Определение № 2921 от 03.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2921 гр. София, 03.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20258002100736 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Д. И., против решение № 453 от 22.07.2024 г. по в. гр. д. № 616/2023 г., с което Окръжен съд – Враца, потвърждавайки първоинстанционното решение № 260027 от 12.7.2023г. по гр. д. № 1217/2019 г. по описа на Районен съд – Мездра, е отхвърлил предявените от касатора и Н. Д. И. против Х. Ц. П. и И.

Ц. М. искове по чл. 108 ЗС за признаване принадлежността на правото на собственост и предаване на владението върху 1/3 ид. част от поземлен имот № * в кв. 27, изключен от плана за регулация на [населено място], общ. М., с площ от 4 535 кв.м, при съседи по скица: от изток - имоти на КВС; от запад – улица; от север - имоти по КВС, и от юг - улица, заедно с построените върху поземления имот паянтова жилищна сграда със застроена площ от 82 кв.м, двуетажна паянтова стопанска сграда със застроена площ от 40 кв.м, паянтова стопанска сграда със застроена площ 21 кв.м и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 64 кв.м, и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за собственост № 46 от 16.08.2019 г.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е възприел правилно представените по делото доказателства и не ги е обсъдил подробно, поради което е направил необоснован извод, че ищците и конкретно касаторът в настоящото производство не наследявали общия наследодател М. П. Й. поради направения отказ от наследство на възходящия (родителя Х.

М. П.) от тяхната майка П. Х. Г., който отказ е довел до уголемяване на дяловете на останалите му наследници. Този довод е аргументиран с твърдения, че след смъртта си, Х.

М. П. е оставил за наследник по закон не само дъщеря си П. Х. Г., но и своята съпруга (Ц. Х.

1

М.), чийто дял след смъртта й преминал именно в патримониума на П. Х. Г., за която не са събрани доказателства да се е отказала и от това наследство. Изложени са доводи, че биологичният брат на П. Х. Г. - Ц. Х. М., бил осиновен от своя чичо Ц. М. П. (брат на Х. М.

П.) и не попадал в кръга от наследници на Х. М. П., тъй като в предвидения едногодишен срок по ЗЛС никой от имащите право по закон не е заявил желание осиновяването му да остане непълно. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

В изложението към касационната жалба се релевират доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 и ал.

2 ГПК при следните формулирани правни въпроси: 1. Следва ли въззивната инстанция, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, да изложи и собствени мотиви, като обсъди доказателствата и защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство; 2.

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да разгледа и обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, както и да основе решението си на фактите, установени от събраните по делото доказателства; 3.

Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, релевирани във въззивната жалба, и 4. Съгласно действащия през периода 1967 г. - 1968 г. ЗЛС, в случай че никой от правоимащите по закон не е заявил по законния ред желание осиновяването на физическо лице да остане непълно, водело ли е това до трансформиране от непълно в пълно осиновяване, с произтичащите законни последици.

Поддържа се, че разрешенията по първите три въпроса, дадени от въззивния съд, противоречат на решение № 35 от 13.07.2021 г. по гр. д. № 1783/2020 г. на ВКС, решение № 68 от 24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г. на ВКС, II т. о., решение 120 от 04 април 2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 17 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 2145/2020 г. на ВКС, I г. о., решение № 13 от 12.02.2021 г. по т. д. № 2896/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 23 от 03.04.2017 г. по гр. д. № 2634/2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 802 от 23.02.2011 г. по гр. д. № 1783/2009 г. на ВКС, IV г. о., т. 19 от Тълкувателно решение № 1 ат 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 7 от 30.06.2020 г. по к. д. № 11/2019 г. на Конституционния съд на РБългария, и други посочени в изложението решения на ВКС, постановени по реда чл.

290 ГПК.

Във връзка с четвъртия поставен въпрос не е посочена съдебна практика и актове, с чието противоречие да се обосновава някоя от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, нито са изложени аргументи с какво отговорът му би допринесъл за точното прилагане на закона и развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците в производството (ответници и по касация) И. Ц. М. и Х. Ц. П., които поддържат отсъствие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като извърши преценка на наведените предпоставки за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима.

2

Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител с надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалвания резултат за отхвърляне на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел за установено от събраните писмени и гласни доказателствени средства, че след смъртта си на 17.04.1949 г. М. П. Й., роден през 1851 г. и починал като вдовец, е оставил за наследници по закон тримата си низходящи (синове): Ц. М. П., роден на 19.09.1886 г. и починал на 27.12.1984 г., В. М. П., [дата на раждане] и починал на 07.11.1975 г., и Х. М. П., [дата на раждане] и починал на 07.06.1977 г. Последният след смъртта си (07.06.1977 г.) според удостоверение за наследници от 04 април 2019 г., издадено от Кметство О. К., общ. М., е оставил за наследници сина си Ц. Х. М., [дата на раждане] и починал на 12.11.2015 г. и дъщеря си П. Х. Г., [дата на раждане] и починала на 08.02.2000 г.

Ищците в производството Н. Д. И. (необжалвал въззивното решение) и Ц. Д. И. (сега касатор) са съответно син и дъщеря на П. Х. Г. и единствени нейни законни наследници, а първоначалните ответници - М. И. М., починала в хода на първоинстанционното дело и заместена на основание чл. 227 ГПК от останалите двама - Х. Ц. П. и И. Ц. М., са единствени законни наследници на Ц. Х. М., в качеството си съответно на съпруга, дъщеря и син. От удостоверение за наследници на Х. М. П., издадено на 19.04.1991 г. от Кметство О.

