно процесното ПТП е настъпило в резултат от попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътя.

Настъпването на вреди по автомобила и техният вид се изясняват от писмените доказателства по делото /документите по застрахователната преписка/ и показанията на свид. М.. Установява се от тях, че при ПТП е увредена предната дясна джанта на автомобила.

Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесното застрахователно събитие и деформацията по предната дясна джанта на автомобила съдът прави, преценявайки съвкупно показанията на свид. М., Уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, Декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, Опис на щетите по претенция № 10018030110448 /л. 37/ и заключението на САТЕ, съгласно което вредите по автомобила от техническа гледна точка са следствие от реализираното на 15.04.2018 г. ПТП.

С Определение № 8570/06.03.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесният пътен участък представлява част от общинската пътна мрежа на гр. София.

От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път към момента на настъпване на застрахователното събитие е имало необезопасена и необозначена дупка, се налага изводът, че [***********] не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП, чл. 13, ал. 1 и чл.

167, ал. 1 ЗДвП задължения по ремонт и поддържане на общинските пътища и сигнализиране за наличието на опасност на пътя. Доколкото тя като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик, и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя – [***********], за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от нея лица по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като ответникът не е оборил законовата презумпция.

На увреденото лице се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на предната дясна джанта при процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на автомобила, представлява такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че 3 обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди деликта /включително да се приведе увредения автомобил в предишното му техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Поради това само до непосредствените вреди е ограничено и регресното вземане на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на увредения.

Размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи по средни пазарни цени в страната към деня на увреждането. Дори и застрахователят по застраховка „Каско“ да е заплатил обезщетение, изчислено по по-високи от средните пазарни цени и/или изчислено за дейности, които не са били необходими за привеждане на автомобила в предишното му техническо състояние, същото не следва да се взема предвид при определяне на задължението на делинквента, респ. на неговия възложител, ако заплащането на по-ниско обезщетение е достатъчно за пълното репариране на вредите.

В случая се установява от показанията на свид. М., че при ПТП е увредена предната дясна джанта, като непосредствено след излизане от дупката той спрял и установил леки деформации по нея и одрасквания по повърхността, но тя видимо не била изкривена.

Заявеното от него пред съда напълно кореспондира с отразеното в Опис на щетите по претенция № 10018030110448, в която автомобилната част е предвидена само за ремонт. От заключението на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по лек автомобил марка „БМВ Х4“, с рег. № [***********], описани в Описа на застрахователя, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 178.73 лв. В открито заседание вещото лице разяснява, че сумата от 178.73 лв. е за ремонт на джантата, за какъвто тя е предвидена в Описа на ищцовото дружество, а платената от него сума в размер на 1 437.47 лв. е за подмяната й.