Решение № 7854 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7854 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100502346 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 21266/22.11.2024 г., постановено по гр.д. № 24646/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, съдът е признал за установено на основание чл.422 ГПК, вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“в“ от Регламент № 261/2004г., че „Дойче Луфтханса“ АД, дължи на И. Т. М., сумата 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № ВТ273 от Рига, Латвия, до Виена, Австрия, и пропуснато прикачване на полет № OS799 от Виена, Австрия, до София, България, ведно със законната лихва от 18.12.2023г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 69732/2023г. на СРС, 55 състав, като е отхвърлен като неоснователен искът за разликата над уважената част до пълния искан размер от 600.00 евро. „Дойче Луфтханса“ АД е осъдено да плати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро вр. чл. 82 ЗЗД на И. Т. М. и сумата 250 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, емоционални страдания, тревожност, притеснения, неудобство, стрес, физическа и психическа умора, вследствие на закъснение на полет № ВТ273 от Рига, Латвия, до Виена, Австрия, и пропуснато прикачване на полет № OS799 от Виена, Австрия, до София, България, и закъснение от над 18 часа при пристигане в крайния пункт - София, България по договор за въздушен превоз с двупосочен самолетен билет №2206791068943/07.11.2022г. за общо 4 полета- №LH1703, 1

№LH4454, №ВТ273 и №OS799, ведно със законна лихва от 26.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като искът за разликата над уважената част до пълния искан размер от 600.00 евро е отхвърлен като неоснователен. „Дойче Луфтханса“ АД е осъдено да плати на И. Т. М. разноски в размер на 70.81 лева, а на адв. Г. М. по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адв.възнаграждение в размер на 350.72 лева.

Производството е образувано по въззивна жалба от ответника „Дойче Луфтханса“ АД, с която се обжалва решението в частта му, в която е осъдено да плати 250€ обезщетение за неимуществени вреди като неправилно, доколкото съдът неправилно приел, че неизпълнението на полета довело до тревожност и умора у пътника в такива обеми, че обезщетението по чл.7 от Регламента да не е достатъчно.

Единственото доказателство били свидетелски показания, които били дадени от сина на ищцата, но били крайно недостатъчни и противоречиви, за да се установи със сигурност какви точно вреди понесла ищцата и в какъв обем. В допълнение емоционалните състояния били свързани с твърдяна загуба на багаж, което било извън предмета на делото, а фактите във връзка със закупуване на допълнителни дрехи следвало да се приемат като обстоятелства около претърпени имуществени вреди, каквито не били претендирани. Следвало да се преценява и близката роднинска връзка на свидетеля, което нарушавало обективността му във връзка с преценката и изложението на обстоятелствата около процесните полети. Претендира разноски в размер на 422лв. съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащането им.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата ищца И. Т. М.. В хода по същество процесуалният представител пледира за отхвърляне на жалбата по съображения, че хода на делото били доказани неимуществените вреди, надхвърлящи допустимите за този вид неизпълнение на задълженията на превозвача шесткратно, доколкото закъснението било от 18ч. Претендира разноски по чл.38 ЗАДв.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

При извършена служебна проверка на основание чл.269 ГПК, съдът намира, че 2 обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

По основателността на иска:

Предмет на въззивното производство е притезанието на ищеца с правно основание чл.79, ал.1, пр.2-ро вр. чл.82 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди вследствие неизпълнение на договорни задължения. Както правилно е разпределена тежестта на доказване, за уважаване на иска следва да се докажат елементите от фактическия състав включващи неизпълнение на договорни задължения от "Дойче Луфтханса " АД /безспорно с оглед предмета на настоящото производство и пределите на въззивна проверка/; настъпване на /описаните в обстоятелствената част/ неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението и предвидими при пораждане на задължението.

