Определение № 586 от 28.07.2022, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586 гр. Шумен, 28.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20223600500286 по описа за 2022 година Производството е образувано по частна жалба с рег. № 8249/17.06.2022г. депозирана от Б. АС. М. от гр. В.П... с ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. С.К. от АК – Шумен срещу определение № 1187/30.05.2022г. постановено по гр. д. № 20213630102630 по описа на РС Шумен, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото определение за прекратяване на производството, в частта за разноските. Жалбоподателя счита определението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като за да остави молбата за допълване на определението, в частта за разноските без разглеждане, съдът е приел, че същата е подадена след изтичане на законно предвидения преклузивен срок, поради което и е просрочена. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 250 от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съда не се е произнесъл по цялото и искане, като молбата за това можело да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Излага, че определението на съда за прекратяването на производството му е връчено на 05.05.2022г. и след като съда е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, своевременно направено още с исковата молба, в предвидения срок по чл. 250 от ГПК на 18.05.2022г., е депозирал молба с искане съда да допълни определението си, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови допълване на 1 определение № 957/ 27.04.2022г. и присъждане на сторените разноски.

Ответната страна по жалбата, редовно уведомена, е депозирала отговор, в който оспорва, като неправилни всички твърдения на жалбоподателя изнесени в жалбата и моли съда да я остави без уважение. Излага, че неправилно жалбоподателя се позовава на срока по чл. 250 от ГПК, тъй като в случая приложение намира разпоредбата на чл. 248 от ГПК и срокът за депозиране на молбата за допълване на определението в частта за разноските е едноседмичен, какъвто е срока за обжалване на определението и така подадената на 18.05.2022г. молба е просрочена.

Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по гр. д. №20213630102630 по описа на РС - Шумен, е приключило с постановено определение № 957/27.04.2022г., с което, като недопустимо е прекратено производството по делото и на ищеца му е върната исковата молба. Съобщението за изготвеното определение е било редовно връчено на жалбоподателя, чрез процесуалният му представител адв. С.К.

ШАК на 05.05.2022г.. На 18.05.2022г. предвид изхода на спора, ищеца е депозирал молба, с искане съда да му присъди направените по делото разноски, съобразно представения списък. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, отговор по молбата е депозиран от ответника, в който е изложил становище за нейната недопустимост, като просрочена, алтернативно за нейната неоснователност.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата за допълване на определението, в частта му за разноските, като просрочена. Приел е, че съгл. чл. 248, ал. 1 от ГПК срокът е изтекъл на 12.05.2022г. и така депозираната на 18.05.2022г. молба, е подадена след изтичането на предвидения преклузивен срок.

Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното определение за правилно и законосъобразно. От материалите по делото е видно, че на 05.05.2022г. процесуалният представител на жалбоподателя – адв. С.К. ШАК е получила препис от определението, за прекратяване на производството, за 2 което надлежно се е подписала и от която дата тече едноседмичния срок по реда на чл. 248 от ГПК за депозирането на молба за допълване на определението в частта за разноските или в случая срокът за подаването й, изтича на 12.05.2022г..

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 250 от ГПК, респ. сроковете предвидени в нея, тъй като направеното с молбата от 18.05.2022г. искане е такова по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, а не както с е твърди в жалбата, искане по чл. 250, ал. 1 от ГПК за допълване на определението . Това е така, тъй като видно от разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК , същата обхваща две хипотези, а именно допълване или изменение на съдебния акт в частта му за разноските. В разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, е предвидено, че съдът по искане на страните, може да допълни или измени решението си (определението), в частта му за разноските. В първата хипотеза е регламентиран пропускът на съда да се произнесе по направеното своевременно искане за присъждане на разноски, а във втората хипотеза, е регламентиран редът за изменението им, след като съда вече е определил размерът им и страната е поискала те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. Именно затова тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата по чл. 250, ал. 1 от ГПК и намира приложение при искането за допълване на постановения съдебен акт в частта му за разноските, с каквото искане именно е сезиран първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 250 от ГПК, на която жалбоподателя се позовава, намира приложение, само когато има непълно произнасяне по съществото на правния спор в обема на цялото искане на страната, като липсата на произнасяне следва да касае самостоятелна искова претенция в рамките на предмета на спора. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК , молбата за допълване на съдебния акт, в частта му за разноските може да бъде подадена в срока за обжалване на същия или ако е необжалваем в едномесечен срок . В случая това изискване не е спазено, тъй като жалбоподателя е бил уведомен за 3 постановеното определение № 957/27.04.2022 г. по гр. д. № 20213630102630 по описа на РС – Шумен, подлежащо на обжалване в едноседмичен срок на 05.05.2022г., поради което й срокът за подаване на молбата за допълване на определението, в частта за разноските е изтекъл на 12.05.2022г..

Депозираната от жалбоподателя на 18.05.2022г. молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена 6 (шест) дни след изтичане на срока, е просрочена и правилно първоинстанционния съд я е оставил без разглеждане.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата срещу него да се остави без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1187/30.05.2022г. постановено по гр. д. № 20213630102630 по описа на РС - Шумен.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4