К., общ.М., обл. Михайловградска, въззивният съд е приел за установено, че той след смъртта си на 07.06.1977 г. е оставил за наследници - сина си Ц. Х. М., 59 годишен, дъщеря си П. Х. Г. – 66 годишна, но и съпругата си Ц. Х. М. – 86 годишна, която липсвала като наследник в удостоверението за наследници от 04 април 2019 г. Въз основа на подадена молба от майката на ищците П. Х. М. до РС –Мездра, въззивният съд е констатирал, че последната се е отказала от наследството на своя баща Х. М. П., като отбелязването върху молбата е направено на 24.04.1991 г. и е разпоредено да се впише отказът, вписан в книгата за откази при РС - Мездра под № 14 от 24.04.1991 г. С оглед направеното от ответниците възражение за придобиване на имота по давност, въззивният съд е установил, че съгласно протокол за спогодба от 03.05.1991 г. по гр. д. № 280/1991 г. на РС - Мездра Ц. Х. М. срещу задължение за издръжка и гледане на своята майка Ц. Х. М. е придобил в дял правото на собственост върху дворно място от около 400 кв.м в района на [населено място], заедно с жилищна сграда и сламеник при съседи на мястото: улици от двете страни, Ц. Й. и Ц. М..

Констатирано е също, че с нотариален акт № 46 от 16.08.2019 г. ответниците са признати за собственици на процесния имот въз основа на доброволна делба, наследствено правоприемство и давностно владение. От показанията на всички разпитани по делото свидетели - К. Х., Д. Х., Г. Г., С. Д. и Г. И., обсъдени от въззивния съд, е прието за установено, че имотът се е ползвал до смъртта му от бащата на ответниците Ц. М., който се е грижил за своите родители и своя чичо Ц. П. (брат на неговия баща Х. П.) до тяхната свърт.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е изложил съображения, че по иска с правно основание чл. 108 от ЗС в тежест на ищците е доказването на правото на собственост върху имота на годно основание, което да ги направи собственици, както и че 3 ответниците владеят имота. Посочвайки, че ищците основават претенцията си за собственост на правоприемство от общия наследодател М. Й., починал на 17.04.1949 г., както и че майката на ищците П. М. се е отказала от наследството на покойния си баща Х.

П., който отказ е вписан на 24.04.1991 г., въззивният съд е приел, че този отказ от наследство съобразно възприетото в Тълкувателно решение № 148 от 10.12.1986 г. на ОСГК на ВС е уголемил дела на съпругата, а предвид разясненията в същото децата й (ищци по настоящото дело) не са могли да заместят отказалия се от наследство свой родител по реда на чл. 10, ал. 4 ЗН при наследяването. С оглед наведените във въззивната жалба доводи, че майката на ищците П. М. е наследила дял от същото имущество след смъртта на преживялата съпруга на Х. П. въззивният съд посочил, че няма събрани никакви доказателства майката на ищците П. Х. да е дъщеря на Ц. М. - преживялата съпруга на наследодателя Х. П., поради което намерил претенцията на ищците, че са наследили частта от процесния имот за неоснователни. Въззивният съд се произнесъл и по релевираното възражение за придобиване на имота по давност, като е посочил за установено, че именно бащата на ответниците Ц. М., починал на 12.11.2015 г., живеел непрекъснато и необезпокоявано до своята смърт в процесния имот и е упражнявал владение върху него. По тези съображения въззивният съд е приел иска за собственост за неоснователен и потвърдил първоинстанционното решени

При тези мотиви в обжалваното въззивно решение поддържаните основания за допускането му до касационно обжалване не са налице.

Не е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо или очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК, които основания са изрично поддържани и в изложението към касационната жалба, без да се излагат конкретни съображения за обосноваването им, но и за които касационната инстанция следи служебно.

Недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липсата на положителна или наличието на отрицателна предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, респ. жалба или с което съдът е излязъл извън рамките на спора като се е произнесъл по непредявен иск, т.е. на непредявено основание или извън рамките на търсената защита. Недопустимо е и това съдебно решение, което е постановено по нередовна искова молба. В настоящия случай не се констатират посочените основания. При разглеждане на спора относно принадлежността на 1/3 ид. част от процесния имот, въззивният съд съобразно диспозитивното начало в граждански процес е взел предвид индивидуализирането на същия от посочените от ищците твърдения в исковата молба за правопораждащите спорното право факти, респ. придобивното му основание и съдържание, и направеното въз основа на тези твърдения искане. Съобразени са твърденията за наличие на наследствено правоприемство за ищците и изтекла в полза на наследниците на общия наследодател придобивна давност, както и наведените факти за упражнявана от ответниците фактическа власт без основание, които са формирали и основанието на предявения иск за собственост на имота, надлежно индивидуализиран. За страни в производството са конституирани всички лица, между които съществува процесния правен спор за собственост и чиято надлежна процесуална легитимация е изведена от правните и фактически твърдения 4 на ищците в исковата молба. Съобразено е и че в хода на първоинстанционното дело е починал ответникът М. М., заместена от своите наследници по закон – другите двама ответници Х. П. и И. М..