Съгласно чл.12 § 1 от Регламента „Настоящият регламент се прилага, без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Обезщетението, предоставено по този регламент, може да се приспадне от такова обезщетение“. В дело С-83/10 СЕС напомня (т.39), че вече е постановил, че стандартизираните и незабавни мерки, приети на основание на Регламента, сами по себе си не са пречка съответните пътници — в случай че същото неизпълнение от страна на въздушния превозвач на договорните му задължения им е причинило освен това вреди, които пораждат право на обезщетение — да предявят и искове за обезщетяване на тези вреди при предвидените в Конвенцията от Монреал условия (C‑344/04, т. 47). (т.38) Целта на обезщетението, предоставено на пътниците във въздушния транспорт на основание член 12 от Регламента, е да допълни предвидени в този регламент мерки по такъв начин, че пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. В този смисъл посочената разпоредба позволява на националния съд да осъди въздушния превозвач да обезщети вредата, произтичаща за пътниците от неизпълнението на договора за въздушен превоз, на различно от Регламента правно основание, тоест поспециално при условията, предвидени от Конвенцията от Монреал или от националното право. В разпоредбите на членове 19, 22 и 29 от Конвенцията от Монреал, приложими по силата на член 3, параграф 1 от Регламент № 2027/97 към отговорността на установен на територията на държава членка въздушен превозвач, се уточняват условията, при които след закъснение или отмяна на полет съответните пътници могат да предявят правата си по съдебен ред, като поискат от неизпълнилите договора за въздушен превоз превозвачи индивидуално обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи. В това отношение следва да се напомни, че СЕС е постановил (дело C‑63/09), че терминът „вреда“, посочен в глава ІІІ от Конвенцията от Монреал, трябва да се разбира в смисъл, че включва както имуществените, така и неимуществените вреди. От това следва, че вредата, подлежаща на обезщетяване въз основа на член 12 от Регламент № 261/2004, може да бъде не само имуществена, но и неимуществена. (т.42). СЕС е дал тълкуване, че понятието „допълнително обезщетяване“, посочено в член 12 от Регламента, трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да присъди, при предвидените в Конвенцията от Монреал или в националното право условия, обезщетение за вредата, включително 3 неимуществената, причинена от неизпълнението на договора за въздушен превоз.

Поради изложеното ищцата има право да претендира обезщетение по реда на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за претърпените от нея неимуществени вреди. В ТР № 4/29. 01. 2013 г. по т. д.№ 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че и при договорна отговорност може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди когато се докаже, че те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Пред настоящата инстанция не се оспорва фактическата обстановка, от която се установява, че превозвачът не е изпълнил основното си задължение по договор за въздушен превоз с двупосочен самолетен билет №2206791068943/07.11.2022г. за общо 4 полета- №LH1703, №LH4454, №ВТ273 и №OS799 да превози ищцата по уговорения маршрут и в уговорения час, като вследствие на закъснение на полет № ВТ273 от Рига, Латвия, до Виена, Австрия, и пропуснато прикачване на полет № OS799 от Виена, Австрия, до София, България, имало натрупано закъснение от над 18 часа при пристигане в крайния пункт – София.

От показанията на свидетеля Т. М., син на ищцата, се установява, че е следвало да прибере майка си на 16.12.2022г. от летището, но поради закъснението не успял. От нея разбрал, че поради закъснението се е наложило да запази нов полет за 17.12.2022г. и я взел от летището следобед на 17.12.2022г., на която дата брат му имал рожден ден и имали семейна уговорка да прекарат празника в гр.Сандански, но плановете се провалили, защото останали в София, защото багажът на майка му липсвал и последната преценила, че е по-удачно да изчака няколко дни. Докато чакала на летището майка му не била добре, защото цяла нощ били сами на летището, нямала налични средства, била притеснена, че багажът и подаръците за коледните празници липсват. Имала проблеми с мигрената и неспането не се отразявало добре, при вземане от летището състоянието било на човек, който не е спал два дни, изморена, притеснена и с главоболие. Споделила, че не се преживява пак подобен „ужас“ и известно време не искала да лети. Съдът цени показанията на св. М. с оглед чл.172 ГПК, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля, като намира, че следва да кредитира изцяло същите, доколкото съответстват на останалия доказателствен материал по делото (с оглед планираният час на кацане и конкретно изпълненият с над 18ч закъснение), вкл. по съображения, че е логично синът на ищцата да има най-пълни и непосредствени впечатления касателно емоционалното състояние на майка си, която взема от летището. Негативните преживявания на ищцата, във връзка натрупано закъснение от над 18 часа са неимуществени вреди, настъпили в пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорно задължение от страна на превозвача, предвидими за толкова продължително неизпълнение на задължението. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по справедливост. При определянето му съдът взема предвид, че с неизпълнение на договорните си задължения ответникът е причинил на ищеца неудобства, негативни преживявания и притеснения, конкретно се наложило ищцата да чака сама цяла нощ на летището, при наличие на проблеми с мигрена, без багаж, при относително голяма продължителност на забавяне (над 18часа), обусловило изпитана умора, притеснение и с главоболие от преживния „ужас“. Оттук настоящият въззивен състав намира, че присъденият размер на обезщетението на тези вреди в размер на 250€ е справедлив и не е прекомерен. Правилно претенцията е приета за неоснователна за разликата до пълния размер на претендираното обезщетение, доколкото не са доказани останалите 4 фактически твърдения, вкл. емоционалното състояние е било обусловено и от липсата (забавеното връщане) на багаж и намиращите се в него подаръци за коледните празници, обусловил и пропускане на семеен празник.