Решение № 79 от 25.02.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 25.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ИВАНОВА при секретаря Петър Петров, като разгледа докладваното от мл. съдия Иванова в.гр.д.

№555 по описа за 2018г. на Окръжен съд-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №86 от 03.05.2018г., постановено по гр.дело №31/2018г. по описа на Районен съд – Левски, съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от „Е***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С**, ул. „****“ №18-20, представлявано от управителя Г. Н. Н. против Н.М.Т., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за връщане на сумата от 5392,44 лв., получени без правно основание, представляващи сбор от недължимо платени арендни вноски за периода 2011/2012 стопанска година, до 2014/2015 стопанска година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2018 г. – датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане.

Със същото решение е осъдил „Е***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С**, ул. „****“№18-20, представлявано от управителя Г. Н. Н. да заплати на Н.М.Т., ЕГН **********, с адрес: *** направените разноски по делото в размер на 800 лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от адвокат Н.Г.Б. ***, пълномощник на дружеството – въззивник „Е***“ ООД, против постановеното решение, като се излагат аргументи, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че договора за аренда е изменян устно всяка година. В подкрепа на горното твърдение се твърди, че с влязло в сила решение на РС – Л***по реда на чл.16, ал.5 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), постановено по гр. дело № 629/2017 г. по описа на РС – С** е прието, че до стопанската 2016/2017 година не е изменено арендното плащане и то е 16,00 лева на декар за една стопанска година, към датата на постановяване на решението. Твърди се, че едва с това решение на РС-С** е изменен арендния договор относно дължимото арендно плащане от 16,00 лева на 50,00 лева на декар предоставена площ, считано от стопанската 2016/2017 година. В този смисъл дружеството – въззивник „Е***“ ООД счита, че претендираната сума с исковата молба по реда на чл.55, ал.1 от ЗЗД в размер общо на 5392,44 лева е получена от въззиваемия Н.М.Т. *** без правно основание и подлежи на възстановяване на дружеството. Акцентирано е, че надплащането на процесната сума е резултат на грешка. Посочва се, че по отношение тезата на въззиваемия за изпълнение на нравствен дълг от страна на дружеството, е настъпила преклузия, както и че същата е недоказана. Отправено е искане към Окръжния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и да уважи предявения от

„Е***“ ООД иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като основателен и доказан със законните от това последици.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемия Н.Т., чрез пълномощника му адвокат С.Т. от САК, като се излагат подробни доводи относно правилността и законосъобразността на постановеното от РС-Л***решение.

Изцяло се оспорват изложените съображения във въззивната жалба. Въззиваемата страна счита, че твърденията за погрешно надплащане на суми са злоупотреба с право и целят налагане на „санкция“ на арендодателя, който не е продължил договора за аренда с „Е***“ ООД, а е сключил договор за стопанската

2017/2018г. с друг арендодател. Твърди се, че сумите са изплащани доброволно, без да е необходима писмена форма за изменение на договора за аренда, тъй като било налице взаимно съгласие, предвид пазарните нива на арендните възнаграждения. Изложени са доводи, че са налице предпоставки за задържане на полученото от Н.Т., тъй като било дадено доброволно от арендатора в изпълнение на дълг, чест и въз основа на морала и добрите нрави. Отправено е искане към Окръжен съд-Плевен да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящото в.гр.дело №555/2018г. по описа на ОС-Плевен е образувано на 30.07.2018г., като за съдия-докладчик е определена съдия Р. Г. Постъпила е молба с Вх.№13782/06.12.2018г. от „Е***“ ООД, съдържаща искане за отвод на този съдебен състав.

