Решение № 214 от 08.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Кюстендил, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Е.я Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500620 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба с вх. № 6864/25.08.2022 г. от Е. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, община ***, ул. „***“ № 2 и съдебен адрес за призоваване гр. ***, ул. „***“ № 1, ет. 1, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Ю. Д., насочена против Решение № 371 от 05.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 817/2022 г. по описа на Районен съд - Дупница.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е отхвърлил като неоснователен предявения от Е. А. С. срещу „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи поради погасяване по давност сума в общ размер на 19 252, 99 лева по изпълнително дело № 20227430400191 по описа на ЧСИ Е. Х., peг. № 743, с район на действие ОС - Кюстендил, включваща: 7 405, 25 лева - главница, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на вземането; 8 662, 61 лева - законна лихва за периода 29.09.2010 г. до 24.03.2022 г.; 1 050, 80 лева - неолихвяеми вземания; 2 134, 33 лева – разноски и е осъдил Е. А. С. да заплати на „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД сумата от 100 лв. - разноски по водене на делото.

Въззивникът обжалва изцяло постановения съдебен акт като релевира доводи за неговата неправилност, немотивираност и незаконосъобразност поради противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Възразява като неправилен и 1 незаконосъобразен срещу извода на решаващия състав, който приел, че съгласно Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила, като отмяната на постановлението поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015 г., а до тази дата било приложимо предходното тълкуване, т.е. по време на изпълнителното производство давността не тече. Твърди, че тълкувателното решение има обратна сила и акцентира върху наличието на две противоположни мнения при различните състави на ВКС относно въпроса за момента от който поражда действие обявеното за изгубила сила ППВС № 3/1980 г., част от които приемат, че отмяната има обратно действие, а другата застъпва становището, че няма обратно действие, респективно давност върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г. не тече. Твърди, че цитираното от районния съд решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС е незадължителна съдебна практика, която пряко противоречи със задължителната такава, като сочи редица решения на ВКС, които счита за приложими към процесния случай.

Поддържа становище, че ППВС № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила към датата на приемане конституцията от 1991 г. поради противоречието му с основния закон, а не към датата на която е постановено ТР № 2/2015 г.

Навежда съображения в подкрепа на твърдението си, че вземанията на ответното дружество срещу ищеца са погасени по давност към датата на образуване на новото изпълнително дело, респективно процесните суми са недължими. Сочи, че по изп.д. № 41/2011 г. от датата на образуването му до датата на постановяване на тълкувателното решение са извършвани само справки относно имотното състояние на длъжника. Твърди, че поради бездействие на взискателя, изпълнителното дело било прекратено по право на 09.06.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Подчертава, че от датата на последното валидно изпълнително действие по делото 09.06.2015 г., което е справка и не прекъсва давността съгласно приетото тълкувателно решение, до датата на образуване на новото изп.д. № 191/2022 г. – 10.02.2022 г. е изтекъл срок над 5 години.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.

„***“ № 21, Бизнес сграда „***“, ет. 2 чрез пълномощника юрисконсулт Л. Н., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения, а първоинстанционното решение се приема за правилно и законосъобразно, съобразено с тълкувателната практика на ВКС и утвърдената практика на съдилищата, като въззиваемият изрично посочва, че поддържа изложеното в отговора на и.м. Счита, че ако се приеме, че при образуван изпълнителен процес преди постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. погасителна давност тече, би се стигнало до положение, при което давността ще се счита за изтекла със задна дата преди постановяване на тълкувателното 2 решение, въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС № 3/1980 г. Позовава се на практика на българските съдилища, обективирана в цитирани съдебни решения, както и практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 пар. 1 от КЗПЧОС, според която да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в цитираната разпоредба. Прави извод, че в настоящия казус от образуване на изп. дело № 41/2011 г. на 17.01.2011 г. до 26.06.2015 г. приложимо е ППВС № 3/18.11.1980 г. като погасителна давност не тече, независимо от извършването на изпълнителни действия.

Твърди, че погасителната давност започва да тече от 26.06.2015 г., респективно вземането би се погасило по давност на 26.06.2020 г., като в конкретния случай в периода след 26.06.2015 г. са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок от страна на ЧСИ по двете изпълнителни дела.

Иска се оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението. Претендират се разноските за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.

78, ал. 8 ГПК. В условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

3

Производството пред РС Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от Е. А.

С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, община ***, ул. „***” № 2, чрез адв. Ю. Д., със съдебен адрес за призоваване гр. ***, ул. “***” № 1, ет.1, срещу „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № 21, Бизнес сграда „***“, ет.2, представлявано от З. Д., с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК.

Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи поради погасяване по давност сума в общ размер на 19 252, 99 лева по изпълнително дело № 20227430400191 по описа на ЧСИ Е. Х., peг. № 743, с район на действие ОС Кюстендил, включваща: 7 405, 25 лева - главница, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на вземането; 8 662, 61 лева - законна лихва за периода 29.09.2010 г. до 24.03.2022 г.; 1 050, 80 лева - неолихвяеми вземания; 2 134, 33 лева - разноски.

Претендират се и направените по делото разноски.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил иска като неоснователен приемайки, че с образуването на 17.01.2011 г. на изп. дело № 20117430400041 по описа на ЧСИ Е. Х. давността е прекъсната и е спряла да тече по време на изпълнителното производство, съгласно ППВС №3/1980 г. Районният съд се е позовал на решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ІV гр. о., съгласно което извършената с т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което ППВС №3/1980 г. е обявено за изгубило сила, отмяна на постановлението поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015 г., а до тази дата приложимо е предходното тълкуване, т.е. по време на изпълнителното производство давността не тече, при което е формирал извод, че от 17.01.2011 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла да тече. Приел е, че след 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/. Анализирал е извършените в хода на изпълнителното производство действия по принудително изпълнение и е приел, че погасителната давност е многократно прекъсвана, при което задължението не е погасено по давност и като последица от така формирания извод, е отхвърлил иска като неоснователен.

С доклада по делото районният съд е приел за безспорно между страните, че въз основа на изпълнителен лист, издаден от PC - Дупница по ч.гр.д. № 2503/2010 г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20117430400041 по описа на ЧСИ Е. Х., прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и че въз основа на същия изпълнителен лист на 10.02.2022 г. е образувано ново изпълнително дело № 20227430400191 по описа на ЧСИ Е. Х..

4

Установява се от доказателствата, че вземането, за което е издаден изпълнителния лист по ч.гр.д. № 2503/2010 г. по описа на ДнРС, произтича от договор за кредит № *** от 29.10.2008 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Е. А. С. /л.28/, придобито от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с договор за цесия от 15.05.2015 г.

/л.24-26/.

От изпълнително дело № 20117430400041 по описа на ЧСИ Е. Х. се установява, че е образувано въз основа на описания изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2503/2010 г. по описа на ДнРС /издаден на 04.11.2010 г./, по молба от 17.01.2011 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. С молбата е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.

На 25.03.2011 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. С молба от 28.08.2015 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е поискало конституирането като взискател въз основа на описаната цесия, като е извършило и възлагане по реда на чл.18 от ЗЧСИ.