Решение № 786 от 20.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000868 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на К.

И. И. от гр.***, чрез адв.А. К. от АК Пловдив насочена против Решение № 1026/14.08.2023 г., постановено по т.д. № 2655/2021 г. по описа на СГС, ТО, с което са отхвърлени изцяло предявените от въззивника против И. Н. С. от гр.*** обективно съединени искове, както следва: 1/иск с правно основание чл.95 ЗАПСП, във вр. с чл.95а от с.з. за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лева за претърпени имуществени вреди в периода 01.07.2020 г. – 06.12.2021 г., представляващи пропуснатата от въззивника възможност да реализира авторско възнаграждение от сценария на филма „Спекуланти“; 2/ иск с правно основание чл.95 ЗАПСП във вр. с чл.95а от с.з. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, изразяващи се в страдание от накърняване на репутацията и името на К., неприятни емоции от нарушаване на авторското му право по отношение на сценария на филма „Спекуланти“, нарушаване целостта на произведението, чрез преработване на сценария, включване на нови сцени и персонаж, което разпространение и преработване на сценария е извършено без съгласието на автора в периода 01.07.2020 г. – 06.12.2021 г.; 3/иск с правно основание чл. 95б, ал.1, т.2 ЗАПСП за преустановяване на неправомерното използване на сценария на филма „Спекуланти“ и 4/ иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т.

6 ЗАСПС за постановяване разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

Във въззивната жалба на първо място се поддържа нищожност на обжалваното решение, поради особено съществен порок, изразяващ се в абсолютна неразбираемост на волята на съда и поради тежко неразбиране и противоречие с нормативната рамка на ЗАПСП, в нормите му на чл.8, ал.2, чл.41 и чл.42 от с.з.

В условието на евентуалност се твърди решението да е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон – ЗАПСП и ЗЗД, както и при 1 съществено нарушение на съдопроизводствените правила - едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, вкл. за необоснованост.

Поддържа се първоинстанционният съд да не е установил точно релевантните за предмета на спора факти относно авторството по отношение процесния сценарий и участието на ответника-въззиваем в процеса на редактирането му, а не на създаването му, както и липсата на съгласие от страна на съсценаристите по реда на чл.8, ал.2 ЗАПСП да припознаят ответника като „съавтор“.

Навеждат се доводи да е налице служебно задължение на съда да следи за нищожността на определени договорни клаузи, каквото задължение е имал и СГС по отношение на приложените по делото договори, сключени между въззивника и продуцента „Корунд - Х“ЕООД, както и между последния и ответника.

Твърди се въззивникът да не е прехвърлял „Изключително“ авторските си права на продуцента „Корунд Х“ЕООД с договор, поради което и последният не можел да променя създаденото от автора произведение, нито да привлича трети лица като съавтори. Обратно застъпената теза от първоинстанционния съд противоречала на материалния закон в нормата му на чл.42, ал.1 ЗАПСП, според която дори в хипотеза на договор за поръчка авторът на произведението остава такъв. Тълкуването на последната, според въззивника, сочело че ЗАПСП не позволява транслактивен ефект на авторски права, а само учредяването на лицензионни права - т.е. на право на ползване. Затова и уговорка в противната насока противоречала на закона и била нищожна по арг. от чл.8, ал.2 ЗАПСП и чл.15, ал.1, т.1 ЗАПСП и чл.16 от с.з.

В случая сценария на филма „Спекуланти“, чийто съавтор е въззивникът, би преработен от въззиваемия без съгласието на автора К. И., не е признато изрично авторството на последния , не били посочени имената му и не било поискано разрешение за използването на произведението в променения му вид, не били платени авторски права.

Затова именно на автора се дължало обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди.

Поддържа се първоинстанционният съд да е допуснал смесване на базисните понятия в авторското право „автор“ и „носител на сродни на авторските права“, какъвто бил продуцентът. Последният не бил автор, а само ползвател на авторски права, поради което и не можел да решава кой да стане съавтор на авторите, т.к. не можел в лично качество да даде съгласието, което само авторите могат да дадат изрично и писмено на „новия съавтор“.

Като се оспорват изводите на първоинстанционния съд в казуса да е налице хипотезата на чл.42 ЗАПСП, т.к. процесното произведение - сценарий за филм, не е създадено по поръчка, вкл. на продуцента, нито в хипотезата на трудово правоотношение, се твърди въззивникът като съавтор, който не е изразявал лично и писмено съгласие въззиваемият да се счита съавтор на създаденото от него произведение, да е надлежно материално легитимиран по предявените искове, както и същите да се основателни.

Като правен резултат от подробно развитите оплаквания се иска от настоящата инстанция отмяна на атакуваното решение в неговата цялост и по съществото на спора отхвърляне на уважаване на предявените искове в пълния им претендиран размер.

В отговора по тази въззивна жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи и поддържа правилност на първоинстанционното решение.

Оспорва твърденията на въззивника даването на съгласие за промяна на произведение да става лично от автора, а не от продуцента и поддържа от своя страна горният извод да не следва от императивна норма на закона, а в казуса и да са опровергава от приобщените доказателства.

След запознаване с данните по първоинстанционно дело решаващия състав съобрази 2 следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.95, ал.1 ЗАПСП, във вр. с чл.95а от с.з., от К. И. И. против И.

Н. С..

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че като финансов експерт ищецът решил да създаде сценарий за филм, касаещ банковия и финансовия сектор, който да е на съвременна тематика. Така през януари 2017 г., съвместно с лицето Н. Х. провели серия от срещи с лица, които да работят за реализацията на филма. Грубата идея около която се разработва сюжета била предложена от ищеца и той започнал да я разписва.