Насрочено е открито съдебно заседание на 11.12.2018г., при което е даден ход на делото и е докладвана молбата, съдържаща искане за отвод. След отвод на 11.12.2018г. на четвърти въззивен граждански състав с председател съдия Ц. Я. и членове: съдия Р. Г. и съдия Е. К., с Протокол за избор на съдия докладчик (преразпределение) от дата 13.12.2018г. делото е разпределено на докладчик младши съдия Силвия Иванова. Постъпила е частна жалба Вх.№14441/21.12.2018г. от Н.М.Т., чрез адвокат С.Т. от САК, по в.гр.дело №555/2018г. по описа на Окръжен съд –Плевен, с която жалба е поискано да бъде отменено Определение за отвод на съдебен състав от 11.12.2018г. по същото дело, както и да бъдат продължени съдопроизводствените действия. С Определение №27/09.01.2019г. на настоящия въззивен състав на ОС-Плевен, частната жалба е оставена без разглеждане, като недопустима.

Поради настъпила смърт на управителя на „Е***“ ООД“ Г. Н. Н. и заявление от адвокат Н.Б., че не е упълномощен от другия управител на дружеството Татяна Любомирова Н.а, са дадени указания за представяне на доказателства за представителна власт. Постъпила е Молба №732/18.01.2019г. от „Е***“ ООД, представлявано от управителя Татяна

Любомирова Н.а, в която е уточнено, че дружеството поддържа подадената въззивна жалба от адв. Н.Б., и моли същата да бъде уважена. Посочено е, че пълномощното на адв. Н.Б. е дадено до приключване на гр.дело №31/2018г. по описа на РС-Л***на всички инстанции.

В проведеното пред въззивния съд заседание на 06.02.2019г. за въззивника „Е***“ ООД не се явява представител.

В проведеното пред въззивния съд заседание на 06.02.2019г. въззиваемият Н.Т. не се явява, представлява се от адвокат С.Т. от САК, която оспорва въззивната жалба и поддържа отговора на въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Плевенски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените във въззивната жалба доводи, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производството е образувано пред Районен съд-С** по искова молба на Н.М.Т., чрез адвокат С.Т., против „Е***“ ООД, с правно основание чл.16, ал.5 ЗАЗ. Ответникът „Е***“ ООД е предявил насрещен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД. С Определение № 519/17.10.2017 г., постановено по гр. дело № 629/2017 по описа на РС – С**, съдът е отделил на основание чл.211, ал.2 от ГПК в друго производство разглеждането на предявеният насрещен иск от „Е***“ ООД – гр. С** против Н. М.Т. с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. С Определение №634/08.12.2017г. на РС-С** по гр.д. №1112/2017г., съдът е прекратил производството по делото и е изпратил делото на РС-Левски, по подсъдност, след направено възражение за неподсъдност на осн. чл. 105 ГПК.

Образувано е гр.д. №31/2018г. по описа на РС-Левски, чието решение е обжалвано и по повод на което е образувано настоящото въззивно производство.

Твърденията на „Е***“

ООД са, че по силата на сключен договор за аренда на земеделска земя от 18.08.2005 г. с Н. М.Т., дружеството е арендатор на пет имота – ниви, с площ общо от 65,080 дка в землището на гр.

Белене, като последното договорено арендно плащане, съгласно сключения анекс към договора за аренда от 01.02.2010 г. е в размер на 16,00 лева за декар за една стопанска година, като изменението е в сила за стопанската 2010/2011 година.

„Е***“ ООД твърди, че за стопанските 2011/2012 година, 2012/2013 година, 2013/2014 година и 2014/2015 година е заплатило погрешно в повече от дължимото арендно плащане, уговорено между страните за съответната стопанска година, като общата надплатена сума е в размер на 5392,44 лева.

Безспорно между страните е, че с Договор за аренда на земеделска земя, сключен на 18.08.2005г. в гр.Белене между Н.М.Т. като арендодател и дружество „Е***“ ООД гр.С** като арендатор – л.17 от делото на РС-Левски, вписан в Агенция по вписванията гр.Л***с рег. №*** от 09.02.2006г., том III, акт №166, изменен с Анекс от 01.02.2010г., вписан в Агенция по вписванията гр.Л***с рег. №303 от 03.02.2010г., том I, акт №227, арендодателят е предоставил на арендатора за временно ползване за срок от 7 стопански години от 2010/2011г. до 2016/2017г. пет ниви с обща площ от 65,080 дка в землището на гр.Белене, обл.Плевен и страните са постигнали съгласие размерът на арендното плащане за една стопанска година да е 16 лева за декар. С нотариална покана от 12.04.2017г. Н.Т. е отправил предложение до „Е***“ ООД за изменение на арендния договор по отношение на размера на арендното плащане от 16,00 лева на 50,00 лева на декар за стопанската 2016-2017г. Нотариалната покана е получена от дружеството, като в определения срок страните не са постигнали съгласие.