Към проекта са привлечени и други лица - братът на ищеца М. И. и Г. К. - режисьор.

Първият синопсис бил завършен на 19.03.2017 г., като същият бил доразвит по-късно само от К. И. /предложенията на други лица за промяна на първоначално предложения сюжет и герои не били приети/. В резултат на тази творческа работа сценарият бил напълно готов през есента на 2017 г., когато по предложение на Н. Х., със същия се кандидатствало за финансиране в Националния филмов център /НФЦ/, с идеята субсидията от него да е осигури основното финансиране от филма, а останалата част да се финансира в копрудукция от фирмата на Н. Х. „Корунд-Х“ЕООД, продуцентската къща на К. и М. И. - „Кадре“, както и „Меджикшоп“ООД.

За да отговори на високите художествени стандарти за получаване на финансиране от НФЦ ищецът решил да включи в процеса по съставянето на сценария и сценариста А. Ч., а по идея на И. към първоначалния вариант на сценария бил добавен и ключов елемент за сюжета на филма - финансова сделка, около която се развива същинската „трейдърска“ част на историята. С тези нови елементи сценарият бил завършен на 21.03.2018 г., в съавторство между ищеца и А. Ч. и били подадени документи пред НФЦ за държавна субсидия. Такава сценарият получил след редакцията от 11.11.2019 г.

През месеците юли и август 2020 г., когато течала подготовката на снимачния процес и търсене на допълнително финансиране, се провела среща ищеца и ответника. На нея именно последният се запознал със сценария и давал препоръки за подобрения във финансовата терминология и някои технически аспекти на трейдърството, но без да му е възлагано редактирането на сценария и без неговите предложения да минат последваща преработка, корекция и одобрение от страна на продуцента на филма М. И..

През 2021 г. с оглед появила се възможност за външно финансиране на продукцията, чрез привличане на рекламодатели, на които са да дадени опции за продуктово позициониране във филма, без съгласието на двамата сценаристи- съавтори А. Ч. и К. И. и по инициатива на ответника били презаснети няколко епизода във филма, с което незаконно бил променен както сценария, така и целия филм. Освен това през м.октомври 2021 г. С. дал интервю в медиите, в което заявил, че е сценарист на филма и като такъв участва в творческия процес по неговото създаване. Направил и страница на филма в IMDB - найреномирания сайт за филми, като е посочил и себе си и Ч. за сценаристи.

Твърди се чрез тези си действия ответникът да е нарушил правата на ищеца да бъде признат за автор на произведението, да се посочи името му, като автор, да се запази целостта на произведението и същото да се ползва само с позволението на автора, изразяващо се в преработка на филмово произведение. В резултат на нарушението ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди, всяка от които в размер на по 5000 лева.

Поискал е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за тези вреди в посочения размер; да преустанови нарушението и да разгласи диспозитива на съдебното решение.

В отговора по исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил предявените искове, като на първо място е поддържал тяхната недопустимост.

Твърди чрез посочването му като сценарист във финалните надписи и в киноафиша на филма същият да е изпълнило хипотезата на чл.6, ал.1 ЗАПСП, поради което и за ищеца бил налице единствено правен интерес да предяви отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ответникът няма качеството на сценарист на фирма „Борсови играчи“.

Успешното провеждане на този иск била предпоставка за допустимостта на исковете по 3 чл.95 ЗАПСП, но спрямо външни за съавторите лица, но не и в отношенията между съавторите.

Отделно се поддържа поради съавторството на сценария да е налице хипотезата на задължително необходимо другарство между съсценаристите на процесния филм. В случа исковете били предявен само от един, което сочело на тяхната нередовност.

В условието на евентуалност поддържа неоснователност на предявените искове с твърдения, че ищецът не е материално легитимиран да претендира нарушение на права по чл.15, ал.1, т.5 и чл.18, ал.2, т.2 и т.8 ЗАПСП върху процесния сценарий, т.к. с договор за реализация на пълнометражен игрален филм с работно заглавие „Животински бесове“ от 09.01.2019 г. ги е отстъпил за изключително ползване на продуцент на фирма „Корунд Х“ЕООД. След като отстъпил изключителното право за ползване на произведението, авторът не можел сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва права на трети лица.

Като не е оспорил фактическите твърдения на ищеца, че е съавтор на сценария на филма „Борсови играчи“, както и че този факт е виден от титулната страница на версиите на сценария, се поддържа същият да е отстъпил всички свои прехвърлими авторски права върху първия сценарий на филма, в т.ч. и правото да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него на продуцента „Корун Х“ЕООД. Именно това дружество, а не ответника, имало качеството на ползвател по смисъл на § 2, т.6 от ДР на ЗАПСП.

Освен това като страна по договор от 09.01.2019 г. ищецът се съгласил изрично с правото на продуцента да ангажира редактори и драматургични консултанти, които да допълват сценария, а в чл.12 от същия договор изрично били упоменати правата, които остават в патримониума на ищеца съсценарист, сред които не било запазване целостта на произведението. Според чл.11 от този договор ищецът прехвърлил всички свои авторски права върху произведението в максимален обем. С друга норма от договора - чл.7 страните се съгласили и че продуцентът може по своя преценка да ангажира редактори и драматургични консултанти, като им възлага създаването на отделни части или елементи на произведението. Именно посочената хипотеза се осъществила в случая, доколкото ответникът бил поканен от ищеца, а в последствие - от продуцента на филма, като драматургичен консултант на продукцията. Ето защо той нямал качеството на ползвател на чуждо произведение, който да дължи възнаграждение за това ползване, в качеството на член на творчески екип, ангажиран от продуцента да нанесе корекции и да надгради сценария.