Безспорно се установява от представеното пред РС-Л***Решение № 240/18.12.2017г. по гр.д. № 629/2017г. по описа на РС – С**, влязло в законна сила на 19.01.2018г., че със същото по иск с правно основание чл.16, ал.5 вр. ал.1 от ЗАЗ, предявен от Н.М.Т., на основание чл. 16, ал.5 ЗАЗ е изменен в частта относно размера на уговореното арендно плащане Договор за аренда на земеделска земя, сключен на 18.08.2005г., вписан в Агенция по вписванията гр.Л***с рег. №930 от 09.02.2006г., том III, акт №166, изменен с Анекс от 01.02.2010г., вписан в Агенция по вписванията гр.Л***с рег. №303 от 03.02.2010г., том I, акт №227, сключен между Н.М.Т. като арендодател и „Е***“ ООД гр.С**, ЕИК *** като арендатор, като дължимото арендно плащане от арендатора за стопанската 2016/2017г. е увеличено от 16,00 лева на 50,00 лева на декар предоставена площ. Решението е влязло в законна сила на 19.01.2018г.

Безспорно между страните е, че арендаторът по договора „Е***“ ООД с платежно нареждане от 12.01.2017г. е заплатил на Н.М.Т. сумата от 968 лева с посочено основание „Рента Белене 2015 2016“, с платежно нареждане от 26.11.2015г. е заплатил на Н.М.Т. сумата от 2850 лева с посочено основание „Рента Белене 2014 2015“, с платежно нареждане от 13.11.2014г. е заплатил на Н.М.Т. сумата от 2800 лева с посочено основание „Рента Белене 2013 2014“, с разходен касов ордер от 21.11.2013г. е заплатил на Н.М.Т. сумата от 2153 лева с посочено основание „рента 2012/2013г.“, с разходен касов ордер от 04.09.2012г. е заплатил на Н.М.Т. сумата от 1754,56 лева с посочено основание „ав рента 2011/12“.

С писмо-покана от 04.08.2017г.

„Е***“ ООД гр.С**, чрез адвокат Н.Б., е поканило Н.Т. в срок до 15.08.2017г. да върне неоснователно получена сума от 5718,84 лева, дължима поради погрешно преведени недължими суми над договореното арендно плащане от 16 лева за декар за всички стопански години, считано от 2011г. до 2015г. включително.

Със становище без отразена дата, Н.Т. чрез адвокат С.Т. е посочил, че парите е получавал лично и заплащането на арендните възнаграждения не е погрешно, като въпросът за грешка в изплащането на сумите не е поставян от дружеството през тези години.

В хода на първоинстанционното производство по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От приетото заключение на вещото лице В. Ч.-К., се установява, че сумите, заплатени в повече за стопанските години от „Е***“ ООД – гр. С** в качеството му на арендатор са както следва: за стопанската 2011/2012 г. – 713,28 лв.; за стопанската 2012/2013 г. – 1111,72 лв.; за стопанската 2013/2014 г. – 1758,72 лв. и за стопанската 2014/2015 г. – 1808,72 лв. или общо изплатената в повече сума за четирите стопански години от дружество е в размер на 5392,44 лева. Сумите на надплатената рента са осчетоводени с РКО с конкретно посочване на имената на лицата получатели или по банков път с превод по банкова сметка. ***дени РКО по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ в партида наем на земеделска земя. Надплатените разлики са отразени по сметка 444 „Съдебни вземания“ и като приход по счетоводна сметка 709 – други приходи и партиди аналитично по ФЛ. Същите са включени в облагаемите приходи на дейността на дружеството за 2017г. С декларация образец 73 за всяка година, за получените суми от рента на физическите лица е уведомявана НАП.